Комунистите знаеха

Борис Иванов

Пиша ви това писмо, за да ви съобщя за още един роден социалистически концлагер, който не беше отбелязан на картата, която показахте във вестника.

Това е концлагерът Росица - на язовир „Росица", създаден непосредствено след 9 септември 1944 година. В този лагер беше изтезаван моят баща Борис Иванов Попхристов - човек с авторитет в град Враца, учител и училищен инспектор, по това време вече пенсионер.

На 13 декември 1944 година в 2 часа през нощта в къщата ни нахлуха въоръжени лица и арестуваха баща ми, без да имат заповед за арест и без да дават каквито и да е обяснения. На 14 декември трябваше да се венчая. Изобщо не знаехме къде откарват баща ни. След разпитвания и търсения го открихме в мазето на сградата на Врачанската митрополия, която беше превърната в арест на Държавна сигурност. Заедно с него в това мазе имаше много хора, арестувани същата нощ. Всички тези хора бяха задържани там цял месец без каквото и да е обвинение, без да ни се разрешава свиждане, а не ни разрешаваха и да им занесем облекло и храна.

След Народния съд очаквахме да го освободят, тъй като баща ми не беше обвинен в нищо и не беше съден. Вместо да го освободят обаче, го закарват в лагер Росица - град Севлиево, откъдето ни се обади след доста време. Там той прекара осем месеца при много тежки условия. Живели са в бараки, без никаква връзка с външния свят, при строг контрол и непосилно тежка работа. Работели са и нощем, тъй като не са можели да изпълнят непосилните норми. Изнемощели стари хора, бутащи тежко натоварени вагонетки, гладни и постоянно бити, тази картина е винаги пред очите ми.

Една нощ след осем месеца лагер баща ми се завърна вкъщи измършавял, брадясал, с рани по тялото и пълен с паразити. Малко по-късно той почина от тежки вътрешни наранявания, тъй като върху него била паднала вагонетка. Как го е притиснала тя, за нас беше ясно.

Сега най-много се възмущавам, когато слушам комунистите да казват, че не са знаели за лагерите. Не им вярвайте. Знаели са всичко - съвсем съзнателно унищожиха всичко по-будно.