Унищожение чрез работа/наказателен труд

Умишленото унищожение чрез работа, е прилагането на екстремен принудителен, наказателен труд върху хора, чието унищожение е планувано, въпреки или паралелно с провежданата експлоатация на труда им като каторжници. За унищожение чрез работа/наказателен труд се говори и тогава, когато „зареждането" с каторжници, осъдени на принудителна работа в един определен период време, се прави почти безгранично (огромен поток на заловените и пратени в работните лагери) и без странични разноски. Там, където се създават подобни условия, като например в нацистка Германия от SS и други инстанции на режима на Хитлер, се предлагат безплатно милиони заловени - евреи и славяни от окупираните страни като принудителна работна сила, голямата част от немските фирми участват в унищожението чрез наказателен труд. Плановете на нацистка Германия за времето след окончателната победа на Хитлер, са предвиждали на всеки 10 години по 15 милиона славяни да се унищожават чрез работа, за да се освободи нова територия за заселване на „арийци". За осигуряването на инфраструктура за 20 милиона преселени германци се „калкулират 29 милиона славяни, които да се унищожат чрез каторжен труд... Тези цифри показват, какво означава де факто намесата на САЩ и съюзници в тази война. Без намесата им, войната би изпълнила целта си - избиване на всички „неарийци" и насилствено преселване на десетки милиони германци в обезлюдените страни. Както при плана за избиване на всички евреи, така и при този план, Химлер щеше да бъде само организаторът на замисления на изток гигантски конгломерат от лагери за унищожение чрез принудителен труд, но плана и програмата, както при холокоста, са лично изработени от и принадлежат само на Хитлер" (Speer 1981,421). Производителни фирми, както в случаите с холокост, биха ползвали с готовност безплатен труд на каторжници, обречени така или иначе на смърт чрез изтощителните условия на наказателния труд. Най-големия вид унищожение по този принцип преди 20ти век, се извършва над индианците (Аравак) в Латинска Америка с около 10 милиона жертви.

Но през 20ти век унищожението чрез принудителна работа/наказателен труд става редом с изкуствено предизвиканите гладове главното средство за избиване на милиони хора в марксистко-ленинските режими. Тези режими са унищожили практически икономиката в страните си, поради това те не могат, а и не искат, да намаляват външните си и вътрешните си дългове, върху които се трупат и високи лихви - принципи на регулиране на изплащането им не съществуват. Но марксистко-ленинските режими намират отговор, как да покажат прокламираното от учението им продуктивно превъзходство на съседните им собственически общества на запад, а и да се опитат по този начин без много собствени икономически средства да си изплащат дълговете - чрез конгломератите от лагери за безплатен, унищожителен за жертвите принудителен наказателен труд. Целта отнема демоцидни жертви, поне 40-50 милиона души, сред това число преобладават собствениците, пратени в лагерите на принудителен наказателен труд. Още през юни 1918 Троцки въвежда първите лагери за унищожение чрез принудителен наказателен труд. До 1922 в СССР работят пълноценно 23 такива лагери.

Библиография: Chinese Federation of Labour 1956; Kloosterboer 1969; Carlton 1975; Weinmann et.al. 1990; Herbert 1991

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева