English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
 
ИСТОРИЯ
 
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История >  Документи
  Заключени слова

 

Йосиф Петров


Жалейно
из цикъла "Вик от каторгата", 1956-1959

От черна копан със мотиката
завръщахме се вечерта
и като минахме тръстиките,
пред нас поляна разцъфтя.

А разпилени по поляната
цветя, цветя - безброй, безчет
и ние тайно от охраната,
набрахме - всеки по букет.

И под вечерното прикритие
на здрача - верния ни брат,
връз гроба пресен на убития
положихме ги цвят до цвят.

От жал потръпнаха звездиците!
Помръкна тъжната луна!
В гнездата свити спяха птиците.
Навред бе скръбна тишина.

А ний от труд и мъка смазани,
в прозирния вечерен мрак
пристъпяхме като белязани
през стихналия ракитак!

Йосиф Петров, "Добър ден, народе мой...", София 2003, изд. "Звезди"

 

Йосиф Петров Лалов е роден на 14 май 1909 г. в с. Чирен, Врачанско. През 1931 г. завършва Школата за запасни офицери, след което е адютант на дружина, взводен и ротен командир. Участва във Втората световна война. Бомбардировките над София отнемат живота на двете му невръстни деца.

В периода 1937-1942 г. работи като учител в София и Бяла Слатина. Хумболтов стипендиант в Германия (1942-1943 г.). Директор на занаятчийското училище във Враца (1943-1945 г.). Чиновник в Министерството на земеделието (1945-1948 г.).

От 1933 г. е член и деец на БЗНС.

След унгарските събития от 1956 г. е изпратен в концлагера на остров Персин край Белене, където престоява до 1959 г. Народен представител от СДС в Седмото Велико Народно събрание, 1990-1991, първото демократично избрано народно събрание след установяването на еднопартийната система в България, което той откри като негов доайен.

През 1990 г. излиза книгата му “Вик от каторгата” с неговите 32 стихотворения, които помни наизуст до освобождаването си. Едва след това ги написва на хартия и ги заравя в земята, където престояват 30 години.

Първите си стихове пише през 30-те години: “Април 1925”, “Тъжовна пролет”, “Дни”, “Селска орис”. През 1939 г. излиза стихосбирката му “Родна земя”. Други книги: “Под развети знамена. Стихове” (1944 г.), “Селски и войнишки хуморески” (1945 г.), “Босилкова китка. Народни мотиви” (1946 г.), “Оранжева земя. Стихове” (1947 г.), “Чорапът се разплита. Комедия” (1948 г.).

През 2000 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на литературата и по случай 90 години от рождението му.

Почина на 16 октомври 2004 в София.

 

Начало

Предговор към романа на Дянко Марков "Пътищата са затворени", Иван Дичев, 1957


Васил Зафиров

Полейте гробовете, 1956


Ганчо Савов

Затворнически песни, 1974-85


Георги Заркин

Марш на българските политзатворници, 1968

Присъда, 1968


Дянко Марков

Решетки, решетки..., 1949

Зов от отвъдното, 1957

Биография на едно полупоколение, 1962

Приятелите, 1983


Иван А. Хаджииванов

Терзание, 1951


Иван Дичев

"Народен" съд, 1956

Русия, 50-те години

Есета, 70-те години

Предговор към "Пътищата са затворени", 1957


Илия Стоименов Кехайов

И свободата, 1953/54


Йордан Русков

Зов за свобода, 1956


Йосиф Петров

Жалейно, 1956/59

Видение, 1956/59


Мехмед Карахюсеинов

Стайно цвете, 1988

Горене, 1989


Стефан Г. Попстефанов

На двадесет и пет, 1948

Молитва, 1952


Стефан Стамов

Европа, 1954

Изпращане, 1968

 
  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори