Мехмед Карахюсеинов

Горене

                       …това бучене в мойта кръв,
                       този пожар няма да се промени!
                                                  Хасан Хюсеин

Горят гърдите ми! Горя, горя…
Това не е насън, а е наистина.
Като дърво, откъснато
от своята гора
след мълния,
сред пламъци увисвам.

Горят гърдите ми! Горя, горя…
Изгарят баберките на търпежа.
Водата бистра оголя,
а в мътната вода се хвърлят мрежи.

Горят гърдите ми! Гори вода.
Изтляват допотопни демагози.
Убива ли се вик за свобода!

Сложете ми на гроба
бяла роза…

1989

Мехмед Карахюсеинов, "Не по ноти ", изд. "Стигмати", София 1999

Мехмед Хасанов Карахюсеинов, поет и художник, роден на 5 октомври 1945 в с. Севар, Разградско. Работи като печатар, осветител в киноцентъра, уредник в списание "Нов живот", строителен работник.

На 1 февруари 1985 поетът се самозапалва. Прави го не демонстративно, а в усамотение, в двора си във Владая. Случаен таксиметров шофьор го загасява и откарва в Пирогов. Докато е в безсъзнание, сменят името му с българско. Лекарите спасяват живота му, но обгарянията са изключително тежки и предизвикват нелечима болест. Мехмед Карахюсеинов умира на 3 май 1990 в София. Три месеца по-късно се ражда синът му.

Из предговора към стихосбирката на Мехмед Карахюсеинов "Не по ноти", издадена от издателство "Стигмати" през 1999:

Драги читателю, авторът на тази стихосбирка не е вече между живите. Той е скъпа жертва на възродителния процес. Самозапали се. Тези стихове са рожба на агонията, която продължи няколко години.

Неговото самоубийство аз възприемам като най-благородна форма на инстинкта за самосъхранение - унищожаваш тялото, за да спасиш душата си. Не препоръчвам никому такова спасение, но се прекланям пред мъжеството му. Извърши го тихо, без героични пози. В това време на фалшиви герои и показни жестове, той ни доказва, че човешкото достойнство е по-велико от пресметливата смелост.

Неговото самоубийство не е патология, а крайно отрицание на патологията. Защото живяхме в система, където законите за физическото оцеляване заповядваха да се откажеш не само от име и род, но и от собствената си личност. За някои това беше добре дошло, за други мъчително, а трети...

Скъпи Мехмед, твоите кръстници сега правят опит да заличат следите - прекръщават самите себе си. Това не е утешение, не е възмездие. Аз знам, че ти няма да злорадстваш, няма да се усмихнеш дори - разплатата на поета е по-висша.

Сбогом. И здравей...

Константин Павлов

 

Рисунката е автопортрет на Мехмед Карахюсеинов.