Стефан Стамов

Изпращане

Ти още си малък, мой сине!
Ти още си толкова малък,
че ако ли някоя нощ
врагът ме нахрани с куршуми,
не ще ме запомниш, аз знам...!
В ръцете си яки
сега те държа
и шепна на утрото в мрака:
"Ти нищо не ще разбереш,
но слушай, мой сине:
Престъпната подлост -
секира в ръцете
на властник страхлив,
от теб ме разделя сега!
И знай!
Пред никого нямам вина!
Не съм ни герой,
ни мъченик,
а само човек!
Ти знаеш ли, сине,
днес колко е трудно
да бъдеш човек?
С голямо човешко сърце,
в което местенце да има
врагът ти дори!
Притискай главица
до топлата бащина гръд!
Чуй колко спокойно
сърцето ми бие.
Как искам сега
във теб да прелее
към хората моята обич
и вярата в близкия ден,
и будната съвест,
която не бих заменил
за нищо на тая земя!
Ти вече заспа,
юмручета свил двегодишни,
мой мъничък, палавец хубав!
Сърцето тупти
със бързия ритъм
на детската кръв!
Престане ли мойто, ще знам -
оставил съм нещо
по вечния път на живота.
Оставил съм пламък,
направо от слънцето взет!
поспи си...
Ела и ти, майко, до мен!
Как искам и теб да запазя
от злобния вятър...
Пронизва те цяла, аз знам!
Не ми се сърди!
Така е,
когато се ражда денят!"

ДЗС Абрит, 10 ноември 1968

"Обич и гняв", стихосбирка

Стефан Стамов (1920 - 1995) е роден в с. Златосел, Пловдивско. Следва търговия във Виена, участва в двете фази на войната, продължава следването си в София. Арестуван е като един от организаторите на Селска армия на свободата и осъден на 10 години затвор. След жесток побой с желязо в Русенския затвор получава двустранни каверни и следващите седем години в различни затвори е болен от туберкулоза. Част от присъдата излежава в Кюстендилския затвор, предначначен за болни от туберкулоза затворници.

По време на следствието Стефан Стамов три месеца е в единочка килия, а в карцерите на различни затвори прекарва над 600 дни. Съчинява стиховете си и при първа възможност ги записва на малки листчета и ги укрива. Така е "написано" и стихотворението "Европа" в карцера на Кюстендилския затвор.

След Пражката пролет, на 27 октомври 1968, Стефан Стамов е интерниран за пет години - до 1973, в с. Абрит, Добричко. "Изпращане" е едно от стихотворенията, написани в Абрит.

 

Селска армия на свободата е създадена от младежи земеделци, които виждат въоръжената борба като единствена възможност на съпротива срещу отечественофронтовската власт. Организирана е след като организаторите на студентските протести срещу партийната намеса във висшето образование през пролетта на 1947 са изпратени в концлагер и след ареста на Никола Петков. Основен организатор е Койчо Коев, който преди 9 септември 1944 е партизанин в Средногорския отряд. Селската армия на свободата започва да създава сложна организационна структура: оперативни зони, бригади, дружини, отряди, групи, отделения и ядра (най-малката организационна единица от три члена). Централното ръководство се състои от Койчо Димов Коев - главнокомандващ, Асен Драгомиров - председател на Върховния административен съд, Стефан Стамов Стамов - върховен политически командир, Марин Радков Ангелов - върховен обвинител. Конспирацията е разкрита от Държавна сигурност преди да има реални действия. Процесът срещу 22 души от централното и окръжните ръководства на Селската армия на свободата се провежда през 1948. Подсъдимите получават тежки присъди. Койчо Коев като ръководител на организацията получава доживотна присъда.