Ние, макаренковците

Кою Коев

Одисеята ми из лагерите „Макаренко" в с. Горник, а по-късно и в село Чомаковци, Ловешко, започна през юли 1948 година. Лагеристите бяха предимно младежи, част от които изключени студенти. Началник на лагера „Макаренко" беше поручик Сотиров от Трънския край, а негов помощник старшината Ангел от Никопол. Там беше и Йордан Манов от София, на когото искам да благодаря за човешкото му отношение към лагеристите.

Живеехме в бараки, в съжителство с въшки, плъхове и мишки. Храната беше отвратителна, но в замяна на това повече бой, работа и наказания. Копаехме канал за напояване по р. Искър от с. Реселец до с. Бреница. Нормата беше 3 кубика пръст. Всеки стоеше на обекта дотогава, докато я изпълни. Работехме от тъмно до тъмно.

Когато каналът трябваше да мине през една горичка, работата стана много тежка, а нормата неизпълнима. Тогава аз, Г. Б. от Варна и И. С. от Момина клисура решихме да избягаме през границата. Но явно И. С. ни издаде и ни заловиха. Осъдиха ме на 6 месеца затвор и след като ги излежах, ме пратиха в лагера в с. Чемаковци, Ловешка област. Тук условията бяха същите - побой, унижения, тормоз.

Една сутрин отидохме рано на обекта. Един наш лагерист, бай Кольо от Перущица, възрастен човек на 60 години и с болно сърце, каза, че се чувствува зле. Никой не му обърна внимание. Вкараха ни в канала и той си умря там, както работеше. На 19. XII. 1949 година ме освободиха. Ожених се и останах да живея в Чомаковци. Лепнаха ми прякор Макаренковец. Бях постоянно под око и на 10.IV.1951 г. заедно с още 13 човека от Белослатинския край ни изправиха на съд за измислена „вражеска" дейност.

Осъдиха ме на 20 години затвор, от които излежах 12 години и девет месеца при строг режим със 760 дни карцер.

Сега призовавам всички оцелели лагеристи от лагера „Макаренко" да помогнат да се разкрие истината.