Kулаци

Кулак (руска дума за „юмрук") е до 1917 пренебрежителното име, давано в Русия на селските измамници. След революцията понятието се идеологизира като антипод на пролетариата - който трябва да се наложи като господстваща класа - и се пренася върху цялото свободно, но най-вече върху едрото и средното, заможното селячество, което представлява в очите на комунистите „експлоататор и враг" на жадуваната система на диктатура на пролетариата. В началото изключена от това понятие е най-бедната селска прослойка, но с времето и на нея се слага презрителното име „подкулачник", т.е. послушен на кулаците човек, и е включена в преследването и изтребването, при оказана съпротива на национализирането на собствеността. След принудителни отклонения от марксическата доктрина от страна на Ленин, които целят връщане на собствеността и частната икономика, поне за кратко, за да спаси диктатурата от следствията на унищоженото лично стопанство и плановата икономика, от 1928 нататък Сталин се връща към тоталната национализация и плановото стопанство. Според собствените думи на Сталин до Чърчил, при тези мерки е избил 10 000 000 човека. Между 10 милиона (по собственото признание на Сталин) до 15 милиона се намират днес предположенията на историците, при което Румел идва до цифрата 11 440 000 жертви (1996, 83). От тези жертви 6,5 милиона са директно убитите по места, а останалите в ГУЛаг. С това борбата за унищожение на руското собственичество от 1928-1937 е като класово убийство безпрецедентно организиран най-големият икономицид в човешката история.

Библиография: Conquest 1986; Rummel 1990; livi-Bacci 1993; Hughes 1996; Stettner 1996

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева