Стефан Г. Попстефанов

На двадесет и пет

Строи ме рано Свободата:
"Хей, младши, я там по-отпред!"
И ето ги на две крилата,
едва на двадесет и пет!

Една зловеща единочка,
с легло от мокър, гол цимент
карцира хоризонта. Точка!
Едва на двадесет и пет!

И адът с гръм връз мен се свлече,
край мен се свечери отвред.
И никакви надежди вече
едва на двадесет и пет.

И въздухът тук даже плаче,
смразява устни кървав лед.
А крачат бесните палачи
към мойте двадесет и пет.

Връхлитат с бяс, отвред напират,
разстрелват ме без жал и ред.
А колко трудно се умира
на двадесет и пет!

1948, Пазарджишкия затвор

в. "Истина", издание на съюз Истина, бр. 9, януари 2000

 

Стефан Георгиев Попстефанов е роден през 1923 в село Рашково, Ботевградско. Майка му е учителка. Баща му Георги Попстефанов е ляв земеделец, един от създателите на Единния фронт, след 9 септември 1944, по време на участието на БЗНС в коалиционното управление, е директор на ЖП милицията, но се обявява против създаването на "народния съд", а през 1949 е изпратен в Белене и умира през 1952, дни след излизането си от лагера.

Стефан Попстефанов завършва гимназия в Кюстендил, а след това Школата за запасни офицери. На фронта е офицер в разузнаването на Бронираната бригада.

След войната в продължение на 4 години учи строително инженерство след като посъветван от баща си отказва предложението да замине в генералщабна академия в СССР. Член е на ръководството на академичната организация на БЗНС.

През лятото на 1947 Марин Ангелов го кани за организирането на Селска армия на свободата, но Стефан Попстефанов отказва, защото подозира провокация, която ще даде търсения повод за смазване на земеделското движение. През септември 1947 след разтурването на БЗНС е изпратен в лагера Куциян заедно с около 1000 членове на Земеделския съюз - депутати и ръководни дейци.

През януари 1948 е освободен от Куциян и без да спира в София, защото е следен какви контакти ще установи, се прибира на село. Там отново е арестуван. След 2 месеца следствие в Дирекция на милицията на Лъвов мост е осъден на 10 години затвор в процеса за Селската армия на свободата. Присъдата изтърпява в Пазарджишкия затвор.

Излиза от затвора през септември 1954. Владимир Свинтила, с когото се познават от лагера Куциян, изпраща негов разказ на Емилиян Станев, по това време шеф на отдел "Белетристика" в "Литературен фронт", и той го кани на работа във вестника.

През септември 1955 "Литературен фронт" публикува стихотворения от младите поети Петър Алипиев, Стефан Поптонев и Стефан Георгиев (Стефан Г. Попстефанов). Това слага началото на полемика с в. "Отечествен фронт" и неговия главен редактор Владимир Топенчаров, които обвиняват "такива поети, които се изолират в стените на свои тясно лични едносложни чувства..., посвещават своите стихове на “мъртви кадънки”, на телеграфни жици, които си звънят на вятъра, на мирис на сено, на пънове в полето", че "остават вън от нашата жива, сложна обществена действителност" и не пишат за "живите хора с техния най-велик стремеж, небивал досега човешки стремеж, социалистическият."

За да го предпази от последствията на догматичните обвинения, главният редактор на "Литературен фронт" Славчо Васев изпраща Стефан Попстефанов като окръжен кореспондент на вестника в Бургас, откъдето трябва да изпраща един път седмично очерци за първенци в социалистическия труд. В Созопол, където е настанен в творческия дом на СБП, се запознава с бъдещата си жена. Работи и в строителството - язовирите Камчия, Мандра, Малко Шарково, ТЕЦ Варна, Девня. Литературен сътрудник е на в. "Черноморски фронт", Бургас.

През 1984 Стефан Попстефанов е назначен за главен редактор на вестника на Малко Търново "Странджа". Много от статиите му са посветени на природата на Странджа, на древните находки и старинните обичаи. Организира няколко експедиции за проучване на Велека и има голям принос за обявяването на Природен парк Странджа. И днес Стефан Попстефанов продължава да защитава природата на Странджа от апетитите на строителните предприемачи, които строят на брега на морето, унищожават дюни и тракийски могили. Тракийското златно съкровище, намерено през август 2006 в могила при устието на Велека, беше открито след като Стефан Попстефанов алармира, че собственик на хотелски комплекс в Синеморец срива могилата.

Стефан Попстефанов живее в Синеморец от 1987. Има син и дъщеря, с които поддържат семеен хотел. Стефан Попстефанов и синът му организират обиколка с лодка по Велека и разкриват уникалната й природа на гостите си. "Няма дива природа, има диво човечество", казва често бай Стефан.

 

Селска армия на свободата е създадена от младежи земеделци, които виждат въоръжената борба като единствена възможност на съпротива срещу отечественофронтовската власт. Организирана е след като организаторите на студентските протести срещу партийната намеса във висшето образование през пролетта на 1947 са изпратени в концлагер и след ареста на Никола Петков. Основен организатор е Койчо Коев, който преди 9 септември 1944 е партизанин в Средногорския отряд. Селската армия на свободата започва да създава сложна организационна структура: оперативни зони, бригади, дружини, отряди, групи, отделения и ядра (най-малката организационна единица от три члена). Централното ръководство се състои от Койчо Димов Коев - главнокомандващ, Асен Драгомиров - председател на Върховния административен съд, Стефан Стамов Стамов - върховен политически командир, Марин Радков Ангелов - върховен обвинител. Конспирацията е разкрита от Държавна сигурност преди да има реални действия. Процесът срещу 22 души от централното и окръжните ръководства на Селската армия на свободата се провежда през 1948. Подсъдимите получават тежки присъди. Койчо Коев като ръководител на организацията получава доживотна присъда.