Никарагуа 1979-1990

През 1979 марксистко-ленинските никарагуански сандинисти сваля с преврат над 46годишната авторитарна диктатура на страната си. Като всички марксистко-ленински режими и сандинистка Никарагуа е убедена, че чрез национализиране на собствеността и унищожение на частната икономика, може да се изгради съвършена социалистическа икономика. За това, в името на по-високата цел, сандинистите считат за оправдано премахването с насилие на остарели племенни или капиталистически културни елементи като тези на буржоазията или на индианците мискито, които трябва да се елиминират посредством културен геноцид или етноцид. Антиционизмът също се превръща в държавна доктрина на комунистическа Никарагуа и води до това, Никарагуа да е единствената страна в западната хемисфера, извършила културен геноцид над своите евреи, като ги дискриминира чрез специално приети за целта антиеврейски закони, а през 1983, с договореност между либийския диктатор Кадафи и палестинската терористична организация ООП, прокужда всички евреи от страната. Повод за тази депортация марксистко-ленинският режим намира в бивши икономически отношения на Израел с бившето правителство, свалено от сандинистите преди 15 години. Израел е набеден, че е доставил при експорта си за старата власт между всички други стоки и оръжие. Поради пълното дистанциране на всички немарксистки демократични сили в Никарагуа от сандинисткото правителство, поради нарастващото недоволство и обществената критика, на 25.02.1990 в Никарагуа се провеждат инициирани под западно влияние свободни демократични избори.

Библиография: Ledeen 1986 ; Svintsova; Moore 1987; Shea 1990

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева