Стефан Стамов
Европа
Ти помниш Атина и Спарта,
ти помниш бунта на Спартак,
на Рим могъщите кохорти,
нашествия на смъртен враг.
Ти помниш трепети, ту сила
и неведнъж си била в бран
срещу тълпите на Атила,
Чингиза и Батая хан!
Ти помниш кървави метежи,
кланета, ужаси навред-
ту за коронни интереси,
ту за въвеждане на ред!
Погубила Гай Юлий Цезар,
ти раждаш някой Бонапарт
и в битки пак на юг, на север
стопяваш своя авангард.
И в наше време две запали
световни, гибелни войни,
от край до край покри се с кости,
с човешки кърви напои!
И днес настръхнала си цяла,
готова всеки миг с една
безумна ярост накипяла
да почнеш ядрена война!
Защо бесня, беснееш, Европа!
Защо не възцариш любов
между чадата си, Европа,
защо не тръбнеш мирен зов?
Разбий граничните прегради
и слей народите в едно.
Тогаз навеки ще престанеш
да бъдеш люлка на пожар!
И знам, че в мир ти на доброто
пак свойте гении ще родиш!
И знам, на гениите с перото
във бъдещето като лъч
ще врежеш свойта мисъл ясна,
в живота верния си слух.
А стане ли земята тясна
за неспокойния ти дух,
ти имаш земната опора,
зареждай атомен заряд
в ракета мощна и в простора
политай — твой е звездний свят!
През булото на вековете,
тъй както смело досега,
така и занапред, Европа,
ще сочиш пътя на света!
Кюстендилския затвор - карцера, 1954 г.
(без лист и молив)
"Обич и гняв", стихосбирка
Стефан Стамов (1920
- 1995) е роден в с. Златосел, Пловдивско. Следва търговия във
Виена, участва в двете фази на войната, продължава следването
си в София. Арестуван е като един от организаторите на Селска
армия на свободата и осъден на 10 години затвор. След жесток
побой с желязо в Русенския затвор получава двустранни каверни
и следващите седем години в различни затвори е болен от туберкулоза.
Част от присъдата излежава в Кюстендилския затвор, предначначен
за болни от туберкулоза затворници.
По време на следствието Стефан Стамов три
месеца е в единочка килия, а в карцерите на различни затвори прекарва
над 600 дни. Съчинява стиховете си и при първа възможност ги записва
на малки листчета и ги укрива. Така е "написано" и стихотворението
"Европа" в карцера на Кюстендилския затвор.
След Пражката пролет, на 27 октомври 1968, Стефан
Стамов е интерниран за пет години - до 1973, в с. Абрит, Добричко.
"Изпращане" е едно от стихотворенията, написани
в Абрит.
Селска армия на свободата
е създадена от младежи земеделци, които виждат въоръжената борба
като единствена възможност на съпротива срещу отечественофронтовската
власт. Организирана е след като организаторите на студентските
протести срещу партийната намеса във висшето образование през
пролетта на 1947 са изпратени в концлагер и след ареста на Никола
Петков. Основен организатор е Койчо Коев, който преди 9 септември
1944 е партизанин в Средногорския отряд. Селската армия на свободата
започва да създава сложна организационна структура: оперативни
зони, бригади, дружини, отряди, групи, отделения и ядра (най-малката
организационна единица от три члена). Централното ръководство
се състои от Койчо Димов Коев - главнокомандващ, Асен Драгомиров
- председател на Върховния административен съд, Стефан Стамов
Стамов - върховен политически командир, Марин Радков Ангелов -
върховен обвинител. Конспирацията е разкрита от Държавна сигурност
преди да има реални действия. Процесът срещу 22 души от централното
и окръжните ръководства на Селската армия на свободата се провежда
през 1948. Подсъдимите получават тежки присъди. Койчо Коев като
ръководител на организацията получава доживотна присъда.
|
|
Начало
Предговор
към романа на Дянко Марков "Пътищата са затворени",
Иван Дичев,
1957
Васил Зафиров
Полейте
гробовете, 1956
Ганчо Савов
Затворнически
песни, 1974-85
Георги Заркин
Марш
на българските политзатворници, 1968
Присъда,
1968
Дянко Марков
Решетки,
решетки...,
1949
Зов
от отвъдното,
1957
Биография
на едно полупоколение, 1962
Приятелите,
1983
Иван А. Хаджииванов
Терзание,
1951
Иван Дичев
"Народен"
съд,
1956
Русия,
50-те години
Есета,
70-те години
Предговор
към "Пътищата са затворени",
1957
Илия Стоименов Кехайов
И
свободата,
1953/54
Йордан Русков
Зов
за свобода,
1956
Йосиф Петров
Жалейно,
1956/59
Видение,
1956/59
Мехмед Карахюсеинов
Стайно
цвете, 1988
Горене,
1989
Стефан Г. Попстефанов
На
двадесет и пет, 1948
Молитва,
1952
Стефан Стамов
Европа,
1954
Изпращане,
1968
|
|
|