|
Ленин
Владимир Илич Улянов, наречен
Ленин: пети по класация мега-масов убиец на 20-ти век с 4 милиона
жертви. Румел (Rummel 1996,8) изчислява, че от 2,2 милиона жертви
на политическите убийства през периода 1923-1928, които са заповядани
още от Ленин, само 2/3 могат да са извършени от Сталин, а 1/3 от
това число са жертви на Ленин. Без тази 1/3 Ленин би бил отговорен
„само" за 3,25 милиона жертви, което веднага би го понижило
на шесто място. От всички масови убийци на 20-ти век Ленин е този,
чиито действия и дейност са с най-големи последици, а в същото време
остава най-прикрит и мистифициран. Това е свързано с факта, че в
бившите републики на СССР едва след средата на 90-те години се премахва
официалната пропагандна линия, „Ленин бе добър, а Сталин е чудовището".
Изкуствено предизвиканите (1917-1920) или усилените естествени (зимата
1920/21) посредством Лениновата политика на национализиране и премахване
на частната собственост и производство големи гладове в СССР отнемат
живота на над 9 милиона души. Тези числа са отделни жертви от посочените
по-горе директни 4 милиона при политициди по времето и по заповед
на Ленин.
Ленин (рус.: идващ от река Лена)
се ражда като син на училищен инспектор, благородник, в Симбирск
( след смъртта му: Уляновск) на 22. 04. 1870, умира на 21. 01. 1924
в Горки край Москва. Чрез своя брат, осъден на смърт и обесен поради
участие в атентат срещу цар Александър III през 1887, Ленин се политизира
и отделя от бащиния дом и обкръжение. През 1897 е изпратен в изгнание
за 3 години в Сибир.
През 1900, вече в емиграция, той
става марксист и развива с „Какво да се прави" (1902) концепцията
на една професионална кадрова партия като ръководен орган и задължителен
водач на все още неподготвения за действие пролетариат. През 1903
Ленин успява да раздели с тази своя идея конституираната дотогава
като народна партия руска социалдемокрация (в нея остават меншевиките,
рус. малцинство). Ленин отцепва и създава чрез болшевиките (рус.
мнозинство) бъдещата комунистическа партия в Русия. След това разделение
започва де факто изграждането на инструментариума на по-късните
мега масови убийства, образували практиката на марксистко-ленинските
режими. Още по време на революцията през 1905 Ленин настоява за
насилствено отстраняване на управляващите. След провала й Ленин
емигрира отново.
От емиграцията му го изважда немският
генерален щаб през април 1917, за да го прехвърли през Финландия
в Русия, Петербург, за да инициира, с подарените му от кайзер Вилхелм
40 милиона златни райхсмарки, революция, като по този начин се саботира
по-нататъшното участие на Русия в I СВ. След провала и на този опит
Ленин бяга във Финландия - юли 1917, там пише своята „Държава и
революция". По негова заповед Троцки прилага развитите в този
труд идеи на практика и на 24./25.10.1917 болшевиките организират
успешен въоръжен преврат срещу правителството, което е напълно беззащитно,
чиито членове на 25./26.10 (т.нар. щурм срещу зимния дворец) са
заловени (т.нар. Октомврийска революция).
От съпротивата на социалдемократи
и граждански партии срещу планираната диктатура на болшевиките се
развива от януари 1918 до 1920 гражданска война, която превратаджиите
(червени) въпреки подкрепата на съюзниците на страната на правителствените
войски (белите) успяват да спечелят с много насилие и жертви. На
17.07.1918 Ленин нарежда да се убият цар Николай II заедно с децата
и жена му в Екатеринбург.
След 9.08.1918 Ленин издава общовалидни
заповеди за въвеждането на терор като мярка за смазване на враговете
на революцията: „Нужно е да се организира една войска от избрани,
верни мъже [Чека]. Тя трябва да поведе безмилостна борба чрез масов
терор срещу кулаци, духовници и белогвардейци. Всички заподозрени
лица се задържат в концентрационен лагер извън града" (Shub
1962, 371). Следва една друга негова заповед за масови убийства
от 11.08.1918, срещу „богати, кулаци и кръвопийци" (Pipes 1996).
В същия месец Ленин е ранен при атентата,
извършен срещу него от Фаня Каплан.
До 1920 в гражданската война загиват
3,3 милиона цивилни граждани, без числото на войниците, загубили
живота си. До 1921 Ленин унищожава всички политически партии. Междувременно
чрез НЕП, след март 1921, Ленин (за разлика от Сталин, който остава
последователен марксист) решава да върне частично правото на собственост,
тъй като национализацията води до масов глад и срив на плановата
икономика. Този поврат дава от пролетта на 1923 положителни резултати,
но сушата в годините 1921 и 1922 изостря комунистическия експеримент
на общество без собственост и коства 5 милиона жертви от предизвиканите
по този начин гладове.
На 10.03.1923, разяден от сифилис,
Ленин получава инсулт, парализиран е и ослепява. Друг удар на 21.10.1924
води до смъртта му.
Събраните му съчинения обхващат
55 тома (редакт. издадени 1958-1965).
Библиография: Fischer 1965;
Shukman/Katkov 1965; Wolfe 1966; Steinberg 1981; Koenen 1987; Blick
1995; Volkgonov/Shukman 1995; Figes 1996; Pipes 1996.
извадки от книгата "Речник на масовите убийства“
на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева
|
