English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
 
ИСТОРИЯ
 
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История >  Документи
  Заключени слова

 

Иван А. Хаджииванов


Терзание

Аз чувствах, че сетна е нашта раздяла,
че сетно, трагично е нашто прости.
Дали да бе и ти това узнала -
таз мисъл със болка и днес ми тежи!

Но как да разкриех таз нова тревога
в сърцето разбито, що тупка едва?
Последно прости! - това аз не мога!
С "последно прости" ли да каня смъртта?

Не се стъписа пред твоята немощ
в потайната доба нахлулият враг.
Не трогна го детският плач на безпомощ,
откъсна ме той от бащиния праг.

И тръгнах със болка по теб, по детето,
с съдбата незнайна в незнайния път,
с горест и топла надежда в сърцето,
с мисъл летяща в семейния кът.

Занизват се страшните дни в ДеСеТо,
а после на острова обезправен,
без никаква вест за теб, за детето.
От никакъв радостен лъч озарен.

И гръмва зловещо вестта за смъртта ти!
Угасва в сърцето утешния зов,
че има детето ни кой да наглежда -
детето на нашта злочеста любов!

Не можех да видя предсмъртно ти ложе,
не чух ни последни, заветни слова.
Каква трагедия, о мили Боже,
че бях далече, далече от дома!

Горката, напразно си тъй ожидала
за топла утеха пред ранната смърт.
Утеха, с която би доживяла
щастливия ден на обратния път...

Прощавай, съпруго, горещо те моля,
че те отминах без сетно прости,
че те оставих в тежка неволя...
Прощавай, съпруго, прости ми, прости!...

1951, концлагера Белене

Иван А. Хаджииванов, "Един живот", Автобиографична стихосбирка, Шумен, самиздат

 

Иван А. Хаджииванов е роден на 28 септември 1920 в Долна Оряховица, Великотърновско. В родното си село се включва в младежкото легионерско движение. Завършва Великотърновската мъжка гимназия, а през 1941 Учителския институт в Шумен. Същата година постъпва войник.

Като войник през 1944 е арестуван. След три месеца разследване е освободен. Посвещава се на учителската професия, традиционна за неговия род - прадядо му даскал Димитър е първия учител в Долна Оряховица.

Когато комунистите научават, че е назначен за учител в с. Джулюница, го арестуват в класната стая и го предават на горнооряховския "народен съд", чийто втори процес започва на следващия ден, 12 февруари 1945, без да е включен в обвинителния акт, подписан на 28 януари 1945. (В първия процес на народния съд в Горна Оряховица обвиняемите са жандармеристи и военнослужащи. Във втория от 185 обвиняеми 20 са младежи, посочени като водачи на местни организации на Съюза на българските национални легиони.) Иван А. Хаджииванов е осъден на пет години строг тъмничен затвор, 500 000 лв. глоба и конфискация на целия имот, какъвто той не притежава. От притесненията младата му съпруга, на която е посветено стихотворението и с която е сключил брак няколко месеца по-рано, получава неизлечимо увреждане на сърцето.

След излизането от затвора Иван Хаджииванов отново е арестуван на 16 юни 1951 и от 11 август 1951 до 11 август 1953 е въдворен в лагера Белене. Напуска родното си село, за да избегне повторно изпращане в лагер и след няколкогодишно непостоянно местожителство се установява в Шумен. През 1965 са възстановени учителските му права и учителства в различни шуменски села, последното от които е с. Мадара.

Някои от стиховете от стихосбирката "Един живот" са публикувани във вестниците "Прелом", "Про и анти", "Народен будител".

Снимката е от 1954, годината след излизането от Белене.

 

Начало

Предговор към романа на Дянко Марков "Пътищата са затворени", Иван Дичев, 1957


Васил Зафиров

Полейте гробовете, 1956


Ганчо Савов

Затворнически песни, 1974-85


Георги Заркин

Марш на българските политзатворници, 1968

Присъда, 1968


Дянко Марков

Решетки, решетки..., 1949

Зов от отвъдното, 1957

Биография на едно полупоколение, 1962

Приятелите, 1983


Иван А. Хаджииванов

Терзание, 1951


Иван Дичев

"Народен" съд, 1956

Русия, 50-те години

Есета, 70-те години

Предговор към "Пътищата са затворени", 1957


Илия Стоименов Кехайов

И свободата, 1953/54


Йордан Русков

Зов за свобода, 1956


Йосиф Петров

Жалейно, 1956/59

Видение, 1956/59


Мехмед Карахюсеинов

Стайно цвете, 1988

Горене, 1989


Стефан Г. Попстефанов

На двадесет и пет, 1948

Молитва, 1952


Стефан Стамов

Европа, 1954

Изпращане, 1968

 
  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори