Един, който не иска да си смени името

Сезай Кьосев

Попаднах в Белене на 25 януари 1985 г. Бях арестуван от местния отряден началник, лейтенант, чието име не помня. Там по разпореждане на командира на Първи обект попаднах в най-тежкия карцер - при зимни условия, без стъкла, при студ и влага, на които и най-здравият организъм не може да издържи.

След този случай аз, Сезай Кьосев, бях извикан при заместник-началника и следователя на затвора. Пред мен имаше още един, който също не желаеше да си сменя името. Казваше се Кара Бакър, биха го с палки, докато загуби съзнание и падна на пода. Тогава ме вкараха и мене, с белезници на ръцете, и с мен се повтори същата участ. Двайсетина палки ми удари следователят на затвора, след това заместник-началникът на затвора със същата палка започна да ме бие по меките части, респективно по мъдете, члена и дупето. Представете си какво жестоко мъчение преживях - и всичко това ставаше за промяна на името. След побоя ме върнаха в карцера и аз реших, че не мога да съществувам като личност. Вързах работната си куртка на рамката на прозореца и направих опит да се самообеся, но отдельонният командир Мъню Мънев ме видял, влязъл с трима старшини и ме смъкнали.

След вечерната проверка на следващия ден един генерал от ДС наредил да ме отведат при него. Там бяха и кап. Винаров, началник на лагера, кап. Андреев, зам.-началник, и следователя на лагера Парашкевов. Отново ми поставиха въпроса за смяна на името, на което отказах категорично. При това положение решиха да ме принудят, като заплашиха, че ще ме хвърлят на кучетата. Аз обаче казах, че съм съгласен, нека ме хвърлят, но не си сменям името.

Пропуснах да спомена, че там беше и полковникът от ДС Панов. Той ми постави въпроса: знаеш ли какво става в Турция с имената на кюрдите? Там им ги сменяват имената - така и ти ще си смениш името, в противен случай ще бъдеш изяден от кучетата.

След всички тези злини аз реших да обявя гладна стачка.