Ненужни хора?

Ветка Топалова

„Мило Вете,

От пощата в село Борил ти писах картичка, вярвам да си я получила. От с. Борил вървяхме 12 км пеш, за да стигнем тук, в една гора с комари, на два км. до Оряховица (Плевенско). Тук сме на устието на р. Искър до Дунава и правим дига. Да ти описвам живота ни тука, просто не искам, защото не желая да те тревожа.

Тук се иска работа, която на мен, човек на 50 години със слабо сърце, не ми е по силите. Но искат всеки ден да се изкопават 3 куб. метра, да се натоварят на количка и се пренесат на дигата, на разстояние 125 метра, а слънцето страшно пече и всичко е в прах... моменти, че като ме оставят силите, за да пренеса количката с пясък или пръст, все ги наричам на Мимето или на теб ... за татко и мама ... върви!..."

Това е откъс от писмо, изпратено от Николай Атанасов Топалов, земеделец, завършил френски колеж и висше икономическо училище. Предлагаме ви и част от писмо до в. „ДЕМОКРАЦИЯ" на неговата съпруга Ветка Лечева Топалова, живееща в София.

„... Не зная дали бихте ми съчувствали, но мъката ми е голяма. Не смеех да говоря пред никого и никъде, защото се страхувах за децата си.

През 1948 г. (бях родилка на петнадесет дни) един ден взеха мъжа ми и го изпратиха на лагер. Причини - бил безработен. Имайте предвид, че той обработваше 20 дка лозе и 2 дка овощна градина заедно с баща си, който беше търговец с регистрирана фирма... Замина за лагера, като ме остави с две малки деца... Там се разболял тежко и го освободила комисия - като много болен и невинен. След няколко години почина от бъбреци, увредени в лагера.

Като пиша всичко това, трябва да знаете къде е станало и кой ни съсипа живота. Живеехме в Айтос. По това време окръжен управител беше Георги Връбчев, а кмет Борис Кацаров. „Другарят" Връбчев живее в София и е заслужил човек.

След като се разправиха с мъжа ми, те се хванаха и за баща му - Атанас Димов ТОПАЛОВ, вече осемдесетгодишен старец. Искаха му да даде 1 млн. Лева тогавашни пари, иначе семейството ни щяло да отиде по дяволите. Свекърът ми се уплаши и занесе парите... На 6 август го повикаха в милицията и го изпратиха в Белене с още четирима души.

Повече не го видяхме.Той беше много добър човек, владеещ турски и румънски език, познат в града и околията солиден търговец. Като допълнение са му иззети лозето и целият му недвижим имот..."