English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История > Комунистически терор
  Речник на масовите убийства

Полша

Полското малцинство в СССР е напълно унищожено през 1938 от НКВД - 150 000 етнически поляци са избити. Според заповед 00485 на НКВД от 9 август 1937 става видно, че наред с други малцинства в СССР, 143 810 поляци са били заловени в СССР. От това число са признати за виновни и осъдени за различни „престъпления срещу комунистическата власт" 139 835, от които 111 091 са разстреляни 1938. Останалите стават жертви на ГУЛаг. От геноцидите в СССР, извършени над различни малцинствени групи в страната през 1938 година, този над полското население е ненадминат от никои други по численост на жертвите - близо 100% от поляците на територията на СССР са избити. Договореното разделение на Полша според пакта между Хитлер и Сталин от 23 август 1939 влиза в сила с нахлуването на Червената армия на 17 септември 1939.

4 милиона полски граждани попадат в ръцете й. Окупираните полски области се преразпределят териториално чрез аншлус към белоруските и украинските съветски републики. Минимум 600 000 полски граждани от окупираните области са депортирани насилствено в централните азиатски части на СССР, преди всичко в Казахстан. При тези депортации умират близо 150 000 поляци.

22 000 члена на офицерския военен и полицейски корпус на полската държава и на висшето чиновничество са избити през април 1940 (в Катинската гора и др.).
През юни 1941 след нападението на хитлеристка Германия над Полша, са избити допълнително 7000 полски граждани, затворени в украински затвори и лагери.
През 1944, след принудителното изтегляне на немските войски от Полша, Червената армия залавя 30 000 полски членове на отечествената полска армия, които са привърженици на легалното полско правителство в изгнание в Лондон, както и други произволно заловени 30 000 полски работници и ги депортира на наказателен труд в ГУЛаг.

След края на войната от анексираните полски области Червената армия прогонва 3 милиона полски граждани, които насилствено са заселени в немските източни области на бившия Трети райх. По време на тези депортации измират хиляди. През 1939 и 1945 само в Източна Полша военните части на СССР избиват директно 200 000 полски граждани.
След нацистката окупация на Украйна през юни 1941, украинци организират, с цел бъдещото освобождение на страната им от СССР и от Германия, една нелегална армия - УПА - Украинска повстанска армия. Тя води боеве срещу просъветските украински партизани, срещу немската окупационна армия, срещу представители и симпатизанти на нацистка Германия и на СССР - за една „чиста от чужди влияния Украйна". След 1943 УПА започва да избива и евреи от малцинството в Карпатите, от март 1944 започват да избиват и граждани от полското малцинство, останали във войводство Волхиния, до 1939 полско. По-късно геноцидните убийства от УПА са продължени в Източна Галиция, като само при този геноцид жертвите на полски граждани са над 100 000.

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева

РЕЧНИК НА МАСОВИТЕ УБИЙСТВА
Гунар Хайнзон


Въведение, понятия

Сравнителни таблици

Речник:

Aлбанци, 1998

Aнгола 1975-1919

Арменци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР 1944-1949

Афганистан, марксистко-ленински 1978/1992

Балкари 1943-1957

Босненци, Босненски мюсюлмани

Виетнам, 1954-1987

Газ, СССР - смърт чрез газ

Германци/ Насилствено депортирани германци

Балтийски германци

Военопленници в марксистко-ленинска Русия 1941-1955

Военопленници в марксистко-ленинска Югославия 1944

Волжски германци

Източни германци

Концентрационни лагери в ГДР 1945-1952

Полски германци

Румънски германци

Судетски германци

Унгарски германци

Югославски германци

Глад, изкуствено предизвикан (manmade famine)

Глад, Украйна

Голяма чистка, в марксистко-ленинска Русия/ СССР 1934-1938 (Great Terror)

ГПУ

Гърци, малцинство в марксистко-ленинска Русия/ СССР

ГУЛаг/ Архипелаг

Евреи през 20-ти век, жертви на марксистко-ленинска Русия/СССР

Евреи в Украйна 1917-1921

Евреи в марксистко-ленинска Никарагуа 1979-1990

Ел Салвадор 1981-1992

Еритрея под властта на марксистко-ленинска Етиопия 1974-1991

Естония под марксистко-ленинска Русия/СССР 1940-1941

Етническа чистка

Етиопия, марксистко-ленинска, 1974-1991

Ингуши 1943-1957

Испания 1936-1939

Италианци 1945-1949

Калмики 1943-1957

Кам, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Карачаи 1943-1957

Казаци, Донски 1919

Катин 1940

Квоти

КГБ

Китайци, жертви в Камбоджа, марксистко-ленинска 1975-1979

Китай, марксистко-ленински

Класово убийство

Концентрационни лагери

Концентрационен лагер Омарска

Корея, Северна, от 1948

Кримски татари 1944/45

Kулаци

Куропати, край Минск, съветски концентрационен лагер на смъртта, 1937

Лагери на смъртта

Лаос 1975-1979

Латвия 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, окуп. на СССР

Ленин

Литва 1940-1941 и 1944-1953, марксистко-ленински режим, под окуп. на СССР

Марксистко-ленински режими

Мао Цзедун

Менгисту Хайле-Мариам, марксистко-ленинска Етиопия 1974-91

Meo

Месхети, Турци-месхетинци 1944-1948

Мискито - индианци в марксистко-ленинска Никарагуа, 1979-1990

Монголия 1937-1939

Мозамбик 1975-1989

Никарагуа 1979-1990

НКВД

Пущуни

Пол Пот

Полша

Полша, под марксистко-ленински режим

Принудителна колективизация, 1928-1937

Румъния

Собственици

Сребреница

СССР, 1917-1987

Русия, републиканска от 1987-1991

Сталин

Сталинизъм

Сърби, Краина 1995

Терор, политически

Tибетци, 1950-1990

Tигрейци

Tито

Троцки

Украйна, 1929-1931 под съветска окупация

Унгария

Унищожение чрез работа/наказателен труд

Финландски карелци, 1938-1956, малцинство в марксистко-ленинска Русия/СССР

Хърватска, 1944

ЧЕКА

Чечения

Чехословакия

Югославия, марксистко-ленинска под Тито 1944-1980

Югославия, след 1991

Библиография

 

Проф. Гунар Хайнзон:
Геноцидът като измерение на реалния социализъм
интервю на Весела Илиева
  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори