Стряма
Вторият Батак - 1944 г
Надежда Любенова

Сборник с документи
и разкази на свидетели
на масовите комунистически
убийства в село Стряма
през 1944, анкетирани
от Надежда Любенова.

Покупка по интернет

Убиваха безпощадно и безнаказано. Защото в подкрепа на убийците стоеше – студена и мрачна – могъщата 12-та армия на III Украински фронт, а българската армия пратиха в най-българската земя – Македония срещу напускащите я германски части, но не за да я освободят, а за да я предадат на сърбо-комунистическите българоубийци от Белград и Скопие. Убиваха свещеници и учители, офицери и администратори, селски труженици, орачи и лозари, убиваха младежи, закърмени от родителите си с любов към Родината. Убиваха чедата на България, за да потъне в черна скръб за десетилетия. За да всеят страх и ужас в осиротелите семейства, за да не дръзне никой да издигне глас на протест, когато веригите на най-черното робство в историята на страната ни задушат в умовете и сърцата на хората всеки порив към истина, правда и свобода.

Убиваха в равнините на Тракия, Мизия и Македония, в села и градове по цяло българско. Процентно по брой на погубените хора спрямо брой на жителите по места първо място в траурната класация се пада на Стряма.. Китното тракийско село, процъфтяващо дори по време на войната, благодарение на усърдието и почтеността на трудовите хора, даде 57 жертви при общ брой на населението около две хиляди души, погубени от вилнеещите комунистически кръвопийци със съдействието на местни угодници, предвождани от психопата-садист Леваневски…

Трагедията на Стряма е трагедия на българския народ и държава без аналог в многовековната ни история. Тя зове за разкриване на цялата истина, за историческа и морална присъда над всички, които заповядваха и проведоха безчовечието!

Из предговора на Дянко Марков

10 години от смъртта на Илия Минев

Илия Минев – антиподът на българите в името на България
Тодор Янакиев

In Memoriam

ЕДУАРД ГЕНОВ

През нощта на 17 декември 2009 г. в САЩ почина от инфаркт Едуард Генов.

Едуард Генов е един от тримата студенти протестирали срещу смазването на Пражката пролет. През септември 1968 г. Едуард – тогава студент по археология – заедно с колегите си Александър Димитров и Валентин Радев разпространяват над 200 позиви с надпис: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” и в подкрепа на осемте руснаци, протестирали на Червения площад.

През октомври тримата са арестувани от ДС по донос. През януари 1969 г. Едуард получава 5-годишна присъда като „инициатор и ръководител на нелегална контрареволюционна група”. През есента на същата година е осъден на още 8 години затвор, обвинен, че е участвал в подготовката на затворническия бунт в Старозагорския затвор. Освободен е от затвора през 1978 г.

През 1986 г. отново възобновява активната си дейност и се присъединява към апела на Григор Симов, Илия Минев и Цеко Цеков до Виенската конференция на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа и към писмото, с което българските дисиденти се присъединяват към апела на дисидентите от Унгария, ГДР, Чехословакия и Полша.

На 16 януари 1988 г. в гр. Септември заедно с Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, Благой Топузлиев и др. основават Независимото дружество за защита правата на човека. Заедно с останалите членове на Независимото дружество е подложен на непрестанни арести и репресии от комунистическите власти.

На 6 юни 1988 Едуард Генов е арестуван от Държавна сигурност и е принудително заселен за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в цех за производство на каменно брашно и организира работниците за протест за по-добри условия на труд. Успява да привлече някои от местните жители за членове на Независимото дружество. Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдение на Държавна сигурност, членове на Независимото дружество, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани, малтретирани и връщани под конвой по местоживеене, а документите на дружеството - конфискувани.

През октомври 1988 г. режимът експулсира Едуард Генов и семейството му от България. Най-напред, подпомагани от демократични организации, те остават за малко в Австрия, а след това се настаняват за постоянно в Сан Франциско, САЩ. Там Едуард Генов се занимава с обзавеждане на жилищни сгради, а бе активен и в обществения живот и разобличаваше агенти на българския комунистически режим, внедрени в САЩ. Съпругата му Сабина е инженер-геодезист. Има двама сина.

(По информация от Ганчо Савов)

Интегрална карта на концлагерите в България в периода 1944-1989
с кратки сведения

На 3 декември 2009 Конституционният съд определи като противоконституционни лустрационни текстове от правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според които депутати, обявени за сътрудници на Държавна сигурност, не можеха да бъдат в ръководството на Народното събрание, в ръководствата на комисиите на Народното събрание и членове на международните делегации на Народното събрание, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Конституционният български съд - проекция на генезиса на прехода,
е-списание "Аргументи"

На 18 септември 2009 Народното събрание по предложение на Лъчезар Тошев и депутати от Синята коалиция подкрепи резолюция 1481 на ПАСЕ, резолюцията на Европейския парламент "Европейската съвест и тоталитаризма" и резолюцията на ПАСЕ "Ново обединение на разделена Европа" и обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и почитане на паметта на жертвите им.

Премахване на давността за комунистическите престъпления

Законопроект
на народния представител Лъчезар Тошев

§1. В Наказателния кодекс, след Чл. 79 се създава нов Чл.79-а със следното съдържание:

Чл.79-а, ал.1 Не се изключват по давност наказателното преследване и наказанието по отношение на престъпленията убийство, нанесена тежка или средна телесна повреда, психическо увреждане и изтезание, извършени по политически, етнически или религиозни причини в местата за лишаване от свобода, концентрационни лагери, трудово-възпитателни общежития, всякакви места за задържане и където и да било другаде, както и подбудителството и помагачеството към тях в периода от 09 септември 1944г. до 31 декември 1989г.

Ал.2 За същите деяния не се прилага и изтеклата погасителна давност по действащите досега закони.

Преходна разпоредба

§2 Делата, прекратени поради изтекла давност за деяния по §1, се възобновяват с влизането в сила на този закон.

Мотиви към предложението. Приложение: Разпореждането на ВКС за прекратяване на делото за концлагерите поради изтичане на давност (.doc файл, 1,1 MB) >>>

Законопроект за създаване на Институт за национална памет>>