Корея, Северна, от 1948

Както във всички страни, попаднали под диктатурата на марксистко-ленински режими, и в Сев. Корея са засегнати от масовите убийства най-напред и в най-голям размер собствениците. Фазата на унищожаване на собствеността обхваща периода 1948-1957. Унищожението чрез наказателен труд в концентрационни лагери коства 265 000 живота, а обществения бригадирски труд взима 983 000 жертви. Политическите чистки с 10 000, „откритата" борба срещу класови врагове с още 10 000 и „колективни превъзпитателни мерки" с 25 000 жертви представляват серии на първоначални директно организирани демоциди. След нападението над Южна Корея на 25. 06. 1950 са избити 129 000 цивилни граждани в нападнатите области, набедени за противници на комунизма. Предположенията, които дават историци за диктатурата в Северна Корея за числото на демоцидните жертви, сочат много по-високи цифри. [По време на корейската война (до 27.07.1953) Северна Корея губи 1,4 милиона войници. Китайските й съюзници, САЩ, Южна Корея и техните съюзници загубват допълнително общо 1,1 милиона войници]. След прекратяването на подкрепа от другите марксистко-ленински режими от 1990 насам в Северна Корея загиват много хора - преобладаващо деца и стари хора - от глад и болести. Минималните изчислени цифри за 1994-1997 посочват 500 000 жертви. Максимални изчисления посочват 2 милиона (Rang 1997). УНИЦЕФ и западни помощни организации предотвратиха след 1996 не само много повече жертви, но парадоксално и за съжаление постигнаха отлагането на въвеждане на собственост и начална частна икономика, така че на населението да се позволи да се изхранва само и да произвежда само, за да се спаси от глад, с което допринесоха неумишлено за удължаване на режима.

Библиография: Scalapino/Lee 1972; Kim Myong-Sik 1980; Korea Institute 1996; Rummel 1996; Hayashi 1997; Rang 1997

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева