Чехия

На 1 януари 1995 с решение на министъра на вътрешните работи се създава Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма. От 1 януари 2002 БДР е част от криминалния отдел на чешката полиция.

БДР има правомощията да разследва престъпления, извършени и ненаказани по политически причини в периода 1948-1989. Освен това БДР извършва събиране и оценка на информация, материали и документи, доказващи незаконността на комунистическия режим и репресивния му апарат, и в тази дейност компетенцията му е разширена и върху периода от 1 януари 1945 до февруари 1948, когато комунистите взимат властта.

Материалите и информацията се използват при следствената работа на полицията, но се правят достъпни за обществото чрез безплатно разпространение в публични библиотеки, средни и висши училища (сборници Securitas Imperii, тематични Свитъци и серия Свидетелства), в сътрудничество с медиите, с чешки и чужди институции и организации със сходна дейност.

До 1 февруари 2004 Бюрото за документиране и разследване на престъпленията на комунизма е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица. (още за разследванията >>>)

Румъния

През 1999 бе приет Закон № 187/1999 за достъп до личното досие и разкриването на Секуритате като политическа полиция. С него бе създаден Националният съвет за изследване архивите на Секуритате (НСИАС) – независим орган, юридическо лице, подчинено на парламентарен контрол. Колегията на съвета е съставена от 11 члена. Основните му функции са проверка на лицата кандидати за постове според този закон, оповестяване имената на тези лица, представяне на личните им досиета, изучаване и управление на архивите.

Почти всички парламентарни партии не изразиха опозиция спрямо закона, но всички те – и управляващата коалиция (PNTcd, PNL, PD) и опозицията (PDSR, PUNR) доказаха с гласуването си в Сената през юни 1998, че искат достъпа до досиетата да бъде ограничен. Със 109 гласа “за” и 7 “против” те промениха закона така, че разузнавателните служби да останат стопани на досиетата, и НСИАС да иска разрешението им за достъп до тях. Достъпът до досие се забранява, ако това досие представлява "въпрос на националната сигурност", и тъй като сенаторите не определиха какво значи “въпрос на националната сигурност”, остана за разузнавателните служби да решават да отворят ли някое досие или не.

Целта на закона беше да се даде достъп до личните досиета, но НСИАС не можа да удовлетвори тези молби дори чак до след изборите през ноември 2000 г. Това нямаше голямо въдействие върху местните избори поради големия брой лица, които се кандидатираха за постове и поради проблемите на самия НСИАС: той все още нямаше подходяща сграда и членовете на съвета не можеха да си вършат работата. Влиянието на закона върху политическата класа е ограничено, като се има предвид, че има твърде много материал, който трябва да се разгледа, за да се определи със сигурност дали някой е бил сътрудник, агент или доносник на Секуритате, а НСИАС няма да разкрие никаква информация, ако не е сигурна.

Декомунизацията в Румъния, Йоана Борза

България

Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб бе създадена на основание на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, приет през март 2001. Комисията беше мандатна и постоянно действаща. Имаше седем членове - петима, избрани от Народното събрание, двама - от Министерския съвет. Членовете, избрани от Народното събрание, бяха предложени от петте парламентарно представени партии. Комисията започна работа на 6 април 2001 г., в самия край на управлението на СДС. Основната й дейност и задължения бяха в три направления:

1. Проверка и разкриване на сътрудниците на комунистическите тайни служби, които от падането на тоталитарния режим насам са заемали или заемат определени публични длъжности или са извършвали или извършват определена публична дейност.

2. Издирване, събиране, анализиране, оценка и разкриване на документи на комунистическите тайни служби.

3. Осигуряване достъп на засегнатите от комунистическите тайни служби лица до цялата налична информация за тях, събирана от тези служби.

Втора независима комисия, също мандатна, но не постоянно действаща, проверяваше данните за причастност към Държавна сигурност и одобряваше огласяването на имената на сътрудниците. Тя се състоеше от председател, предложен от президента, двама съдии и двама прокурори.

Комисията нямаше директен достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. Тя подаваше запитвания до МВР и спецслужбите, които се разпореждаха с тези архиви, и получаваше или не получаваше отговор от тях - в закона нямаше задължителен срок за отговор.

Комисията провери българските президенти и вицепрезиденти след 1989, народните представители в шест парламента от 1989 насам, министър-председателите и членовете на кабинети след 1989. Установени бяха 209 лица с безспорно установена принадлежност към ДС и РУ на ГЩ, 67 лица със спорни според закона доказателства за принадлежност, 206 картотекирани лица. За 16 лица спецслужбите направиха мотивирани доклади, за да не бъдат огласявани имената им.

За много от групите публични лица не бяха получени отговори или проверката не завърши. Това са бившите конституционни съдии, посланиците, съдиите, прокурорите и следователите, ръководствата на парламентарните партии, ръководствата на различните вероизповедания, ръководствата на БАН, на висшите учебни заведения, на адвокатурата, на спортните организации, кметовете и общинските съветници, членовете на управителни съвети и собственици на радио- и телевизионни станции, редакторите на всички печатни медии, водещите журналисти, кредитните милионери и управителните тела на фалиралите банки.

Комисията бе закрита с приетия през април 2002 Закон за защита на класифицираната информация и до 2007 нямаше законова възможност за проверка за принадлежност към бившата ДС на заемащите публични длъжности или изпълняващи публична дейност лица.

На 5 април 2007 Народното събрание избра нова комисия по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, приет от НС на 6 декември 2006. Съставът на комисията е от 9 души, избирани за срок от 5 години, но за не повече от два мандата. Членовете са номинации на парламентарно представените партии на квотен принцип, така че никоя от партиите да няма мнозинство. Част от състава на комисията са били членове, а някои и функционери на БКП и БСП. За председател на комисията Народното събрание избра Евтим Костадинов - народен представител и член на ръководството на БСП, служител на МВР от 1980, завършил през 1988 Висшата специална школа „Георги Димитров” на МВР в Симеоново. Единственият кандидат - борец срещу комунистическия режим, анархистът Георги Константинов, предложен от СДС, беше отхвърлен от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) при проверката за достъп до класифицирана информация като "терорист" заради взривяването на паметника на Сталин в София през март 1953.

Основните задачи на комисията са да издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на Държавна сигурност и военното разузнаване; да разкрива принадлежност към ДС на лица на публични длъжности или с публична дейност; да осигурява достъп на гражданите до разработките за тях и на изследователи до архива на ДС.

По закон комисията би трябвало да извършва изследователска дейност, да публикува документи, да организира семинари, конференции и изложби с образователно-информационен характер. Засега дейността на комисията на практика се изчерпва с проверките за принадлежност към ДС и проверките за съществуването на разработки за гражданите.

Една от най-важните задачи на комисията е да създаде и управлява централизиран архив на документите на Държавна сигурност и комунистическото военно разузнаване. Но въпреки че в срок от 8 месеца след влизането в сила на закона архивите на ДС трябваше да бъдат предадени, повече от 2 години архивът все още не е изцяло получен от МВР, регионалните служби на МВР, Министерството на отбраната и Националната служба за охрана, много малка част е получена от Националната разузнавателна служба и все още не е започнало получаването на документите от Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието.

Естония

Международна комисия за разследване на престъпленията срещу човечността

Комисията е създадена от естонския президент Ленарт Мери през октомври 1998. Тя включва чуждестранни учени, политици и общественици. Целта й е да изясни престъпленията срещу човечността, извършени в Естония по време на съветската окупация 1940-1941, германската окупация 1941-1944 и втората съветска окупация след 1944. Към комисията работят два екипа от историци, които изследват всички достъпни архиви и изслушват свидетели. След завършване на работата си комисията ще публикува изводите си. Досега са публикувани докладите за първата съветска окупация и за германската окупация.

Украйна

Институт за национална памет

Създаден на 31 май 2006 с решение на украинското правителство като централен орган на изпълнителната власт със специален статут. Основни задачи на Института са стимулирането на общественото внимание към историята на Украйна, разпространяването на обективна историческа информация в Украйна и по света, изследване на борбата за възстановяване на украинската държавност през XX век, на историята на украинския народ, в това число на формите на репресиите, увековечаването на паметта на жертвите на голодомора 1932-1933 и на политическите репресии, на участниците в национално-освободителната борба. Институтът се ръководи от председател, назначаван от министерския съвет по предложение на министър-председателя. Дейността на института се направлява от колегия, в която влизат председателят, ръководителите на отдели, представители на парламентарните фракции, представители на академични и учебни институти. В дейността на института влиза осъществяването на образователни музейни експозиции, създаване на музейни и библиотечни фондове, провеждането на научни конференции, семинари, издателска дейност, съдействие при създаването на обществени патриотични организации.