English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
Източници > Книги
  Книги


Христо Христов - биография

Премълчаното за лагерите в Ловеч и Скравена
Христо Христов

Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 т.
Христо Христов

Мократа поръчка на ДС срещу българската емиграция
Христо Христов

Държавна сигурност срещу писателите в емиграция
Убийството на Георги Марков - истина и държавана тайна
Христо Христов

Държавна сигурност искаше да ме отвлече от Виена
интервю на Христо Христов с Димитър Инкьов

Дело на журналиста Христо Христов срещу министъра на вътрешните работи за отказ за достъп до информация за Георги Марков в архива на МВР
на английски

Книгата на Христо Христов "Държавна сигурност срещу българската емиграция"


Христо Христов

Убийте "Скитник"


Книгата "Убийте "Скитник" е документално разследване на едно от най-знаковите престъпления по време на студената война - убийството на българския писател-дисидент Георги Марков в Лондон през 1978 г.

За разлика от всички досегашни опити да се повдигне завесата на това покушение, авторът приема за основа значително количество неизвестни до момента документи, голяма част от които от секретните архиви, върху които изгражда тезата си за организиране и извършване на убийството от българската Държавна сигурност. От тази гледна точка книгата навлиза в съвсем непозната територия, чието изследване до голяма степен обуславя и напълно новия прочит на историята с Георги Марков. Разбивайки мита, че всички материали за писателя в архивите са унищожени, авторът реставрира по уникален начин онова, което се е случило не само преди покушението срещу писателя, но и след това, чак до наши дни.

Обстойно са изследвани архивите на МВР, МВнР, Централния държавен архив (архива на ЦК на БКП и на секретариата на ЦК, архива на Съюза на българските писатели, поверителния архив на Държавния съвет) архивът на Върховния касационен съд, на президенството и на БТА. Авторът е използвал и материали от архива на Форин офис, както и други британски дипломатически документи и такива на Скотланд ярд. Публикувани са редица строго секретни документи от първостепенно значение от архива на Първо главно управление на ДС (разузнаването), до които в България не е разрешен достъп, а също така и материали по случая на Националната разузнавателна служба. Авторът е работил с множество лични архиви, сред които и този на писателя.

Виждането, че случилото се с Георги Марков не може да бъде разбрано, ако не се разбере епохата, в която е живял, е подкрепено от широката панорама на обществено-политическия живот в България след 9. ІХ. 1944 г. до края на 70-те години. Панорама, построена отново върху тайните архиви, разкриваща лицето на една друга България.
Началото на документалната история не започва с инцидента на моста "Ватерло" в Лондон, нито завършва там. Авторът търси корените и причините за престъплението много по-назад в политиката на БКП, възприета още от времето на Сталин, за разправа с враговете на режима зад граница. Детайлно са проследени правомощията, които Живков има върху МВР и ДС. Подробно е изследвана политиката на Политбюро за изграждане на репресивния апарат на МВР, проследени са всички ключови секретни решения на висшия партиен орган, отнасящи се до структурата, методите и задачите на ДС за контрол на враговете в страната и "вражеската" емиграция. Авторът е открил в архивите и неизвестното до момента секретното решение на Политбюро от 1973 г., с което на разузнаването е разрешено да използва убийствата (остри мероприятия) срещу физически лица, чиято дейност е отпределена като активна и вражеска. Не на последно място е поставен акцент върху влиянието, което КГБ има върху българската ДС. Публикувани са изключително ценни строго секретни документи, под които стоят подписите на председателите на КГБ Владимир Семичастни и Юрий Андропов, регламентиращи взаимодействието с ДС по организирането и извършването на специални операции.

Като доказателство за използваните от режима на Живков "мокри" поръчки, за разправа с политическите имигранти авторът документира операцията на ДС срещу Борис Арсов, ръководител на емигрантска организация в Дания, проведена през 1974 г., само четири години преди убийството на Марков. В досието на Арсов, което за разлика от това на писателя не е заличено, са открити писмен план за физическото ликвидиране на имигранта и подробни указания как трябва да бъде извършено покушението.

Безспорно едно от основните разкрития в книгата е свързано с осветляване на агента на разузнаването, на когото е възложено да "неутрализира" "Скитник" - псевдонима, под който Марков е разработван от ДС. За първи път читателят може да се запознае с най-важните документи от досието на вербувания през 1972 г. италианец Франческо Гулино, който в продължение на 18 години работи срещу заплащане за Живковото разузнаване под кодовото име "Пикадили". Българското следствие установява, че това е единственият агент на ДС, който е изпратен през септември 1978 г. в Лондон със задача да "неутрализира" "Скитник".

Авторът разкрива шокирашия факт, че Националната разузнавателна служба е пряко замесена в заличаване на следите за убийството. Неин високопставен служител "замразява" спешно дейността на "Пикадили" малко преди първите демократични избори през юни 1990 г. Целта е при евентуална смяна на управлението в страна опозицията да не може да стигне до него неговата задача през 1978 г. в Лондон. Това е последното усилие на бившите ръководители на ДС да прикрият убийството на писателя, след като вече са заличили неговите досиета.

Проследени са драматичните дипломатически усилия на Великобритания и Дания през 1993 г. (Франческо Гулино е с датско гражданство) да получат най-важните документи от досието на "Пикадили", за да може да бъде съден за шпионаж в Дания и екстрадиран във Великобритания за разследване по случая "Марков". България, въпреки обещанието на президента Желю Желев да съдейства на международното разследване, отказва да предостави документите. Авторът се е добрал до копие от писмо на главния прокурор Иван Татарчев, с което най-пряките доказателства за съпричастността на Живковия режим към убийството на писателя са отказани от съображения за "националната сигурност". Прикриването на истинските причини за тази позиция, която слага край на международното разследване на убийството, се обяснява много точно от автора, който установява, че оригиналът на отказа на главния прокурор е унищожен през 1998 г., а в архива на МВнР не са запазени никакви документи за срещите на датския посланик по този случай, както и дипломатическите ноти на посолството на Дания и писмата на датаското Министерството на правосъдието.

Допълнителна светлина за операцията по убийството на Марков са разкритията за втория човек, използван от разузнаването преди атентата на "Ватерло". Името на лицето, което е български емигрант в Германия, не е посочено, тъй като то продължава да е един от ключовите свидетели на Скотланд ярд и на българското следствие.

Разтърсващи документални находки са представени в разказа за заличаването на досиетата на Георги Марков през януари 1990 г., на фона на паническата операция за прочистването на всички секретни архиви, предприета от губещата властта БКП. Читателят има възможност да надникне за първи път в секретното дело срещу последния началник на разузнаването при Живков ген. Владимир Тодоров, гледано при закрити врата през 1992 г. Публикувани са показанията на разпитаните от военната прокуратура и Върховния съд над 30 служители от разузнаването и МВР, включително и офицерите, водили разработките срещу писателя в Първо управление на ДС и Шесто управление. Нито един от тях не посочва, че Марков е бил агент на ДС или на чуждо разузнаване, факт, който се различава от дезинформациите, лансирани от някои бивши служители от ДС в опитите да разграничат ДС от убийството. Като съпоставя различни секретни документи авторът разкрива, че началникът на разузнаването Вл. Тодоров е представил лъжливо алиби пред Върховния съд за деня, в който е заличил разработката срещу Марков от 10 тома, факт, който през 1992 г. прокуратурата не е могла да докаже. Проследена е ролята на такива ключови фигури от прехода като тази на бившия член на ЦК на БКП, зам.-началник на разузнаването и външен министър ген. Любен Гоцев, на бившия министър на вътрешните работи и впоследствие вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев и на самоубилия се зам.-вътрешен министър ген. Стоян Савов, ръководил операциите на разузнаването през последните 20 години от управлението на Живков.

Направен е критичен анализ на политиката на президента Желев и следващия държавен глава на България Петър Стоянов, който показва липсата на политическа воля случаят да бъде разрешен с взимането на полотическо решение и предаване на определени документи от архива на разузнаването на британската страна.

Богатите документални доказателства в книгата са подкрепени от голям брой интервюта (25) на важни фигури в българския политически и културен живот. Сред тях са президентите Желев и Стоянов, вицепремиерът Димитър Луджев, писатеите Стефан Цанев и Любомир Левчев, литературният критик проф. Розалия Ликова. Интервюирани са и ключови фигури в разследването на престъплението в България - следователите Богдан Карайотов и ген. Коста Богацевски, бившият зам.-директор на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков, бившият съветник на президента по национална сигурност Румен Данов, както и директорите на Националната разузнавателна служба в периода 1991-2003 ген. Бриго Аспарухов и ген. Димо Гяуров. Британската позиция е представена от бившия първи зам.-външен министър Уилям Уолдгрейв, бившия посланик на Великобритания в София Ричард Томас, евродепутата лорд Никълъс Бетъл. Отделно са цитирани над 15 анкети с други важни хора, свързани със случая.
Финалът на документалното разследване е многопластов. Веднъж то свършва там, където приключва и разследването на случая - с отказа на България да предостави ключовите документи за агент "Пикадили". Вторият финал е битката за достъп до секретните архиви в България. През 2004 г. Авторът е осъдил министърът на вътрешните работи Георги Петканов пред Върховния административен съд за отказ до документи, свързани с писателя. През същата година той започва съдебна битка и за достъп до най-важния архив, този на разузнаването, където се съхраняват ключовите документи за убийството на писателя, като завежда дело и срещу директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров. Третият финал - погледа върху случая с Георги Марков, пречупен през погледа на 25 изключително интересни общественици, символично прави целия политически елит след промените съучастник в прикриването на това престъпление. Знаменателни са финалните думи на лорд Бетъл, че ще гласува против влизането на България в Европейския съюз, защото тя не е изпълнила обещанието да разкрие убийството на писателя.

Разказът, богато подкрепен с архивни материали и лични свидетелства, се превръща в убедителен документ за едно най-продължително критите и отричани престъпление на българския комунизъм.

Покупка чрез интернет >>>

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори