Афганистан, марксистко-ленински 1978/1992

На 22 април 1978 местните комунисти в Афганистан извършват преврат с помощта на СССР. Още на следващия ден комунистическите кадри започват с изтребването на членове на събореното правителство, на техните близки и на политическите им симпатизанти. През следващите 2 години всеки ден в затвора Пул-и-харкхи в Кабул са избивани от 150 до 300 души, особено високо образовани политически противници и интелектуалци: 32 000 души за 18 месеца намират смъртта си само в този затвор. На 22 април 1992 пада последният марксистко-ленински режим /от общо четири/ в Афганистан. За 14 години комунистическа власт са избити 1,5 до 2 милиона афганистански цивилни граждани от общо население 17-19 милиона. На местните извършители са помагали секретни служби и специалисти-изтезатели от Щази на ГДР, ДС на НРБ, чехословашки и индийски агенти, и от т.нар. „прогресивни палестинци" на ООП. Избиването на немарксисти следва шаблона на класически политицид. Към него се добавят геноцидни убийства. Стотици хиляди пущуни (които представляват над 40 % от населението на страната), изразяващи пълна антипатия към комунистическия режим, са избити масово като врагове на режима, а над 5 милиона са прогонени от страната, повечето от които бягат в Пакистан. Пущунски деца биват целенасочено взривявани с минирани руски играчки, цели пущунски села са обезлюдени чрез химически оръжия. Огромни области трябва да станат „чисти от пущуни" по указание, за да се извърши възможно безболезнен аншлус кьм СССР, където, както и в Афганистан, живеят таджики и узбеки, и това би спомогнало за интегрирането им в СССР, според КПСС и АКП. С тези методи само в Кандахар пущунското население е намалено от 250 000 на едва 35 000.

Библиография: Helsinki Watch 1984; U.S. Department of State 1985; Goodwin 1988; Reismann/Norchi 1988; Sliwinsky 1988; Maley 1991; Klass 1994; Boslouque 1997

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева