Дянко Марков

 

Зов от отвъдното
На момчетата погубени преди да са вкусили "как сладко се ражда животът"

Тежи пръстта върху ръцете ми...
Превърнати във неръце
не ще потръпнат
                           за прегръдка,
не ще докоснат...
                             не ще те...

Кажи,
не жалиш ли
за мъртвите прегръдки,
погребани, преди да се родят?...

Премазани са устните
невкусили те...
В неустни са превърнати,
а парят още
догарящите нощи
на недокосването...

Ела!...
Ела един едничък път.
И свела гръд
над тегнещата твърд,
кажи:
Не жалиш ли?
Кажи...
По-лека ще ми е пръстта...

1957

Дянко Марков, "Заключени слова", София 1992

 

Дянко Георгиев Марков е роден на 4 октомври 1922 в град Плевен. Майка му е гимназиална учителка по литература, която оставя професията си, за да бъде домакиня и майка на 4 деца. Баща му е адвокат, на 60-годишната си възраст убит при планомерните масови убийства на интелектуалци и местни лидери, извършени от комунистите след 9 септември 1944, докато двамата по-възрастни негови синове воюват срещу Германия. Дянко Марков завършва Военното на Негово Величество училище. Произведен е в чин подпоручик на 3 март 1944. Участник във войната срещу Германия като летец-бомбардировач от 5-и въздушен полк. Награден с орден за храброст.

Дянко Марков винаги с гордост подчертава, че в момчешките си години е бил легионер. На 11 август 1948 е осъден в процеса за тъй нар. Втори легионерски център, по който са осъдени повече от 70 души, почти всички между 20 и 30-годишни. Политически затворник 1948-1952. След затвора е строителен работник, миньор, стругар, оркестрант.

След 1989 е народен представител от Български демократически форум в СДС в 37-о и 38-о народно събрание. Бил е председател на БДФорум, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, главен редактор на списание "Един завет" и на вестник "Истина". Дългогодишен организационен секретар на съюз "Истина". Има син и дъщеря, двама внуци и внучка.

В затвора Дянко Марков записва стихотворенията си с нотен шифър и ги изпраща навън с партитурите за концертите на затворническия оркестър, чието ръководство наследява от Боян Пешев. Стиховете, както и ръкописът на романа "Пътищата са затворени", писан през 1958, са крити в тайници до падането на комунистическия режим.

Снимката е от затворническото досие на Дянко Марков, 1949 г.