Класово убийство

Понятие, което обхваща унищожението на 1. Висши собственически слоеве, благородници, аристокрация и 2. Собственици, преди всичко селяни, занаятчии и предприемачи. Опити да се елиминират аристократи са толкова стари, колкото самата аристокрация, от времето на Бронзовата ера. Но умишлено и масово класово убийство на собственици е феномен на 20ти век, то е извършено от марксистко-ленинските режими след 1917 над минимум 50 милиона човека. Тези режими се надяват, че след премахването на собствеността ще настъпи отвързването на силите на продуктивността, а с това - бликването и натрупването на огромни богатства, и добиване на социална удовлетвореност и равенство. Тъй като собствениците естествено не се съгласяват някой да им отнеме безвъзвратно имуществото и се съпротивляват, се стига бързо до решението, да се избиват. Класовото убийство не е включено сред деликтите, обхванати от Конвенцията срещу геноцид от 1948, понеже западните страни се страхуват при подписването й, че комунистическите режими начело със СССР ще откажат да я подпишат. Единствено четирите Женевски споразумения от 1949 назовават с „имущество" (Членове I/3, II/3, III/3 и IV/3) съвсем предпазливо и широко формулиран казус, при който никой няма право да бъде убит, заради притежание на собственост.

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева