Започнаха от 45-а

Илия Петканов

Още едно позорно петно трябва да се нанесе върху картата на България. Става дума за основания в началото на 1945 г. лагер в околностите на гр. Дупница край река Джерман. Неговото съществуване доказва, че репресирането на антифашисти в България започва не след 1945 г., а още през пролетта същата година.

На 10 март 1945 г. в кв. Княжево бяхме задържани от Държавна сигурност 105 делегати на Националната конференция на ФАКБ (Федерация на анархистите в България).

След проведеното следствие във временния затвор в Дома на слепите, където осъществихме едноседмична гладна стачка, по-голямата част от делегатите бяхме изпратени в лагера край река Джерман.

По това време в същия този затвор в една килия с наш делегат се намираше известният партизански командир Леваневски. Там бяха и 42 поляци - социалисти и анархисти. Началник на затвора беше Стефан Китов от с. Кътина, по-късно печално известен като началник на концлагера Персин край Белене. Един бъдещ душевадец започна кариерата си от Дома на слепите.

Всички ние, които попаднахме в лагера, бяхме с досиета в дотогавашната полиция - с многократни задържания, присъди, лагери и интернирания. Тук бе Манол Васев от Хасково, който още в 1932 г. като тютюноработник издаде брошурата „Тонгата", отричаща работата на парче. През 1953 г., четиридесет дни преди изтърпяване на присъдата си, той бе отровен в Сливенския затвор. Тук бяха и Христо Колев Йорданов - с няколко присъди, освободен на 9 септември от Пазарджишкия затвор, Трухчо Николов - освободен от лагера в Еникьой, Кръстю Енчев от с. Петрово, командир на отряд в Пирин (сега емигрант в Нова Зеландия), Иван Рачев Иванов - починал в емиграция, Къню Бабеков от с. Килифарево, осъждан няколко пъти преди 9 септември, и много други репресирани от полицията. Още първия ден в лагера те бяха бити от тогавашния комендант Гершанов - една зловеща личност, по-късно началник на лагера в Богдановдол. По-късно бяха бити и други от нас, най-тежко беше бит Кръстю Енчев.

Началникът на лагера беше Нешев - също зловеща и екзалтирана личност, за когото се споменава във връзка със злодеянията в лагера край Ловеч. Лагерният режим беше не по-различен от този в другите концлагери. Тук хората се използваха като роби - пресявахме баластра - при много тежък режим, без право на кореспонденция - спомням си как в продължение на два дни пред сградата на управлението лежа неподвижно един железничар, жестоко бит, защото заговорил един от лагеристите.