Волжски германци
Под претекст да изселят
от европейската част на СССР потенциални колаборатори на Хитлер,
започват масови депортации от есента (3-20.09) на 1941, особено
интензивни през зимата 1941, на 1,1 германци от Русия, Украйна и
автономната Волжска република за Сибир и Казахстан. Истинските намерения
обаче разкриват един замислен от комунистическия режим на Сталин
геноцид, изразен в русифицирането на германците, които биват третирани
като „плаващи нации" на територията на Русия, принудени в хода
на историята на страната да се претопят и подчинят. На депротираните
германци се отнема насилствено имуществото, цената на малкото, което
им се позволява да продадат, са принудени да внесат в т.нар. военна
каса на СССР за фронтова помощ. Над 1 милион германци са транспортирани
в говежди вагони за Сибир и Казахстан. В областите, в които пристигат
оцелелите по разпределение, те са настанени от НКВД в трудови лагери.
Между 1945 и 1948 са депортирани още 300 000 германци. Предположенията
за окончателните цифри на жертвите на загиналите при съветските
депортации в трудови концентрационни лагери възлизат на 30% от общото
число депортирани. От 1,4 милиона засегнати германци, от които около
450 000 живеещи по Волга - това прави 400 000 загинали. Дори по
времето на СССР официално са дадени цифри за загинали 45 000 германци
като демоцидни жертви от депортациите.
Библиография: Conquest 1974;
Koch 1977; Fleischhauer/Pinkus 1987; Rummel 1990; Dahlmann 1994;
Eisfeld/Herdt 1996
извадки от книгата "Речник на масовите убийства“
на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева
|