Чечения

На 22.02.1944 народът на Чечения е депортиран от родината си заедно с ингушските си съседи в Централна Азия. До 1933 чеченците са се борили срещу Червената армия и НКВД.
1938 75 % от страната им е национализирана и колективизирана. Десетки хиляди чеченци са разстрелвани до летните месеци на 1941, а други десетки хиляди са сред милионите жертви на ГУЛаг. През ноември 1942, при наближаването на нацистките войски и към чеченските области, започват нови надигания на гласове за независимост. От февруари 1943, след изтеглянето на германците,з апочват нови репресии по заповед на КПСС в района. При депортациите една година по-късно на глава население е позволен само 20 кг багаж. От над 400 000 насилствено депортирани са убити 130 000. Едва на 9.01.1957 оцелели от депортациите чеченци имат правото да се върнат по родните си места. След рухването на комунизма чеченците започват нов опит за добиване на независимост - с декларацията от 1.11.1991 се обявяват за независима държава. В отговор на това станалата република Русия извършва от 11.12.1994 до август 1995 многократни демоцидни бомбардировки над чеченската столица Грозни, но и над други градове и села, като само в Грозни директните жертви са 65 000 - 90 000 души. Половината от това число са дори руски граждани, заселени там. 500 000 до 1,3 милиона жители на Чечения остават бездомни и са прокудени насилствено в изгнание. Въпреки това Русия е приета 1996 за член на Европейския парламент.

Библиография: Conquest 1970, Nekrich 1978, Levine 1996; Malek 1996

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева