Tибетци 1950-1990

След падането на Мейджи-династията през 1912, поробените още през 18-ти век тибетци придобиват отново независимостта си. През 1918 с успех отблъскват опит за нападение на Китай. На 9.11.1950 китайски комунисти успяват да окупират и завладеят тибетската столица Ласа, с одобрението на ООН.

Водени от убеждението, че будистките монаси с феодалните си традиции пречат на отвързването на силите на производителността, докато една ръководена от комунистическата китайска партия политика на колективна продукция ще доведе до благосъстояние и богатство за всички трудещи се, марксистко-ленинският режим започва незабавно с комбинирани политициди, геноциди и етноциди избиване на тибетски граждани, като паралелна цел е освобождаване на територия за живот за насилствено преселвани китайци. До 1987 са разрушени 80 % от 6254 тибетски манастири и 60 % от литературата и културата на завладяната от Китайската народна република страна. От 2,8-милионното население на Тибет, всеки десети е затворен в наказателен лагер и убит там. До 1984 173 000 члена на тибетския елит са избити в 166 лагера. 432 000 са избитите директно на място от китайската народна освободителна армия по всеки възможен начин - от разчекване и скалпиране до рязане и погребване на живи хора (Donnet 1990). Оживелите тибетски жени са стерилизирани насилствено. Изкуствено предизвиканите гладове при управлението на Мао между 1959 и 1963 взимат живота на други 70 000 тибетци. През целия период 1950-1990 са избити демоцидно от Китайската народна република „максимално 800 000" (Margolin 1997a, 597) тибетци. А 100 000 са прогонени заедно с Далай Лама в изгнание. Същевременно в отнетата от Тибет територия Китай заселва принудително свои селяни, така че земята да се обяви за китайска. Тибетските емигранти дават сведения за 1,2 милиона жертви.

Библиография: Gilbert o. J.; Legal Inquiry Committee on Tibet 1966; Peissel 1972; Wangyal 1984; Shalom 1984; Dalai Lama 1990; Kewley 1990; Rummel 1991; Margolin 1997a

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева