Йосиф Петров

Жалейно
из цикъла "Вик от каторгата", 1956-1959

От черна копан със мотиката
завръщахме се вечерта
и като минахме тръстиките,
пред нас поляна разцъфтя.

А разпилени по поляната
цветя, цветя - безброй, безчет
и ние тайно от охраната,
набрахме - всеки по букет.

И под вечерното прикритие
на здрача - верния ни брат,
връз гроба пресен на убития
положихме ги цвят до цвят.

От жал потръпнаха звездиците!
Помръкна тъжната луна!
В гнездата свити спяха птиците.
Навред бе скръбна тишина.

А ний от труд и мъка смазани,
в прозирния вечерен мрак
пристъпяхме като белязани
през стихналия ракитак!

Йосиф Петров, "Добър ден, народе мой...", София 2003, изд. "Звезди"

 

Йосиф Петров Лалов е роден на 14 май 1909 г. в с. Чирен, Врачанско. През 1931 г. завършва Школата за запасни офицери, след което е адютант на дружина, взводен и ротен командир. Участва във Втората световна война. Бомбардировките над София отнемат живота на двете му невръстни деца.

В периода 1937-1942 г. работи като учител в София и Бяла Слатина. Хумболтов стипендиант в Германия (1942-1943 г.). Директор на занаятчийското училище във Враца (1943-1945 г.). Чиновник в Министерството на земеделието (1945-1948 г.).

От 1933 г. е член и деец на БЗНС.

След унгарските събития от 1956 г. е изпратен в концлагера на остров Персин край Белене, където престоява до 1959 г. Народен представител от СДС в Седмото Велико Народно събрание, 1990-1991, първото демократично избрано народно събрание след установяването на еднопартийната система в България, което той откри като негов доайен.

През 1990 г. излиза книгата му “Вик от каторгата” с неговите 32 стихотворения, които помни наизуст до освобождаването си. Едва след това ги написва на хартия и ги заравя в земята, където престояват 30 години.

Първите си стихове пише през 30-те години: “Април 1925”, “Тъжовна пролет”, “Дни”, “Селска орис”. През 1939 г. излиза стихосбирката му “Родна земя”. Други книги: “Под развети знамена. Стихове” (1944 г.), “Селски и войнишки хуморески” (1945 г.), “Босилкова китка. Народни мотиви” (1946 г.), “Оранжева земя. Стихове” (1947 г.), “Чорапът се разплита. Комедия” (1948 г.).

През 2000 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на литературата и по случай 90 години от рождението му.

Почина на 16 октомври 2004 в София.