РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО И ПАРИТЕ НА ПАРТИИТЕ И СДРУЖЕНИЯТА В ГДР
Д-р Кристиан Фройхер фон Хамерщайн
бивш председател на Независимата комисия за проверка на имуществото и парите на партиите и масовите организации в ГДР

Доклад, изнесен на 29 септември 2010 г. в София, хотел "Радисън"на среща организирана от фондация „Конрад Аденауер” по инициатива на народния представител Лъчезар Тошев

Уважаеми дами и господа,

Много благодаря за поканата. Отзовах се с удоволствие, за да ви разкажа за нашия опит.
Първо, искам да направя една предварителна забележка. Важно е да се знае, че в източногерманската конституция е записано, че Германската социалистическа партия има неограничено право да ръководи. Ще се съсредоточа над тази партия, защото с нея са свързани всички останали организации. Тази партия ще нарека ГЕСП (Германска единна социалистическа партия), въпреки че по-късно тя се представяше като ГЕСП/ПДС, ПДС или Левицата. Но въпреки всичко има една правна последователност на предаването на управлението на социалистическото ръководство.

И още няколко думи за размера на имуществото. Самата партия твърдеше, че нейното имущество само в пари (без други ценности) е 6,3 милиарда източногермански марки или 3,150 милиарда германски марки. За сравнение - четирите останали партии в ГДР са имали по 6,8 милиона евро, доста по-малко количество пари. За да имате представа за какъв размер на апарата става въпрос - самата партия е имала 44 хиляди сътрудници на щат. До падането на режима през 1989-90 г. Германската единна социалистическа партия е била абсолютно свободна да развива и да използва своето имущество, без да дължи отчет пред никоя инстанция. Тази свобода до 1989 г. е била използвана от всички упълномощени лица.

През 1990 г. се прие един закон за партиите в ГДР. Това беше преди свободните парламентарни избори. С този закон партиите се задължаваха да се отчитат един път в годината. Германската единна социалистическа партия не спази тази разпоредба и не направи своя отчет. В края на май същата година първият свободно избран немски парламент прие промяна и тя предвиждаше създаването на независима комисия за разследване на имуществото на партията. Тази комисия имаше същите правомощия като на прокуратура - например правото да извършва претърсване и да конфискува имущество на партията. Проблемът беше, че комисията се състоеше от 10 члена - това бяха депутати от парламента и други личности, например от средите на профсъюзите, а в това време те не разполагаха със способни за целта хора. Сред тези 10 члена се намираше и един бивш адвокат - много почтен човек, който нямаше нищо общо с комунистическата партия. Той беше единственият, който действително имаше потенциала да върши тази работа. И той се занимаваше ден и нощ с нея, но разбира се, един човек не може сам да достигне до желаните резултати.

Според този закон партиите бяха длъжни да докладват за състоянието на своето имущество от 1945 г. насам и да дадат отчет за наличностите към дата 7 октомври - тогава беше 40-годишният юбилей от създаването на ГДР и практически прекратяването на политическата дейност на партията.

От 1 юни 1990 г. партиите можеха да разполагат със своето имущество само със съгласието на председателя тази комисия. Тогава не беше важно да се съберат големи суми. По-скоро от значение беше политическата задача за изравняване на мястото на партията в политическия пейзаж. Обаче това ограничение в разпореждането с имуществото на партията от страна на председателя на комисията не беше много реалистично. Защото един човек сам не е в състояние да проследи движението в имущество от няколко милиарда. И затова за него работеха още 40 сътрудници. А за да функционира всяка една партия, тя трябва да разполага с много пари.

Този закон не предвиждаше санкции за нарушения на нормативните задължения. Така че за партиите, които ги нарушаваха, нямаше последици и много от тях не се придържаха към закона.

Окончателното законово регулиране беше извършено посредством договора за обединение от 3 октомври 1990 г. Промените в този закон бяха, че управлението на това огромно имущество на ГЕСП се възлага на попечителски фонд. Той беше създаден, за да може държавното имущество на ГДР да бъде управлявано. Включително и имуществото на партиите и масовите организации трябваше да бъде управлявано от този попечителски фонд до окончателното регулиране на нещата.

За установяването на размера на имуществото на партиите както и преди беше отговорна комисията. Но се образува и един секретариат със 65 сътрудници. Аз изградих този секретариат. Аз съм юрист, идвам от вътрешното министерство и през 1990 г. получих задачата да изградя този секретариат.

Важно за вашето разбиране е да знаете, че в секретариата бяха само западногермански способни държавни служители, които имаха дългогодишен опит. И за никой от тях не съществуваше опасност да изпадне в нелоялност към свои бивши работодатели. По този начин работата можеше да бъде свършена по-качествено.

Тази служба и аз като ръководител не бяхме обвързани към ресора на вътрешния министър. Тогавашния вътрешен министър ми каза, че не иска да бъде занимаван с работата на комисията. Така че над мен мои ръководители бяха професор Папи, ръководителят на тази комисия, който беше и председател на германския конституционен съд. И след неговото пенсиониране, се взе решение на основание на моя 8-годишен опит, аз да бъда избран за наследник на професор Папи в тази дейност. Тази дейност аз ръководех през следващите 8 години. Тъй че общо 16 години се занимавах с въпросите за имуществото но комунистическата партия.

В договора за обединение за първи път се взе решение какво да се случи с имуществото на партията. От една страна, имуществото трябваше да се върне на предишните правни собственици. От друга страна, партиите имаха право да запазят само онова имущество, което според договора за обединението е в унисон с държавно-правните принципи на основния закон – конституцията на страната. Това беше понятие, което не съществуваше до момента и тепърва трябваше да решим какво разбираме, когато казваме това. Ще се върна на този въпрос, когато говоря за разговорите, които имахме с ръководството на партията. Оставащото имущество получиха бившите 6 източногермански провинции в съотношение с броя на тяхното население за подпомагане на тяхното икономическо развитие.

Ще премина на въпроса как точно работихме. Когато говоря за имуществото в пари, трябва да кажа, че партията имаше перфектно счетоводство. И ние имахме право да претърсваме и конфискуваме. Спирахме и претърсвахме цели камиони със счетоводна документация. Тази огромна работа можахме да свършим само с помощта на одитори. Така години наред бяхме едни от най-големите работодатели на одиторски фирми в Германия.

Проверихме цялата счетоводна документация и проверихме дали парите действително са пристигнали там, където се казваше, че те са били преведени. Често бяха теглени суми в брой. Например за подкрепа като помощи на леви движения в чужбина. Това се оказа невярно – тези суми бяха внасяни в брой в банки в чужбина и тези факти по-скоро излязоха на бял свят по случайност, когато една по-голяма сума беше изтеглена в брой и всеки месец се внасяше в различни банки в брой. Така че в крайна сметка общата сума, която беше внесена отговаряше на тази, която беше изтеглена, но с 3 процента комисионна. Човекът, който я беше изтеглил и след това я беше внесъл в различни банки, си беше удържал комисионна от 3 процента. Така че ние успяхме да установим наличието на тази сума, която беше върната.
Много пари бяха изплатени на служители под формата на заеми. Тези заеми бяха обложени с лихва от 1 процент.

Над 160 фирми бяха собственост на ГЕСП. Това бяха предимно фирми в областта на книгопечатането и издателската дейност. Въобще дейности, които са много важни за една партия. Издателства, производители на хартия – всичко се намираше в ръцете на партията. Понякога водещите сътрудници и ръководствата на фирмите не знаеха, че фирмата им е собственост на партията. Например берлинското издателство с течение на времето беше изцяло превзето от комунистическата партия, а надзорният съвет не беше наясно с този факт. Други фирми бяха скрити. Големите фирми бяха раздробени на много на брой малки. Например една голяма печатница беше раздробена на малки печатници и на малки отделни дружества. Съдружниците бяха членове на партията и техните вноски на съдружници бяха предоставени от партията. Освен това те получаваха допълнително финансиране от един-два милиона, с които да работят. Не беше лесно да се установи собствеността, защото нямаше никаква връзка директно към партията, в случая с берлинското издателство. Не можеше да се каже дали издателството наистина е собственост на партията. Ние успяхме да го възстановим, защото при нотариуса, който водеше делата на това издателство, бяха намерени документи от тези попечителски дружества и доверени лица. И в крайна сметка тези доверени лица, които бяха намерени от нотариалните декларации, направиха изявление, че те ръководят работата на това издателство и че това тяхно ръководство е в интерес на партията. Нотараиалните декларации бяха доказателство за тези факти. Ние успяхме да се доберем до тях, само защото имахме право да конфискуваме документи.

Това, което установихме като комисия, беше следното. Ние сме подготвили един правен акт и попечителският фонд трябваше да го превърне в административен акт. В една правова държава има защита от всякакви действия на партиите в случаите, когато фактите не са ясни. Но въпреки всичко пред съда до последната инстанция получихме право с нашето повдигнато обвинение и стигнахме до арбитраж, за което ще ви разкажа по-късно.

Особен случай представляваше фирмата „Новун”, станала много богата чрез комисионни в търговията между Изтока и Запада. Фирмата, която също беше направила такава строго секретна декларация, беше основана през 1951 г. от австрийски гражданин. Фирмата се е занимавала с търговия с капиталистическите държави и при всяка транзакция е получавала големи комисионни. По този начин тя е натрупала доста голямо богатство. Единствената съдружничка и управителка, австрийката Рудолфине Щайндлинг, твърдеше, че тя не е доверено лице на германската комунистическа партия, а на австрийската комунистическа партия, за която обаче се знаеше, че е бедна партия. Така че звучеше доста невероятно тази госпожа да е собственик на такава богата фирма. Ние много дълго водихме битка: първо, да имаме право да разследваме имуществото и второ – да отнесем случая до съда, където да можем да докажем, че действително се касае за имущество на ГЕСП.

Освен това партията притежаваше много парцели, над 2 хиляди на брой, голяма част от които бяха социалистическа собственост – нещо, което в сегашната правова държава вече не съществува. В момента имаме държавно имущество и финансово имущество, което се управлява от финансовия министър. А ние се занимахме само с парцелите, които бяха собственост на ГЕСП. Ставаше дума все пак за хиляди парцели. Разследването беше трудно, защото собствеността по принцип се отразява в поземления регистър. Такъв регистър в Източна Германия на практика не се водеше и част от него е била унищожена, тъй като собствениците са били загинали в лагери и т.н. В крайна сметка обаче парцелите не могат да се крият или поне да се правят неясни отношенията на собственост върху тези парцели.

Въпросът, който непрекъснато стоеше пред нас, беше: какво партията има право да запази от цялото това голямо имущество. В началото на 90-те години ръководството на партията щедро каза, че ще се откаже от една част от своето имущество и има желание да основе фондация с по-голямата част от имуществото. Фондация, която ще изпълнява цели, които бяха толкова завоалирано описани, че в крайна сметка ставаше ясно – фондацията ще обслужва интересите на партията. Ние не се съгласихме с това.

Тогава ние употребихме понятието „правомерно придобиване в духа на конституцията”. И казахме, че се има предвид само имуществото, което е принадлежало на старата комунистическа партия от 20-те години и е иззето от нацистите през 30-те години, сетне е върнато през 1945 г. от съветските окупационни власти и него партията е внесла при принудително сливане със социалдемократическата партия през 1946 г. Само то може да бъде запазено. Това имущество, станало вече собственост на ГЕСП, беше много малко, макар и да включваше и партийната централа в Берлин. Ставаше дума за един почивен дом и за още четири парцела. Два парцела са били разменени за други парцели на много по-голяма стойност.

Трябваше дълго да преговаряме с партията. В крайна сметка през 1995 г. тя отстъпи. Защото по политически причини не искаше да излиза в заглавията на първа страница на вестниците. Тъй като вече стана ясно, че партията не желае да се раздели със своето имущество, това се обсъждаше в публичното пространство от останалите партии, което беше в ущърб на ГЕСП. Така че тя пожела да излезе от центъра на общественото внимание. И беше подписана декларация пред съда, че партията се отказва от цялото си имущество с изключение на въпросните четири парцела.

Изненадващо също така беше постигната една допълнителна договорката, вследствие на преговорите, които водих аз, председателят на комисията професор Папи с ръководството на партията. Комисията тогава поиска да се включи някаква неустойка за нарушение на договора. Примерно ако намерим още един милион и се окаже, че ръководството на партията е премълчало наличието на този милион, партията се задължава да плати неустойка на договора или глоба в размер на два милиона. Партията се съгласи с това.

И трябва да кажа, че е доста вероятно, хората, които са в ръководството на партията, действително да не знаят къде е скрито имуществото, което ние не сме намерили. Всъщност е по-добре и да не знаят, защото във всяка една социалистическа партия има много убедени и много почтени членове, които живеят в малък двустаен апартамент и да се окаже, че имат в сметката си 10 милиона. И ако партията има нужда от техните пари, ще поиска от тях да направят дарение.

Случаят е точно такъв. Партията работи с много на брой малки дарители, които даряват малки суми – не повече от 3 хиляди евро. Имената на дарителите са неизвестни. Три хиляди евро е границата, в която дарението може да бъде анонимно, а над нея дарителите трябва да съобщават своите имена. И затова се правят такива малки дарения.

Най-важното обаче, което споменах в началото, беше възможността да се поставят всички партии при равни финансови условия. Защото в крайна сметка всички партии получават дарения и ние не може да сме против възможността ГЕСП да получава дарения. Въпреки че тези дарения вероятно дават възможност да бъдат укрити суми от миналото. Но заради равните шансове на партиите можем да приемем тези факти.

Сега ще кажа няколко думи за имуществено на партията в чужбина. Там беше много по-трудно да се достигне до него, тъй като инструментите за претърсване и конфискация важаха само за страната. В чужбина зависехме и от това доколко са готови да ни сътрудничат най-вече банките. В Унгария бе създадена една комисия, която много ни помогна за разследването на имуществото на ГЕСП – но винаги само до една определена степен. Те ни помагаха, само ако ние горе-долу знаехме в коя банка се намира имуществото. Но това не е достатъчно, защото трябва да ни е известна банката, номера на сметката и титуляра на сметката. И също така трябва да можем да докажем, че това не е имущество на титуляра, а титулярът като доверено лице управлява сметката от името на партията. Т.е. трябва да се намери нотариална декларация, което на практика е изключено. Защото паричното имущество може да се скрие по такъв начин, че никой не може да го намери. Известно е, че банките не са особено заинтересовани да разкриват подобно имущество. Това се отнася за всички банки. Освен това те всички спазват банковата тайна. В Германия също се пази банкова тайна. Така че не винаги успявахме пред банките, които пазят своята тайна и не можахме да проникнем до необходимата ни информация.

Като равносметка можем да кажем, че бяха намерени 1 604 500 000 евро. Те бяха установени и конфискувани. Това имущество обаче не беше в брой, а е сумата, която получихме след продажбата на фирмите и парцелите. Така че ние не сме намерили цялото имущество, с което партията е разполагала в самото начало. И все пак 1,6 милиарда е добра сума.

През 2006 г. вече бяха изминали две години, през които почти нищо не бяхме намерили, дори и в чужбина. Което ни накара да стигнем до извода, че усилията ни вече не са пропорционални на резултатите. Работата на нашата комисия също така струваше доста скъпо. И трябваше да признаем, че няма повече смисъл от съществуването й. Ето защо нашата комисия излезе с предложение германският Бундестаг да прекрати със закон дейността й.
Като цяло мога да кажа, че нашата работа беше успешна, но и бе свързана с известно разочарование, тъй като не успяхме да намерим цялото имущество на комунистическата партия.

Записал: Любомир Любенов