English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История > Свидетелства
  Българският ГУЛАГ. Свидетели

Комунистите знаеха

Борис Иванов

Пиша ви това писмо, за да ви съобщя за още един роден социалистически концлагер, който не беше отбелязан на картата, която показахте във вестника.

Това е концлагерът Росица - на язовир „Росица", създаден непосредствено след 9 септември 1944 година. В този лагер беше изтезаван моят баща Борис Иванов Попхристов - човек с авторитет в град Враца, учител и училищен инспектор, по това време вече пенсионер.

На 13 декември 1944 година в 2 часа през нощта в къщата ни нахлуха въоръжени лица и арестуваха баща ми, без да имат заповед за арест и без да дават каквито и да е обяснения. На 14 декември трябваше да се венчая. Изобщо не знаехме къде откарват баща ни. След разпитвания и търсения го открихме в мазето на сградата на Врачанската митрополия, която беше превърната в арест на Държавна сигурност. Заедно с него в това мазе имаше много хора, арестувани същата нощ. Всички тези хора бяха задържани там цял месец без каквото и да е обвинение, без да ни се разрешава свиждане, а не ни разрешаваха и да им занесем облекло и храна.

След Народния съд очаквахме да го освободят, тъй като баща ми не беше обвинен в нищо и не беше съден. Вместо да го освободят обаче, го закарват в лагер Росица - град Севлиево, откъдето ни се обади след доста време. Там той прекара осем месеца при много тежки условия. Живели са в бараки, без никаква връзка с външния свят, при строг контрол и непосилно тежка работа. Работели са и нощем, тъй като не са можели да изпълнят непосилните норми. Изнемощели стари хора, бутащи тежко натоварени вагонетки, гладни и постоянно бити, тази картина е винаги пред очите ми.

Една нощ след осем месеца лагер баща ми се завърна вкъщи измършавял, брадясал, с рани по тялото и пълен с паразити. Малко по-късно той почина от тежки вътрешни наранявания, тъй като върху него била паднала вагонетка. Как го е притиснала тя, за нас беше ясно.

Сега най-много се възмущавам, когато слушам комунистите да казват, че не са знаели за лагерите. Не им вярвайте. Знаели са всичко - съвсем съзнателно унищожиха всичко по-будно.

Българският ГУЛАГ
Свидетели

Едвин Сугарев
За лагерите и за паметта


Екатерина Бончева
И страшно, и срамно

Лагерите прохождат

Илия Петканов
Започнаха от 45-а


Асен Касабов
Престъпният сценарий в лагера Куциян


Георги Настев
Наказание "Звездоброй"


Кръстина Филипова
Баща ми беше "колежанин"


Арестуваха и любовта

Роберт Попиц
Ние бяхме в Зелендол

Странни клаузи от едно примирие

Борис Иванов
Комунистите знаеха

Георги Христов
Паница леща за заслуги

Николай Гетов
Конюшня за 100 коня или за 2000 човека

...Останалите - в Дунава

Асен Филипов
Когато Югов пристигна...

Ветка Топалова
Ненужни хора?

Теню Русинов
Въздух не достигаше

Кою Коев
Ние, макаренковците

Цветан Банов
По морков на ден

Желяза Велева
Господинка Велева
Илия Велев

Хора, прочетете!

Стефан Куюмджиев
Човекът с номер 0899

Лагерът Богдановдол

Мрачни спомени от светлото минало

Георги Константинов
Неизвестните концлагери край София и в близост до центъра й

Янко Маринов
Благодаря на Бога, че съм жив

Владимир Свинтила
Концентрационният свят

Островът

Мъчение с песен

Емил Арсенов
Аз бях от първите

Димитър Сираков
На Белене има хиляди човешки кости

Асен Рашев
Всички лагери си приличат

Иван Делийски
Професия - опозиционер

"Вината" е наследствена

Тодор Таренгов
Ненужните удавници

Трифон Силяновски
Новогодишно пиршество

Румен Пенков
Мъртвата долина

Константин Марцел
Осем липсващи години

Дончо Стоянов
Притесняваха ни и ни избиваха

В.Х.
Лагерът в Ножарево

Сезай Кьосев
Един, който не иска да си смени името

Рашид Юсеинов
Тук аз коля, аз беся

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори