Мискито - индианци в марксистко-ленинска Никарагуа 1979-1990

Мискито индианците (също наречени мостику или москито) живеят по карибското крайбрежие на Никарагуа и населяват 340 селища с общо население 200 000 души. Сандинистите се опитват след 1979 да разрушат културата и племенните им обичаи на живот посредством културен геноцид или етноцид, поради което много от мискито индианците бягат в Хондурас или се включват в освободителната борба на демократичните сили срещу сандинистите. През 1979 сандинистите създават специален лагерен център за мъчение и наказание на мискито индианци в Пуерто Кабезас. Много от индианците, наследници на местните жители на страната, са обвинени през този период, че са симпатизирали на сваления диктатор Сомоса и биват депортирани на това място с цел да бъдат изтребени. Но индианците успешно се съпротивляват и с тази им съпротива започва и организираната въоръжената борба срещу комунистическия режим в Никарагуа. През 1987 на мискито индианците е дадена формална автономия от демократичното правителство, но те не добиват независимост, нито онези права, за които са се борили. Между мискито и креолите в Никарагуа има и до днес расови конфликти, следствие на настроенията създадени през комунистическото минало.

Библиография: Dodds 1986; Dunbar Ortiz 1986; bau/NZZ 1998

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева