Ганчо Савов

Из "Затворнически песни" (1974-1985)

Хуманисти

Радвай се, казва съдията,
хуманисти сме ние и затова
присъдата не е смърт!
А съчинените обвинения
сами се
оттеглиха
и едно след друго се изпариха,
остана единствено
онова, което се наказва жестоко -
да обичаш освен своя
и други народи!

Писано в деня на произнасянето на присъдата, 24 октомври 1974, в навечерието на моя рожден ден - 25 октомври

 

Светът на светлото бъдеще

С надеждата
на безнадеждността
създадохте
идеи без идеали
човеци без човещина
свобода без независимост
престъпления без наказания
наказания без престъпления
щастие без шансове
свят на подозрителност
свят на недоверие
свят на лицемерие
свят на светли перспективи
недостижими
като хоризонта
от забранения виц.

1978

 

Плъхове

Шепотът на уплашени
плъхове
се провлича по коридора
към криминалните:
с контрите
нямаме
нищо общо
не ядем тяхната храна
не пием тяхната кръв
не слушаме техните думи
непокорни
антирежимни
язвителни
хайде
по-бързо при криминалните.
Но я гледайте:
те бягат от нас
бягат при контрите
какво да правим тогава
освен да се втурнем
към властта
там ни е най-сигурно.

1982

 

Замръзнал живот

Живеем извън живота.
Животът отдавна остана
някъде
в спомените
и градския глъч
зад високите стени
дулата на стражите
бодливата тел
всред мириса на непоносимия
злотворен въздух
злотворни думи
лицемерни украси и лозунги.

Нашият замръзнал живот
се охранява ревниво
и не е позволено
да се смесва с оня
който тече извън нашия хоризонт
единствено под небето
между стените
които са нашият хоризонт.

1984

 

Лъжата

Непрекъснато някой лъв или властник
от наше име с черни псувни
ругае хората отвъд Тимок
и с черни брътвежи
иска да ни премята
че онези боклуци оттатък
дебнат
кога ще ни удавят
в реката.
И от двата бряга
обаче
не щат и да знаят за
мръсните псувни и си викат:
я да разлъвим лъвовете
и да развластим властниците.

1984

 

Животът на неживите

През стените чуваме
веселите викове на онези
които не виждаме
и това е като
живот и веселба на неживи.

От оттатъшната страна
зад стените
те си мислят, че мъртвата тишина
е като предизвикателство на неживи.

1985

 

Ганчо Савов Ганчев е писател, учен, преводач, публицист. Роден е на 25 октомври 1930. Славистичното си образование добива в Югославия. Работил е в издателства, вестници и списания, както и в БАН. През 1974 след февруарския пленум на ЦК на БКП, посветен на борбата срещу идеологическата диверсия, е осъден на 18 години затвор по скалъпени обвинения в шпионаж и идеологическа диверсия. Присъдата си изтърпява в политическия I отряд на Старозагорския затвор. Освободен е през 1985. След излизането си от затвора е работник, без право да публикува. Негови преводи и литературни статии обаче излизат под псевдоними, публикувани с риск от негови приятели (един от тях е Владимир Гаджев). След 1989 - след четири реабилитации с определение, че е "необосновано репресиран" и след амнистия - е редактор в медии, а в периода 1994-1997 е главен редактор на литературното списание "Панорама" и председател на Съюза на преводачите в България. Сега е преподавател по южнославянски литератури в катедра "Славистика" на Великотърновския университет. Не членува в политически партии. Член е на българския ПЕН-център. Носител на награди в България, както и в Сърбия и Словения за популяризиране на техните литератури и култури. Автор на книги, учебници, научни изследвания, публицистика, преводи от и на южнославянски езици.

Тези стихотворения са писани в затвора на сръбски и словенски език. Изнесени са тайно от затвора от една преподавателка в затворническото училище. Част от тях са публикувани в списания в Словения и Сърбия, а на български - през 2009 в сп. "Литературни Балкани".