|
Сталин
Йосиф Висарионович Джугашвили,
наречен Сталин е поставен на ранг номер едно мега-масов убиец на
20-ти век (съперничи с Мао), с между минимум 20 до 42 милиона жертви
(Rummel 1996,8/83). Сталин (руски: стоманен) се ражда като син на
обущар в грузинското градче Горки на 21.12.1879 и умира в Москва-Кузнецово
на 5.03.1953. 1894 е приет да следва в православната духовна семинария
в Тифлис, като следва 5 години руско ортодоксално богословие, а
преди дипломирането си е изгонен.
След разцеплението между руските
социалдемократи чрез инициативите и учението на Ленин, Сталин, който
е социалдемократ от 1899, става през 1903 болшевик. В тази същата
година Сталин е осъден на заточение в Сибир, от което успява да
избяга и среща две години по-късно като вече наложил се партиен
активист сред болшевиките в Русия ръководителя си Ленин. 1912 получава
пост в централния комитет на болшевиките, а от 1917 е в главната
редакция на печатния им орган в. „Правда". След основаването
на руската комунистическа партия - болшевики (ВКП [б]) през 1919
Сталин влиза в политбюро и става народен комисар за работническа
и аграрна инспекция, като по този начин получава задачата да се
грижи за директното прилагане на партийните заповеди в производството.
1922 Сталин става генерален секретар на партията и остава (до смъртта
си) на този пост и срещу волята на Ленин след смъртта му през 1924.
През следващите 5 години Сталин успява да унищожи всички свои противници
и висши функционери, които биха били опасност за оставането му на
този пост или му съперничат за властта в партия и държава. От 1928
Сталин е тотален владетел на СССР. За 25 години до смъртта му 1953
Сталин заема предполагаемо най-неограничената властова позиция в
историята на човечеството като диктатор.
Трудовете му обхващат 16 тома.
13 (до пролетта на 1934 писани) излизат в периода 1946-1951; останалите
3 се издават след смъртта му през 1967 от Хувър Институшън.
Сталин е изключително волева личност, в същото време притежава подчертано
качеството да изчаква - тези черти на характера определят патологичния
му профил на мега-масов убиец. Но тези му качества не му осигуряват
само целенасочеността при прилагането на марксистко-ленинските принципи
за национализиране и премахване на собствеността, а в лично отношение
определят склонността и умението му да прави интриги и изработва
детайлирано планове за отмъщение, като ги прилага с пагубно изчакване
на удобните момент и условие за жертвите сред собствените му редици
- ако се наложи, Сталин чака с години до, неочакваното за жертвата,
свое отмъщение. Най-големите демоцидни и геноцидни акции Сталин
започва 1928 с принудителната работа за затворници като средство
да накара принудителната индустриализация в СССР да даде резултат,
а в по това време въвежда мерки да се довърши насилственото отнемане
на собствеността по селата.
До 1937 е отнета собствеността
на над 25 милиона селски селища, които са и колективизирани насила.
Над 11,5 милиона противници на тези мерки на налагане на марксическата
програма за освобождаване на силите на продуктивността са избити
през този период като „експлоататори кулаци" по различни начини,
като главно средство за елиминиране се използват изкуствено предизвиканите
по заповед на Сталин гладове. По времето на Големия терор (Robert
Conquest 1968; 1990) от 1936-1939 са избити минимум 4,4 милиона
души, които са степенувани като политически противници на комунистическите
партия, общество, армия, култура и служби. ГУЛаг поглъща в периода
1929 - 1953 други мин. 20 милиона.
Демоцидните си планове Сталин реализира
без прекъсване през цялото време на своето управление. Дори и в
месеца на смъртта си, Сталин прави конкретни планове за тоталното
изчистване на СССР от евреи чрез геноцид. Неговото най-силно демоцидно
оръжие - системата на ГУЛаг, изтребването чрез наказателен труд
- се запазва и след смъртта му с пълните си и интензивни функции
до 60-те години, а в по-слаби форми до рухването на СССР. При това
запазване на ГУЛаг, според Румел (Rummel 1996,83), в лагерите между
1953 и 1990 загиват още близо 7 милиона души, убити чрез наказателен
труд.
Библиография: Hingley 1974;
Souvarine 1977; Morozow 1980; Antonow-Owssejenko 1986; Koenen 1987;
Bullock 1991; Jakobson 1993; Baberowski 1995; Pipes 1996; Stettner
1996; Baur 1997; Hilderheimer 1997; Plaggenburg 1997; Wehner 1996;
1998
извадки от книгата "Речник на масовите убийства“
на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева
|
