Aнгола 1975-1919

След падането на португалската колониална власт на 11 ноември 1975 в Ангола, анголски марксисти-ленинисти от МПЛА завземат властта с помощта на кубински войски, които са повикани от комунистите на помощ, вкл. и за да отбият опитите за „интервенция' от страна на Южна Африка. Силно активните в борбата за освобождение от колониалната власт християнски националисти (ФНЛА, УНИТА), които остават единствените политически радетели за собственически ред на обществено устройство, изпадат, принудени от насилствените мерки на новата комунистическа власт, в нелегалност. До примирието от 20.06.1991 в Ангола умират стотици хиляди цивилни граждани - жертви на политицидите на комунистическата власт. Голяма част от избитите могат да се категоризират и като жертви на геноцид. Членове на съпротивителните сили срещу режима произхождат преобладаващо от народностните групи на Баконго и Овимбунду, докато марксическата власт не е обвързана с конкретни племенни групи - това обяснява и широките маси на демоцидни жертви.

Библиография: James 1992; Gantzel/Schwinghammer 1995; Santamaria 1997

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева