English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История > Комунистически терор
  Речник на масовите убийства

Сталин

Йосиф Висарионович Джугашвили, наречен Сталин е поставен на ранг номер едно мега-масов убиец на 20-ти век (съперничи с Мао), с между минимум 20 до 42 милиона жертви (Rummel 1996,8/83). Сталин (руски: стоманен) се ражда като син на обущар в грузинското градче Горки на 21.12.1879 и умира в Москва-Кузнецово на 5.03.1953. 1894 е приет да следва в православната духовна семинария в Тифлис, като следва 5 години руско ортодоксално богословие, а преди дипломирането си е изгонен.

След разцеплението между руските социалдемократи чрез инициативите и учението на Ленин, Сталин, който е социалдемократ от 1899, става през 1903 болшевик. В тази същата година Сталин е осъден на заточение в Сибир, от което успява да избяга и среща две години по-късно като вече наложил се партиен активист сред болшевиките в Русия ръководителя си Ленин. 1912 получава пост в централния комитет на болшевиките, а от 1917 е в главната редакция на печатния им орган в. „Правда". След основаването на руската комунистическа партия - болшевики (ВКП [б]) през 1919 Сталин влиза в политбюро и става народен комисар за работническа и аграрна инспекция, като по този начин получава задачата да се грижи за директното прилагане на партийните заповеди в производството. 1922 Сталин става генерален секретар на партията и остава (до смъртта си) на този пост и срещу волята на Ленин след смъртта му през 1924. През следващите 5 години Сталин успява да унищожи всички свои противници и висши функционери, които биха били опасност за оставането му на този пост или му съперничат за властта в партия и държава. От 1928 Сталин е тотален владетел на СССР. За 25 години до смъртта му 1953 Сталин заема предполагаемо най-неограничената властова позиция в историята на човечеството като диктатор.

Трудовете му обхващат 16 тома. 13 (до пролетта на 1934 писани) излизат в периода 1946-1951; останалите 3 се издават след смъртта му през 1967 от Хувър Институшън.
Сталин е изключително волева личност, в същото време притежава подчертано качеството да изчаква - тези черти на характера определят патологичния му профил на мега-масов убиец. Но тези му качества не му осигуряват само целенасочеността при прилагането на марксистко-ленинските принципи за национализиране и премахване на собствеността, а в лично отношение определят склонността и умението му да прави интриги и изработва детайлирано планове за отмъщение, като ги прилага с пагубно изчакване на удобните момент и условие за жертвите сред собствените му редици - ако се наложи, Сталин чака с години до, неочакваното за жертвата, свое отмъщение. Най-големите демоцидни и геноцидни акции Сталин започва 1928 с принудителната работа за затворници като средство да накара принудителната индустриализация в СССР да даде резултат, а в по това време въвежда мерки да се довърши насилственото отнемане на собствеността по селата.

До 1937 е отнета собствеността на над 25 милиона селски селища, които са и колективизирани насила. Над 11,5 милиона противници на тези мерки на налагане на марксическата програма за освобождаване на силите на продуктивността са избити през този период като „експлоататори кулаци" по различни начини, като главно средство за елиминиране се използват изкуствено предизвиканите по заповед на Сталин гладове. По времето на Големия терор (Robert Conquest 1968; 1990) от 1936-1939 са избити минимум 4,4 милиона души, които са степенувани като политически противници на комунистическите партия, общество, армия, култура и служби. ГУЛаг поглъща в периода 1929 - 1953 други мин. 20 милиона.

Демоцидните си планове Сталин реализира без прекъсване през цялото време на своето управление. Дори и в месеца на смъртта си, Сталин прави конкретни планове за тоталното изчистване на СССР от евреи чрез геноцид. Неговото най-силно демоцидно оръжие - системата на ГУЛаг, изтребването чрез наказателен труд - се запазва и след смъртта му с пълните си и интензивни функции до 60-те години, а в по-слаби форми до рухването на СССР. При това запазване на ГУЛаг, според Румел (Rummel 1996,83), в лагерите между 1953 и 1990 загиват още близо 7 милиона души, убити чрез наказателен труд.

Библиография: Hingley 1974; Souvarine 1977; Morozow 1980; Antonow-Owssejenko 1986; Koenen 1987; Bullock 1991; Jakobson 1993; Baberowski 1995; Pipes 1996; Stettner 1996; Baur 1997; Hilderheimer 1997; Plaggenburg 1997; Wehner 1996; 1998

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева

РЕЧНИК НА МАСОВИТЕ УБИЙСТВА
Гунар Хайнзон


Въведение, понятия

Сравнителни таблици

Речник:

Aлбанци, 1998

Aнгола 1975-1919

Арменци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР 1944-1949

Афганистан, марксистко-ленински 1978/1992

Балкари 1943-1957

Босненци, Босненски мюсюлмани

Виетнам, 1954-1987

Газ, СССР - смърт чрез газ

Германци/ Насилствено депортирани германци

Балтийски германци

Военопленници в марксистко-ленинска Русия 1941-1955

Военопленници в марксистко-ленинска Югославия 1944

Волжски германци

Източни германци

Концентрационни лагери в ГДР 1945-1952

Полски германци

Румънски германци

Судетски германци

Унгарски германци

Югославски германци

Глад, изкуствено предизвикан (manmade famine)

Глад, Украйна

Голяма чистка, в марксистко-ленинска Русия/ СССР 1934-1938 (Great Terror)

ГПУ

Гърци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/ СССР

ГУЛаг/ Архипелаг

Евреи през 20-ти век, жертви на марксистко-ленинска Русия/СССР

Евреи в Украйна 1917-1921

Евреи в марксистко-ленинска Никарагуа 1979-1990

Ел Салвадор 1981-1992

Еритрея под властта на марксистко-ленинска Етиопия 1974-1991

Естония под марксистко-ленинска Русия/СССР 1940-1941

Етническа чистка

Етиопия, марксистко-ленинска, 1974-1991

Ингуши 1943-1957

Испания 1936-1939

Италианци 1945-1949

Калмики 1943-1957

Кам, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Карачаи 1943-1957

Казаци, Донски 1919

Катин 1940

Квоти

КГБ

Китайци, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Китай, марксистко-ленински

Класово убийство

Концентрационни лагери

Концентрационен лагер Омарска

Корея, Северна, от 1948

Кримски татари 1944/45

Kулаци

Куропати, край Минск, съветски концентрационен лагер на смъртта, 1937

Лагери на смъртта

Лаос 1975-1979

Латвия 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, окуп. на СССР

Ленин

Литва 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, под окуп. на СССР

Марксистко-ленински режими

Мао Цзедун

Менгисту Хайле-Мариам, марксистко-ленинска Етиопия 1974-91

Meo

Месхети, Турци-месхетинци 1944-1948

Мискито - индианци в марксистко-ленинска Никарагуа, 1979-1990

Монголия 1937-1939

Мозамбик 1975-1989

Никарагуа 1979-1990

НКВД

Пущуни

Пол Пот

Полша

Полша, под марксистко-ленински режим

Принудителна колективизация, 1928-1937

Румъния

Собственици

Сребреница

СССР, 1917-1987

Русия, републиканска от 1987-1991

Сталин

Сталинизъм

Сърби, Краина 1995

Терор, политически

Tибетци, 1950-1990

Tигрейци

Tито

Троцки

Украйна, 1929-1931 под съветска окупация

Унгария

Унищожение чрез работа/наказателен труд

Финландски карелци, 1938-1956, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР

Хърватска, 1944

ЧЕКА

Чечения

Чехословакия

Югославия, марксистко-ленинска под Тито 1944-1980

Югославия, след 1991

Библиография

 

Проф. Гунар Хайнзон:
Геноцидът като измерение на реалния социализъм
интервю на Весела Илиева
  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори