Мехмед Карахюсеинов

Стайно цвете

За мене твърде неудачно свърши лятото -
интервенции от кръста до шията…
Сняг навя, а аз съм заел място
до мушкатото -
пуснах корени в тази стая,
както то - в саксията.
За мене твърде задъхана беше тази есен -
кратки разходки с предълги почивки…
Сняг наваля, а аз стоя на балкона
както заглъхнала песен
някъде на най-трудната си извивка.
Снегът вали на парцали -
чувам това шумолене.
Хубава зима, а аз не мога да дишам.
Щърба ще бъде лакираната ви история
                                            без мене…
Цъфна мушкатото -
призори на прозореца ще се впишем.

25 ноември 1988

Мехмед Карахюсеинов, "Не по ноти ", изд. "Стигмати", София 1999

Мехмед Хасанов Карахюсеинов, поет и художник, роден на 5 октомври 1945 в с. Севар, Разградско. Работи като печатар, осветител в киноцентъра, уредник в списание "Нов живот", строителен работник.

На 1 февруари 1985 поетът се самозапалва. Прави го не демонстративно, а в усамотение, в двора си във Владая. Случаен таксиметров шофьор го загасява и откарва в Пирогов. Докато е в безсъзнание, сменят името му с българско. Лекарите спасяват живота му, но обгарянията са изключително тежки и предизвикват нелечима болест. Мехмед Карахюсеинов умира на 3 май 1990 в София. Три месеца по-късно се ражда синът му.

Из предговора към стихосбирката на Мехмед Карахюсеинов "Не по ноти", издадена от издателство "Стигмати" през 1999:

Драги читателю, авторът на тази стихосбирка не е вече между живите. Той е скъпа жертва на възродителния процес. Самозапали се. Тези стихове са рожба на агонията, която продължи няколко години.

Неговото самоубийство аз възприемам като най-благородна форма на инстинкта за самосъхранение - унищожаваш тялото, за да спасиш душата си. Не препоръчвам никому такова спасение, но се прекланям пред мъжеството му. Извърши го тихо, без героични пози. В това време на фалшиви герои и показни жестове, той ни доказва, че човешкото достойнство е по-велико от пресметливата смелост.

Неговото самоубийство не е патология, а крайно отрицание на патологията. Защото живяхме в система, където законите за физическото оцеляване заповядваха да се откажеш не само от име и род, но и от собствената си личност. За някои това беше добре дошло, за други мъчително, а трети...

Скъпи Мехмед, твоите кръстници сега правят опит да заличат следите - прекръщават самите себе си. Това не е утешение, не е възмездие. Аз знам, че ти няма да злорадстваш, няма да се усмихнеш дори - разплатата на поета е по-висша.

Сбогом. И здравей...

Константин Павлов

 

Рисунката е автопортрет на Мехмед Карахюсеинов.