Иван А. Хаджииванов

Терзание

Аз чувствах, че сетна е нашта раздяла,
че сетно, трагично е нашто прости.
Дали да бе и ти това узнала -
таз мисъл със болка и днес ми тежи!

Но как да разкриех таз нова тревога
в сърцето разбито, що тупка едва?
Последно прости! - това аз не мога!
С "последно прости" ли да каня смъртта?

Не се стъписа пред твоята немощ
в потайната доба нахлулият враг.
Не трогна го детският плач на безпомощ,
откъсна ме той от бащиния праг.

И тръгнах със болка по теб, по детето,
с съдбата незнайна в незнайния път,
с горест и топла надежда в сърцето,
с мисъл летяща в семейния кът.

Занизват се страшните дни в ДеСеТо,
а после на острова обезправен,
без никаква вест за теб, за детето.
От никакъв радостен лъч озарен.

И гръмва зловещо вестта за смъртта ти!
Угасва в сърцето утешния зов,
че има детето ни кой да наглежда -
детето на нашта злочеста любов!

Не можех да видя предсмъртно ти ложе,
не чух ни последни, заветни слова.
Каква трагедия, о мили Боже,
че бях далече, далече от дома!

Горката, напразно си тъй ожидала
за топла утеха пред ранната смърт.
Утеха, с която би доживяла
щастливия ден на обратния път...

Прощавай, съпруго, горещо те моля,
че те отминах без сетно прости,
че те оставих в тежка неволя...
Прощавай, съпруго, прости ми, прости!...

1951, концлагера Белене

Иван А. Хаджииванов, "Един живот", Автобиографична стихосбирка, Шумен, самиздат

 

Иван А. Хаджииванов е роден на 28 септември 1920 в Долна Оряховица, Великотърновско. В родното си село се включва в младежкото легионерско движение. Завършва Великотърновската мъжка гимназия, а през 1941 Учителския институт в Шумен. Същата година постъпва войник.

Като войник през 1944 е арестуван. След три месеца разследване е освободен. Посвещава се на учителската професия, традиционна за неговия род - прадядо му даскал Димитър е първия учител в Долна Оряховица.

Когато комунистите научават, че е назначен за учител в с. Джулюница, го арестуват в класната стая и го предават на горнооряховския "народен съд", чийто втори процес започва на следващия ден, 12 февруари 1945, без да е включен в обвинителния акт, подписан на 28 януари 1945. (В първия процес на народния съд в Горна Оряховица обвиняемите са жандармеристи и военнослужащи. Във втория от 185 обвиняеми 20 са младежи, посочени като водачи на местни организации на Съюза на българските национални легиони.) Иван А. Хаджииванов е осъден на пет години строг тъмничен затвор, 500 000 лв. глоба и конфискация на целия имот, какъвто той не притежава. От притесненията младата му съпруга, на която е посветено стихотворението и с която е сключил брак няколко месеца по-рано, получава неизлечимо увреждане на сърцето.

След излизането от затвора Иван Хаджииванов отново е арестуван на 16 юни 1951 и от 11 август 1951 до 11 август 1953 е въдворен в лагера Белене. Напуска родното си село, за да избегне повторно изпращане в лагер и след няколкогодишно непостоянно местожителство се установява в Шумен. През 1965 са възстановени учителските му права и учителства в различни шуменски села, последното от които е с. Мадара.

Някои от стиховете от стихосбирката "Един живот" са публикувани във вестниците "Прелом", "Про и анти", "Народен будител".

Снимката е от 1954, годината след излизането от Белене.