Tито

Йосип Броз Тито: десети по ранг и с това до 1998 последен от десетте мега-масови убийци на 20-ти век (броени са само тези с над 1 милион жертви), с около 1,1 милиона жертви (Rummel 1996,8). Йосип Броз, от 1934 наречен Тито, е роден на 7.05.1892 в Хумровец, до Загреб, като син на хърватин и словенка на територията на австро-унгарската империя и умира на 4.05.1980 в Любляна. Седмо дете в семейството, получава образование на механик. Като фелдфебел в I СВ Тито попада в руски плен и е отведен в Русия, където остава до 1918 в каторга, а 1918 се включва в редиците на Червената армия. От 1920 Тито е активен участник в изграждането на комунистическата партия в Хърватска, заради което от 1928 до 1934 е задържан под арест. От 1941 той си извоюва властови позиции в комунистическите среди, чрез активното си участие в партизанското движение на комунистите в Хърватска срещу немските нацистки и италианските окупационни части, както и срещу усташите. Тито започва да организира по заповед на Москва след 1943 комунистическа държава на територията на Югославия, противопоставяйки я на легалното правителство в изгнание, чиито комитети в страната той унищожава изцяло. Големите геноцидни акции след войната в Югославия Тито насочва не само срещу опозиционните демократични сили, а и срещу немското малцинство. Етническите чистки след рухването на федерацията 1989/90 в голям стил повтарят етническите чистки на Тито.

На 29.11.1945 Тито става шеф на комунистическата партия на Югославия и остава неин ръководител до смъртта си. Конфликтът му със Сталин през 1948 води до даване поста на говорител на необвързаните страни на Тито. Желязната му диктатура подтиска конфликтите между етносите на федерацията, които не са забравили насилието, извършили едни на други в пред- и следвоенни времена, но не ги потушава. Това служи след 1989 за мотиви на нови геноциди на територията на бивша Югославия (Carlton,1983) и води до геноцидално разпадане на федерацията през 90-те.

Библиография: Wilson 1980; Carlton 1983; Grothusen 1983; Beloff 1985; Sirc 1989; Lees 1990; Carter 1990; Samary 1992; Ridley 1994; Lees 1997

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева