Георги Заркин

Марш на българските политзатворници

Затворен, гладен и пребит
лежиш в килия изтощен,
със бинтове ти цял обвит
за мъка и тегло роден.

Но чуе ли се братски зов,
тук всеки се за бой надига
и всеки е на смърт готов,
щом бунт ще трябва да се вдига.

Вратите почват да ехтят
от ударите със налъми,
в очи огньове да искрят,
от устни да извират думи.

Така започва всеки марш
на хората, осъдени на смърт,
изпълван от етажи на етаж,
изписан от димяща кръв.

Една мечта ни е събрала -
страната да освободим.
Тя този огън ни е дала -
вериги робски да строшим.

Отгде е този дух велик,
макар пребит си пак готов
да се изправиш срещу щик
намръщен, страшен и суров.

Да бе стомана, ще ръждясаш,
да бе дърво, ще изгориш.
Не си човек - платина сякаш
щом жив в ковчега лежиш.

Това се казва яка сплав
от кръв и плът в метал споен,
това се казва българин корав
във мъки и тегло роден.

20 декември 1968, Старозагорския затвор

 

Лъчезар Заркин, "Вулкан", 2000 г.

Георги Атанасов Заркин е роден на 3 март 1940 в с. Бели Искър, Самоковско. Баща му е един от убитите на 1 октомври 1944 на Черната скала край Боровец 68 души. Работи като зоотехник и фоторепортер към в. "Земеделско знаме".

Предизвикан от убийството на Горуня, когото познава, Заркин разпространява през лятото на 1965 в Самоков и Дупница, а през ноември 1965 във Враца и Мездра позиви за сваляне на комунистическата власт и прави опит да създаде нелегална група. Арестуван е на 25 февруари 1966, а на 18 май 1966 е осъден на 6 години лишаване от свобода за "образуването и ръководенето на група, която си е поставила за цел да събори, отслаби и подрони установената народнодемократична власт в Народна република България чрез терористични действия и общоопасни престъпления и на основание член 70, алинея 1 от Наказателния кодекс".

Георги Заркин е в политическите отряди на Старозагорския затвор от 19 май 1966 до началото на 1975. През ноември 1968 срещу него започва следствие за "разпространяване на клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй" - писмо-протест до министър-председателя Тодор Живков, протест до началника на Старозагорския затвор и стихотворението "Марш на българските политзатворници". Двете писма са иззети от килията на Заркин, а стихотворението и препис от протеста до началника на затвора според затворническата администрация са открити при обиск в щайгоковаческата бригада.

В писмото си до Живков Георги Заркин протестира срещу тоталитарната съдебна система и произвола на затворническата администрация:

"...Зад фасадата на "демокрацията" в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ. Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите. Дори когато един обвиняем не може да бъде подведен под някоя от по-горните точки, съдът, а по-преди това милицията - има власт да реши, че той се нуждае от превъзпитание и може да бъде изпратен в концентрационен лагер, където вече никой не може да предскаже ще се върне ли жив при семейството си... Независимостта на правосъдието е празна дума. Съдиите показват политическо усърдие и лоялност към режима. Съдилищата са неделима част от властното управление - службата за сигурност. В България е характерно, че съдилищата са повече от културните домове, а затворите и лагерите - от почивните станции и санаториумите. Затворите само формално се водят под ресора на Министерство на правосъдието, а са под разпореждане на КДС, които свирят първа цигулка... Страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия..."

В протеста си до началника на затвора, писан на 2 ноември 1968, скоро след смазването на Пражката пролет, Заркин пише:

"Ако трябва да вярвам, че Русия е освободител на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата."

На 20 февруари 1969 Георги Заркин получава вътрешна присъда от 5 години лишаване от свобода:

"Преценявайки доказателствата, съдът приема, че подсъдимият е разпространил въпросните материали. От съдържанието на тези материали се вижда, че те съдържат неверни клеветнически твърдения, засягащи нашия държавен и обществен строй. Тези материали са пълни с гнусни клевети срещу нашия държавен и обществен строй. Не само това, но с тези материали той възхвалява извършването на престъпления срещу НРБ. Само да вземем втория стих от "Марш на българските политзатворници". В този стих той зове на борба, на бунт срещу народната власт. Такава възхвала на престъпление против НРБ се съдържа и в протеста, отправен до зам.-началника на затвора, където говори за освобождението на България. От съдържанието на тези материали се вижда, че се цели да се отслаби властта на НРБ, както и да се създадат затруднения на народната власт. Тези материали сочат контрареволюционния умисъл на подсъдимия. Затова с деянието си той е консумирал престъпния състав на чл. 108 от НК, по който текст съдът го признава за виновен и наказва."

През пролетта на 1975 Георги Заркин трябва да бъде освободен, но за Държавна сигурност е ясно, че не е пречупен. На 9 март 1974 председателят на Комитета за държавна сигурност ген. Григор Шопов дава указание: "Със Заркин следва да се проведат сериозни мероприятия. Очертава се като заклет враг и непоправим бандит." Държавна сигурност започва разработка, която да доведе до нова вътрешна присъда. През юли 1974 Заркин отхвърля поредния опит на началника на затвора да го вербува за агент на ДС. В края на август след обиск на личния багаж на Заркин, при който в цигарена кутия са намерени негови стихотворения, Държавна сигурност започва следствие. Заркин е обвинен за това, че е създал в затвора контрареволюционна група и е разпространявал своите стихотворения.

Пред съда прокурорът прави литературен анализ на стихотворението "Присъда":

"Какво говори и пише Заркин, другари съдии? Той пише, че "Русия ни доведе до просия". Ако е така, ако Русия води до просия, то нямаше да помага на наводненията в Индия, в Бангладеш и в Бразилия. Русия нямаше да изпраща чрез Червения полумесец и Червения кръст помощи на хората от Африка. Къде е тази просия, Заркин, когато именно Русия облече народите. Ако не беше тя, детето ти сега щеше да стигне до просешка тояга. Георги Заркин с поведението си досега не е дал основание да се разбере, че той не може да има друго отношение към народната власт освен вражеско. А аз трябва да му кажа, защото той сам не може да стигне до тази истина, че ако не беше Русия, нямаше да има Народна Република България.

А нима този стих на Заркин не говори за известни и определени антинародни отношения към известни политически тенденции? А народът на СССР ни помага и неслучайно Георги Димитров е казал, че: "Дружбата ни със Съветския съюз е тъй жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество."

На 23 декември 1974 старозагорският съд осъжда Георги Заркин на 8 години лишаване от свобода.

В началото на 1975 по искане на Шесто управление на ДС Георги Заркин е преместен в Пазарджишкия затвор. Първоначално е в V отряд, а от юни 1975 по докладна на началника на затвора Ангел Топкаров е строго изолиран в единична килия, в която имат достъп само определени от Топкаров надзиратели. В тази килия е садистично убит на 7 август 1977.