Текстове от Наказателния кодекс, по които най-често са обвинявани политическите противници на комунистическия режим

Чл. 96 (Глава Престъпления срещу Народна република България, Раздел Измяна)
(1) Който с цел да подрони или отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или смърт.
(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(3) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт.

По този член са осъдени много от съпротивляващите се на насилственото преименуване помаци през 70-те и турци през 80-те години. Ал. 1 е допълнена, а ал. 3 е приета през 1985, по време на "възродителния процес".

Чл. 104 (Раздел Предателство и шпионство)
(1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.
(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.
(3) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Народната република и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се утвърждава от Министерския съвет.

Предимно по този член са осъждани обвинените в шпионаж. Много от осъдените по този член за разгласяване на информация, която не е представлявала никаква тайна и е била публична, са реабилитирани след 1990. Често пъти обвинените по чл. 108 за критични изказвания са били обвинявани и по чл. 104, ако са ги направили пред чужденци. Ал. 3 е изменена през 1975. В периода 1968-1984 политическите затворници в Старозагорския затвор се разпределят така: за шпионаж - 45%, за критика срещу режима - 32,59%, за бунтарство - 20,1%, за тероризъм - 2,31% (Г. Савов, "Капан за контри").

Чл. 108 (Раздел Противодържавна агитация и пропаганда)
(1) Който с цел да отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния или обществения строй, или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народната република.

По този член са осъждани хора за критични и подигравателни изказвания срещу режима и негови функционери, за разказване на вицове, писане на позиви и лозунги, за разобличаване на престъпления на хора от държавния апарат, за разпространяване или притежаване на забранена дисидентска, философска, политическа или религиозна литература. Към обвинението по този член често се е добавяло и обвинение по чл. 113, ако критиката е била насочена и срещу Съветския съюз. Ал. 2 е приета през 1985, по време на "възродителния процес".

Чл. 109 (Раздел Други престъпления)
(1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извърши престъпления против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.
(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.
(3) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействието на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.
(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Ал. 3 е изменена през 1975.

Чл. 113 (Раздел Престъпления против друга държава на трудещите се)
Наказанията, предвидени за престъпленията по тази глава, се налагат и на онзи, който извърши някое от тези престъпления против друга държава на трудещите се или против военна сила, която действа задружно с българската.

Текстът визира СССР и останалите страни от съветския лагер.

Допълнителните разпоредби дават право на съда да постанови по престъпленията по глава "Престъпления срещу Народна република България" и задължително заселване и конфискация на имуществото.

Чл. 273 (Раздел Престъпления против реда на управлението)
Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото, или извърши друго деяние, за което знае, че може да доведе до такива последици, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване."

Чл. 273 е приет през 1968, допълван е през 1982 и 1985, отменен е на 17 ноември 1989. По този член са осъждани хора, изпращали протестни писма, разпространявали лозунги, листовки, дисидентска и забранена литература, писали протестни надписи.

Чл. 279 (Раздел Престъпления против реда на управлението)
(1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.
(3) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.
(5) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.

Чл. 279 е допълван през 1982. По него са осъждани заловените или върнатите бегълци през границата. Към обвинението по този член обикновено се е добавяло и обвинение по чл. 108 и чл. 104 за повече политическа тежест на престъплението.

"Декомунизация" благодари на г-н Ганчо Савов за помощта при изготвянето на статията.