Глад, изкуствено предизвикан (manmade famine)

В 20-ти век съществува неволно предизвикан изкуствен глад и умишлено предизвикан изкуствен глад като демоциден инструмент. Неволният резултира при всеки случай от убеждението на марксистко-ленинските режими, че само чрез премахването на собствеността може да се постигне многократно повече продукция, което ще донесе повече и равни блага за всички. Но понеже в действителност продукцията спада непрекъснато и се стига в екстремите на този процес до глад, става дума за икономически-теоретично обусловен демоцид. Така например в НР Китай, Мао „осигурява" с „Големия скок напред" от 1958 на практика населението с принудителната смърт чрез глад, като следствие на „реформите" жертвите са от 20 до 40 милиона. Това е най-големият неволно предизвикан изкуствен глад в света, т.е. като резултат от други дейности. От началото на отнемането на собствеността чрез заповед от 8 ноември 1917 Ленин избива само до края на 1920 близо 6 милиона граждани и селяни (чрез директно избиване на селяни, чрез гражданската война и осъдени на смърт - 2 милиона, чрез глад - 4 милиона). През 1921 и 1922, когато към предизвикалите вече смъртоносен глад социалистически икономически мерки се прибавя и една изключителна суша, измират още 5 милиона хора от последиците на изкуствено предизвикания глад. Други 10 милиона засегнати от глада са спасени единствено чрез американски пратки с помощни средства и храна за населението.

Още през 1892, по времето на естествено настъпил глад в родния му край по Волга, Ленин развива техниката на съзнателното унищожение чрез изкуствено засилен глад, като се произнася стриктно срещу раздаването на храна на умиращи, като по този начин близките им и масите ще са принудени да се радикализират окончателно срещу царизма (Conquest 1986, 234). Пълното изработване на метода на унищожение чрез глад се удава на Сталин през зимата 1932/33 в Украйна. Този метод може да се опише по следния начин: Когато се изнесат от дадена територия всички хранителни продукти, така че за няколко месеца, по възможност през зимата, да не се допуска вноса на никакви продукти и храна, а на хората да не се позволява да напускат територията, тогава е налице един инструмент, чийто унищожителен потенциал за единица време бива надминат единствено от атомни-био-химични-оръжия. Изкуственият глад представлява един античен инструмент за убиване, понеже традиционното обсаждане на градовете е било винаги свързано с обричане жителите на глад и убиване с глад.

Новаторството на Ленин и Сталин в тази техника на убиване от античните времена е в това, че се прилага в 20-ти век, много интензивно, с невиждан никога размер жертви, в засегнати огромни територии, в името на едно, оповестило себе си за най-хуманното учение. В Украйна, в много Кавказки области и в Казахстан - в страни, където съпротивата срещу насилственото отнемане на собствеността е голяма и мечтите за национална независимост не са погребани, КП на СССР избива чрез нововъведеното средство само за една зима (1932/33) минимум 8 милиона, от които 7 милиона украинци. По-късно този начин на убиване се прилага преди всичко от марксистко-ленинското правителство на Етиопия, което унищожава до 3 милиона души за 3 години (1982-1985) - етиопски селяни, които отказват да вярват в икономическия прогрес чрез отнемане на собствеността. Не на последно място, за да не предизвиква излишно внимание и настройване на народа - чрез ужасни сцени на масов глад, с известните резултати на убийство на деца и канибализъм - Хитлерова Германия се решава не за изкуствен глад като метод за убиване на евреите, а за газовите камери в концентрационните лагери и за огромните гета с принудително депортирани и обречени на смърт евреи (Longerich/Pohl 1990, 359).

Библиография: Sheperd 1975; Dolot 1985; Vincent 1985; Conquest 1986; Kane 1988; Becker 1998.

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева