Етническа чистка

Етническата чистка обхваща евакуиране, прогонване, принудително изселване, депортации и масово избиване на религиозни и/или езикови малцинства, с цел консолидирането на територия за етническото мнозинство. Понятието е въведено да служи за прикритие на масови убийства, които се провеждат от август 1991 в сръбската област Краина срещу живеещите там етнически хървати, след като 94% от хърватите гласуват за независимостта на федеративната до този момент република Хърватска. Още на 23 декември 1990 95 % от словенците гласуват за подобно решение, но поради почти неналично сръбско малцинство републиката им получава без особени проблеми независимост. Хърватските сърби и сърбите в Босна-Херцеговина, която през март 1992 е гласувала с 63 % независимостта си, се опитват чрез етническа чистка да си осигурят в териториите по местоживеене и в двете републики свободни от всички други етноси области, за да могат да ги присъединят към република Сърбия - с Черна Гора все още представляваща комунистическа Югославия. Хърватите на град Вуковар в Краина биват избити.

Още в края на 1991 има 600 000 прокудени или депортирани, 20 000 тежко ранени и 3000 убити чрез етническа чистка. До края на 1996 са избити над 200 000 чрез етническа чистка, 2 милиона са депортирани или прогонени от родните им места целенасочено в името на етническото прочистване на областите. Етническа чистка се извършва от сърби срещу хървати и мюсюлмани, от хървати срещу сърби и мюсюлмани, от мюсюлмани срещу сърби и хървати. Сърбите, подстрекавани от комунистическия режим на Милошевич в Белград, надминават по решителност и жестокост, по организираност и по броя на жертвите останалите групи, а с геноцида си над босненските мюсюлмани в Сребреница (Концентрационен лагер Омарска) през юли 1995 извършват най-големия демоцид в рамките на т.нар. етническа чистка.

Библиография: Helsinki Watch 1992 -1993; Cigar 1995; Burg 1997; Naimark 1998

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева