През нощта на 17 декември 2009 г. в САЩ почина от
инфаркт Едуард Генов.
Едуард Генов е един от тримата студенти протестирали
срещу смазването на Пражката пролет. През септември 1968 г. Едуард
– тогава студент по археология – заедно с колегите си Александър
Димитров и Валентин Радев разпространяват над 200 позиви с надпис:
„Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” и в подкрепа на
осемте руснаци, протестирали на Червения площад.
През октомври тримата са арестувани от ДС по донос.
През януари 1969 г. Едуард получава 5-годишна присъда като „инициатор
и ръководител на нелегална контрареволюционна група”. През есента
на същата година е осъден на още 8 години затвор, обвинен, че
е участвал в подготовката на затворническия бунт в Старозагорския
затвор. Освободен е от затвора през 1978 г.
През 1986 г. отново възобновява активната си дейност
и се присъединява към апела на Григор Симов, Илия Минев и Цеко
Цеков до Виенската конференция на Общоевропейското съвещание за
сигурност и сътрудничество в Европа и към писмото, с което българските
дисиденти се присъединяват към апела
на дисидентите от Унгария, ГДР, Чехословакия и Полша.
На 16 януари 1988 г. в гр. Септември заедно с Илия
Минев, Григор Симов, Димитър Томов, Благой Топузлиев и др. основават
Независимото дружество за защита правата на човека. Заедно с останалите
членове на Независимото дружество е подложен на непрестанни арести
и репресии от комунистическите власти.
На 6 юни 1988 Едуард Генов е арестуван от Държавна
сигурност и е принудително заселен за две години в с. Михалково,
Девинско. В селото Едуард Генов работи в цех за производство на
каменно брашно и организира работниците за протест за по-добри
условия на труд. Успява да привлече някои от местните жители за
членове на Независимото дружество. Въпреки че Едуард Генов е под
непрекъснатото наблюдение на Държавна сигурност, членове на Независимото
дружество, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото
и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани,
малтретирани и връщани под конвой по местоживеене, а документите
на дружеството - конфискувани.
През октомври 1988 г. режимът експулсира Едуард
Генов и семейството му от България. Най-напред, подпомагани от
демократични организации, те остават за малко в Австрия, а след
това се настаняват за постоянно в Сан Франциско, САЩ. Там Едуард
Генов се занимава с обзавеждане на жилищни сгради, а бе активен
и в обществения живот и разобличаваше агенти на българския комунистически
режим, внедрени в САЩ. Съпругата му Сабина е инженер-геодезист.
Има двама сина.
По информация на Ганчо Савов
