СССР 1917-1987

„Наше задължение е да изпратим века, който за Русия се превърна във век на кръвопролитие и саморазправа, с покаяние и прошка" (реч на руския президент Борис Елцин на 17.07.1998 в Санкт Петербург по повод погребението на останките на избитото царско семейство на Николай II).

Историкът Файн посочва през 1993: „При демоцидните убийства, държавно организираните и проведени изтребления в случая с бившия СССР можем да говорим директно за един постоянен извършител - комунистическата власт - като за един патологичен масов престъпник". (Fein 1993, 88).

66 милиона само за 38 години от 1917 до 1956 е признатата до скоро реалистична статистика на числата жертви в СССР (Solzhenitsyn 1974, 10). За 29 години, от 1926 до 1954 е изчислен демографски минус от 78 милиона руснаци, при което са сумирани избитите (около 35,5 милиона) и техните неродени деца (Dyadkin 1983). За годините 1918-1953 са отделени по изчисленията на историците само 23 милиона избити руски граждани (Maksudow nach Medvedev 1979). За времето от 1917 до средата на 70те историкът Панин (Panin,1976) привежда в аргументите си до вероятни жертви 69 500 000, като цитира свои колеги, с цифри от изследователската им работа до 80 милиона жертви. Историкът Румел (Rummel, 1996, 82) дава в изследването си за целия 70-годишен период на руската марксистко-ленинска диктатура т.нар. от него минимално ниско число жертви („rock bottom"-число) от 24 063 000 - това е числото жертви, за което без големи трудности може да се намери документация и свидетелства.

Румел поставя и възможната горна окончателна граница на руските жертви - 126 милиона. От своето изследване Румел определя и числото на „най-вероятната сума жертви" за 70-те години на съществуване на СССР - при 61 911 000 (50 милиона от демоцид и 11 милиона от геноцид).

От това число 6,87 милиона жертви са изчислени за 33 години в периода 1954-1987, в които години преобладава унищожението чрез наказателен труд в ГУЛаг. Реалните числа за Афганистан за 1978-1992 не са в тези числа (при Румел 1 милион, според Клас, 1994 - между 1,5 и 2 милиона). Само при Румел се откриват диференцирани числа от десетилетие за десетилетие, които позволяват добър преглед и критика в детайл. При Куртоа и други френски автори (Ternon 1996; Courtois et.al. 1997) цифрите са много несигурни и поради това трудно разбираеми (според Хайнзон, 1998). Френските историци говорят за десетки милиони, стигат и до 35 милиона, без прецизна аргументация.

Руският президент Борис Елцин сам назовава 60 милиона жертви (Katz 1994).

Но историческите спорове ще продължат дълго.

Тук са представени средните данни по Румел (1990, 1994, 1995), по периоди и съответните - само цивилни жертви - за тях:

За централния мотив на избиване в СССР - унищожението на собствениците и гражданството (благородници, селяни, предприемачи, занаятчии, интелигенция, търговци) и всички свързани с тях прослойки, заради отвързване силите на продуктивността, е нужно да се разгледат данните в „Марксистко-ленински режими" по-горе.

Между тези страни има и империалистически традиционни страни - като Русия и Китай, завладели етноси и узурпирани цели чужди области и дори страни, в и извън границите си; има и етнически хомогенни мега-масови убийци - като Виетнам и Северна Корея.
Над 7 от 62 милиона жертви при Румел за СССР не са били руски граждани. Но и сред останалите 55 милиона жертви руски граждани има милиони, които не са руснаци, сред това число минимум 8 милиона украинци. СССР е демоцидна държава номер 1 през 20-ти век. Но има позиции на историци (Courtois et al. 1997; Becker 1998), според които този ранг принадлежи (и) на Китай .

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева