English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
 
ИСТОРИЯ
 
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История >  Комунистически терор > България
  Хронология 1944-1947

ХРОНОЛОГИЯ

1944-1947

1948-1955

1956-1970

1971-1981

1982-1987

1988-1989

 

25 август 1944
Радио София излъчва декларация на правителството за пълен неутралитет и за разоръжаване на германските части, преминаващи през България. Излъчено и специално съобщение за преговори със Съюзническите сили за излизане от войната.

26 август 1944
Правителството обсъжда опасността от навлизане на съветски войски в България в преследване на германските войски. Стойчо Мошанов се е завърнал от Турция, където е от 8 август с мисия за сключване на примирие с Великобритания и САЩ, за да предаде предупреждението на британския посланик сър Hughe Knatchbull-Hugessen България да побърза с постъпките си за примирие, за да избегне навлизането на руснаците.

Окръжно №4 на ЦК на БРП за подготовка за въоръжено завземане на властта. (Българска работническа партия (БРП) е легална или полулегална организационна форма на Българската комунистическа партия и непосредствено след съветското нахлуване структурата официално е наречена Българска работническа партия (комунисти).)

28 август 1944
Стойчо Мошанов отпътува за Кайро, натоварен от регентите с мисия да преговаря с представителите на САЩ и Великобритания за излизане на България от войната. Придружен е от полк. Желязков.

30 август 1944
Стойчо Мошанов се среща в Цариград с американския военен аташе и получава предварителна информация за условията за примирие със Западните сили.

31 август 1944
СССР не признава българския неутралитет.

Министър-председателят Багрянов предлага да замине за Москва за преговори. Правителството решава да не се оказва съпротива, ако съветските войски навлязат в България. Прекратено е прилагането на антиеврейското законодателство и е отменена голяма част от Закона за защита на нацията.

1 септември 1944
Стойчо Мошанов и полк. Желязков се срещат в Кайро със западните делегации по примирието и получават информация за условията.

2 септември 1944
Съставено е правителство с министър-председател Константин Муравиев от БЗНС "Врабча 1”, в което влизат политици от опозицията - по трима от БЗНС "Врабча 1”, Демократическата партия и Народната партия. В декларация на правителството се обявяват неговите намерения да денонсира Тристранния пакт и да ускори преговорите за примирие с Англия и САЩ. Три места в правителството са оставени за Отечествения фронт, но по указания от Москва ОФ не подкрепя правителството, отказвайки се от собствената си декларация заедно с легалната опозиция от 12 август 1944 за съставяне на ново конституционно правителство.

3 септември 1944
Министър-председателят Муравиев спира изпълнението на смъртни присъди.

4 септември 1944
В дома на Петър Вранчев става съвещание на участници в Отечествения фронт. От компартията: Добри Терпешев, П. Вранчев и Антон Югов; от "Звено": действащия капитан Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Стоян Трендафилов и Тодор Тошев; леви земеделци, начело с Александър Оббов; Димо Казасов, независим. Превратът ще бъде организиран от звенарите, които ще използват положението и колегиалните си връзки в армията. В следващите дни те опитват да получат съдействие или обещание за ненамеса от частите на софийския гарнизон. По инициатива на началника на униформената полиция и на полицейския комендант, които желаят да не се стига до жертви, е сключено споразумение в нощта на преврата униформената полиция да остане в участъците.

5 септември 1944
Съветското главно командване утвърждава плана за военната операция срещу България, изработен от военния съвет на Трети Украински фронт. Трети Украински фронт е на румънско-българската граница. Срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026 самолета и цялата сила на Черноморския флот. В щаба на фронта пристигат комунистически партизани от X Въстаническа оперативна зона със сведения за отбраната на българското крайбрежие.

Около 20.30 часа управляващият делата на съветското посолство в София и резидент на съветското разузнаване в България Дмитрий Федичкин връчва на министър-председателя Муравиев нота, с която СССР обявява война на България под претекст, че новото правителство не е направило категоричен завой в политиката на страната. Министрите и регентите на среднощно заседание решават да бъдат скъсани дипломатическите отношенията с Германия и да бъде поискано примирие със Съветския съюз. Военният министър ген. Иван Маринов се противопоставя на скъсването на отношенията с Германия, за да се даде възможност на корпуса в Македония да се изтегли, но Мушанов и Буров убеждават кабинета, че спасението на България изисква риска.

6 септември 1944
Министерският съвет обсъжда обявяването война на Германия. Военният министър ген. Маринов се противопоставя, решено е обявяването на войната да стане след 3 дни. Отменени са всички ограничения срещу българските евреи. Дадена е обща политическа амнистия, в следващите дни политзатворниците са освободени, при което под натиск на тълпата на свобода излизат и много криминални престъпници.

Обявяването от Съветския съюз война на България принуждава САЩ и Великобритания да прекратят преговорите за примирие. На българската делегация в Кайро е съобщено, че при новото положение на война със СССР преговорите ще се водят с трите съюзнически сили.

Представители на Военния център на Отечествения фронт (към който е и военният сектор на "Звено") водят с военния министър ген. Маринов преговори за преврата. Георги Димитров съобщава на Сталин за преговорите.

Ген. Маринов се опитва да убеди регентите правителството да бъде свалено и властта да бъде дадена на Отечествения фронт.

Стачки на трамвайните служители в София и на миньорите в Перник; митинг пред гарата в София е разпръснат със сила от полицията, убит е комунистическият оратор Петър Топалов - Шмит.

7 септември 1944
Правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25 ОНС. В резултат на настойчиви искания от правителството на Муравиев и особено от военния министър ген. Маринов регентът Богдан Филов съобщава, че ще подаде оставка, като използва за повод предстоящото обявяване на война на Германия. Регентът ген. Михов се опитва да убеди Муравиев, че тази промяна компрометира мисията на Стойчо Мошанов в Кайро, чиито пълномощия са подписани от регентите.

От Цариград с цивилна кола пристигат в София четирима офицери от американското разузнаване - Управлението на стратегическите служби, начело с поручик Хари Харпър. Те преговарят с българския генерален щаб за освобождаването на 342 съюзнически военнопленници, повечето от които американски летци, държани в лагер близо до Шумен. На 9 септември военнопленниците са транспортирани с влак и на 10 септември влизат в Турция.

8 септември 1944
Съветските войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска. Навлизат от 30 до 65 километра, завземат Русе, Силистра, Добрич. Морска пехота извършва десант във Варна. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на 3-а армия ген. Никола Христов е убит от комунистически терорист.

Правителството на Муравиев обявява война на Германия, оповестено с указ на регентите княз Кирил и ген. Михов. Регентът проф. Филов подава оставка.

В дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни пребивава о.з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. От некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев. Определен е съставът на правителството след преврата. Спор за вътрешното министерство - Дамян Велчев е подкрепен от Никола Петков за вътрешен министър, но е определен комунистът Антон Югов.

9 септември 1944
В условията на започнала съветска окупация Отечественият фронт овладява властта чрез преврат. В очакване на завземане на военното министерство, където се помещава и Министерският съвет, военният министър ген. Маринов не допуска да се подмени обикновената охрана. В 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, о.з. майор Тодор Тошев, о.з. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов - командир на прожекторната рота от противовъздушната отбрана на столицата, придружени от малка войскова част. По телефона ген. Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите части в страната да изпълняват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство пристигат членовете на предварително сформираното правителство. Регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са извикани във военното министерство, за да оформят извършения преврат. С указ за министър-председател е назначен Кимон Георгиев и правителство в състав: Кимон Георгиев (ПК "Звено"), Добри Терпешев (БРП), Никола Петков (БЗНС) - министри без портфейл; министър на външните работи и изповеданията - проф. Петко Стайнов (ПК "Звено"); министър на вътрешните работи - Антон Югов (БРП); министър на народното просвещение - проф. Станчо Чолаков (ПК "Звено"); министър на правосъдието - д-р Минчо Нейчев (БРП); министър на финансите - проф. Петко Стоянов (независим); министър на войната - полк. Дамян Велчев (ПК "Звено"); министър на търговията, промишлеността и труда - Димитър Нейков (БРСДП); министър на земеделието и държавните имоти - Асен Павлов (БЗНС); министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството - Борис Бумбаров (БЗНС); министър на железниците, пощите и телеграфите - Ангел Държански (БЗНС). Учредени са три нови министерства. За министър на народното здраве е назначен д-р Рачо Ангелов (БРП), министър на социалната политика - Григор Чешмеджиев (БРСДП), и министър на пропагандата - Димо Казасов, независим. За главнокомандващ българската армия е назначен ген. Иван Маринов. С указ на регентите е разпуснато XXV Обикновено народно събрание.

В противоречие с конституцията правителството освобождава с постановление княз Кирил и ген. Михов от Регентския съвет и назначава проф. Венелин Ганев (бивш член на Радикалната партия), Цвятко Бобошевски (от Народната партия) и Тодор Павлов (БРП).

В 6.25 часа сутринта Кимон Георгиев прочита по радиото "Прокламация към българския народ" и обявява, че правителството започва да изпълнява като програма манифеста на НК на ОФ от 28 август 1944 г.

Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас. В Шумен съветските войски извършват обезоръжаване на Шуменските гарнизонни полкове. Пред съветската офицерска команда запасният поручик Петър Добрев Петров се самоубива с думите: "Български офицер не предава оръжието си". За двата дни на операцията са пленени 21 000 български войници и офицери. По заповед на съветското главно командване настъплението е прекратено в 21 часа.

Със заповед на Сталин в 23 часа в Москва са дадени 20 артилерийски залпа от 240 оръдия в чест на отличилите се в операциите на територията на България войски на Трети Украински фронт и Черноморския флот. Специално са отличени войските на генералите Шльомин, Хаген, Шарохин, танкистите на генералите Жданов, Катков, Сухоручкин, моряците на капитан 1 ранг Деревяно, капитан 2 ранг Ратнер, майор Котанов, летците на генерал Ермаченков. Съединенията и частите, които най-много са се отличили в операцията в България, са представени за присвояване на имената "Русчушки", "Шуменски", "Варненски" и "Бургаски".

10 септември 1944
Постановление на МС узаконява формираната предния ден от партизани и комунисти Народна милиция. На милицията се поверява вътрешната сигурност и е към Министерството на вътрешните работи. До средата на септември са уволнени 30 000 от старите служители на полицията, част от тях са убити, много са арестувани. Още от 9 септември милицията започва да извършва масови арести и убийства.

Делегация на ОФ в състав: проф. Димитър Михалчев - бивш посланик в Москва, Димитър Ганев - член на Политбюро на комунистическата партия, Кирил Станчев - звенар, и полк. Славков от щаба на войската, е приета в Букурещ от командващия Трети украински фронт маршал Толбухин. Отправена е молба за прекратяване на военните действия срещу България и за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни. На лична среща по негова молба Димитър Ганев съобщава подробна информация за състоянието на българската армия и моли съветската авиация да бъде базирана близо до София като гаранция срещу действия на "реакционното офицерство". По-късно в Москва съветският външен министър Молотов прави изявление, че "предвид това, че българското правителство скъса отношенията си с Германия, обяви й война и се обърна с молба за примирие, съветските войски от 22 ч. на 9 септември прекратиха военните действия срещу България".

Заседание на ЦК на БРСДП. Кръстьо Пастухов преценява участието на представители на БРСДП в преврата като фатална политическа грешка. "Участвано е в преврат против едно правителство, съставено от демократичната опозиция....". Коста Лулчев се обръща към социалдемократите Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков, влезли в правителството на Отечествения фронт: "Това е ваше решение."

11 септември 1944
Два съветски самолета довеждат в София делегацията от Букурещ и представители на щаба на Трети Украински фронт.

12 септември 1944
Постановление на Министерския съвет за арестуването на всички министри от кабинетите в периода 1 януари 1941 - 9 септември 1944, на народните представители от мнозинството в 25 ОНС, на военни, които "са станали причина за поставяне страната пред катастрофа" и на лица, "заповядвали или извършвали убийства, палежи и изтезания". Имуществото им е поставено под запор. Така се узаконяват вече започналите масови арести в страната.

15 от арестуваните са изпратени за следствие в Москва. Между тях са: бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов; бившите министър-председатели Добри Божилов и Константин Муравиев; бившите министри Петър Габровски, Първан Драганов, инж. Димитър Василев, Димитър Шишманов; бившите началник щаб на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков и генерал-лейтенант Константин Лукаш.

Окръжно № 5 на ЦК на БРП(к): "При съдействието на отечественофронтовските комитети да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива.”

След консултации с Георги Димитров в Москва е съставено Политбюро на ЦК на БРП: Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Георги Дамянов, Петко Кунин. По настояване на Георги Димитров за първи секретар на ЦК е избран Трайчо Костов.

В Луковит комунистически партизани застрелват командира на Четвърта армия ген.-лейт. Атанас Стефанов.

13 септември 1944
Съпровождан от 5 бомбардировачи и изтребители, в София пристига с транспортен самолет командващият 17-а въздушна армия ген. В.А. Судец с оперативна група от щаба за разговори с министър-председателя и командването на българската армия за пребазирането на съветската въздушна армия.

ЦК на БРП съобщава на Г. Димитров в Москва, че "стихийните" дотогава убийства на "злостни врагове" вече ще се извършват от ударни групи въоръжени комунисти и комсомолци. През септември, октомври и ноември 1944 са избити около 30 000 души от националната интелигенция, държавната и местна администрация и икономическия елит.

Със заповед на военния министър Дамян Велчев са уволнени и преминават в запаса 172 офицери, от които 34 генерали и 91 полковници.

14 септември 1944
В София влизат първите съветски части - 394-а стрелкова дивизия от 34-и стрелкови корпус на 57-а армия.

15 септември 1944
В София влиза 34-и стрелкови корпус на 57-а армия (259, 353, 394 стрелкови дивизии; командващ ген. Иван Степанович Кособуцкий) и 5-а отделна мотострелкова бригада. Части и съединения на 17-а въздушна армия се пребазират на летищата в София и Видин.

16 септември 1944
Командващият фронта маршал Толбухин изисква от военния министър Дамян Велчев българската армия да мине на оперативно подчинение на съветското командване. Неговият заместник ген. Бирюзов пристига в София, за да ръководи съветските войски в България и оперативното използване на българската армия през българския генерален щаб.

Димитър Ганев от Политбюро на ЦК на БРП и полковникът от съветското военно разузнаване Иван Винаров, ръководител на Военния отдел на ЦК на БРП, са приети от ген. Толбухин и ген. Рогов, шеф на военното разузнаване на фронта, в щаба на фронта в Добрич. По поръчение на ръководството на компартията Ганев информира за политическата обстановка, а Винаров за постигнатия контрол върху българската армия. Иван Винаров докладва, че е разпуснат експедиционният корпус в Югославия, в който са служили много "реакционни офицери", част от дивизионното командване е сменено с партизански командири и предстои смяна на полкови командири, в съединенията и полковете са назначени помощник-командири без да се наричат комисари, във всички части са създадени войнишки комитети, формирани са гвардейски батальони и полкове от бившите партизански отряди с готовност за формиране на две дивизии.

17 септември 1944
Английски и американски офицери искат от главнокомандващия ген. Маринов на съюзниците да бъдат предадени в разпореждане летище и пристанище на Черно море, както и карта на минните полета по черноморското крайбрежие за пристигането на група английски бойни кораби в близките дни. Западните представители предлагат на България военна помощ. Ген. Маринов се обръща към ген. Бирюзов и е успокоен, че нищо не може да се случи, тъй като в България вече са разположени войските на цял съветски фронт. Българският главнокомандващ е посъветван да отговори, че българската страна не може да изпълни никакви искания без съгласуване със съветското командване.

На митинг пред Съдебната палата министър-председателят Кимон Георгиев прочита програмата на правителството на Отечествения фронт, съставена от комунистите.

18 септември 1944
Правителството утвърждава заповедта на Главния щаб на НОВА за произвеждане в чин генерал-майор на основните участници в преврата: Тодор Тошев, Петър Илиев, Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Стоян Трендафилов, Кирил Станчев, Димитър Попов и Димитър Томов - членове на Военния съюз и политическия кръг "Звено".

22 септември 1944
Със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите - комунисти и бивши партизани без военна подготовка и с ниска обща култура, които трябва да установят политическия контрол на компартията над войската, да наблюдават строевите командири и настроенията на войниците. По силата на задачата си, невежеството и мнителността си те се оказват в перманентен конфликт с офицерите, което вреди на боеготовността и руши дисциплината и заедно със съществуването на войнишките комитети създава двувластие в армията. За помощник-командир на I армия е назначен Щерю Атанасов, на II армия - Боян Българанов, на III армия - Йонко Панов, на IV армия - Борис Копчев, на V армия - Кирил Драмалиев, на I корпус - Божидар Божиков, на II корпус - Иван Радев, на Въздушни войски - Михаил Андреев.

23 септември 1944
От емиграция се завръща земеделският лидер д-р Г.М. Димитров. При пътуването си от Цариград до София на всяка българска гара е посрещнат от възторжени хилядни митинги на селяни и членове на БЗНС. На национална конференция на 14-15 октомври е избран за главен секретар на БЗНС "Пладне". Започва процес на организационно възстановяване и масово записване в БЗНС. В началото на 1945 БЗНС има 750 000 членове (към същия момент БРП има 254 000).

24-29 септември 1944
Частите на 37-а армия с командир ген. М.Н. Шарохин и 4-и гвардейски механизиран корпус с командир ген. В. И. Жданов се придвижват за разполагане в района на Сливен, Казанлък, Ямбол и Елхово.

25 септември 1944
Уводна статия "Отмъщение" в органа на комунистическата партия "Работническо дело" призовава: "Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко." Формално насочена срещу врага на фронта, статията визира вътрешния враг. Следващите 10 дни и нощи бележат върха на масовите убийства, извършени от бойните групи на комунистическата партия.

27 септември 1944
Енчо Стайков е освободен от длъжността директор на Народната милиция. На негово място е назначен Раденко Видински.

30 септември 1944
Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.

началото на октомври 1944
СМЕРШ иска от дирекцията на Народната милиция да изготви списъци на руските емигранти в България.

началото на октомври 1944
Съветски съветници са назначени в българската войска. Това са полковниците Татарчевский - в 4-а пехотна дивизия, Херасков - в 5-а, Титов - в 6-а, Галиакберов - в 9-а, Григориев - в 12-а, Шафорост - в 1-а кавалерийска дивизия, Пожидаев - във 2-а кавалерийска дивизия. Малко по-късно за ръководител на групата съветници е назначен генерал-майор А. В. Благодатов.

1 октомври 1944
С телеграма до Георги Димитров в Москва ЦК на БРП(к) съобщава решението си "революционната чистка" да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и "чистката ще тръгне по законни пътища".

3 октомври 1944
Указ на регентите утвърждава Наредбата-закон за народния съд.

В реч по радиото министърът на пропагандата Димо Казасов се опитва да опровергае престъпленията, извършвани от съветски войници, и заявява, че се правят "неправилни сравнения с уж по-достойното държане на германския войник".

6 октомври 1944
Сталин съобщава на Георги Димитров, че българските войски трябва да бъдат изведени от Тракия и Македония и че в тази международна обстановка Беломорска Тракия не може да се даде на България. Това е едно от условията на Великобритания в определянето зоните на влияние на Балканите, което Съветският съюз приема, за да получи политическия контрол върху Румъния и България.

7 октомври 1944
Заповед на директора на Народната милиция да бъдат спрени "произволните" арести и да се арестуват само тези, които ще бъдат съдени от Народния съд, както и да се спрат грабежите под формата на обиски. В действителност убийствата продължават и през следващите два месеца.

В София пристига британската военна мисия за предстоящата да се създаде с подписването на примирието Съюзническа контролна комисия за България. Наброява 110 души и е ръководена от ген. Уолтър Оксли.

9 октомври 1944
Започва четвъртата Московска конференция на съюзниците (9-19 октомври), която обсъжда влизането на СССР във войната срещу Япония, следвоенния баланс на силите на Балканите и бъдещето на Полша. Участват Сталин, Молотов, Чърчил и Антъни Идън, наблюдатели са американският посланик в Москва и представители на двете полски правителства - в изгнание и създаденото от Москва на освободените полски територии. Сталин и Чърчил договарят влиянието си на Балканите в прословутото "Percentages agreement". Чърчил предлага 75% съветско влияние и 25% британско върху България, 90% съветско в Румъния, 90% британско в Гърция, по 50% в Унгария и Югославия. Сталин настоява за 90% съветско влияние в България. След преговори на външните министри на 10 и 11 октомври съветското влияние в България и Унгария е завишено на 80%. Митологизираното цинично споразумение на практика няма никакви последствия, тъй като съветското влияние е вече гарантирано от окупационните съветски войски в Румъния и България, по-късно в Унгария, а въпреки обещанието си Сталин тайно подкрепя комунистите в гражданската война в Гърция с оръжие и пари, предоставяни чрез българското правителство.

10 октомври 1944
С решение на Министерския съвет започва извеждането на българските войски от Гърция. Официално това е поставено от ген. Бирюзов на министър-председателя Кимон Георгиев като предварително условие на съюзниците за примирие с България на следващия ден - 11 октомври. Срокът за извеждане на войските е 15 дни.

12 октомври 1944
Декларация на ръководителите на партиите в ОФ Трайчо Костов, д-р Г.М. Димитров, Петър Попзлатев и Коста Лулчев, с която се заявява, че извън ОФ няма демократични партии. НК на ОФ определя демократите, радикалите, привържениците на БЗНС "Врабча" с лидер Димитър Гичев и социалдемократите на Кръстю Пастухов, които преди деветосептемврийския преврат са отказали сътрудничество с комунистите в ОФ, като "своеобразни профашисти", "идеолози и проводници на великобългарския шовинизъм", които трябва да отговарят пред Народния съд.

15 октомври 1944
Българската делегация за подписване на примирие между Съюзническите сили и България в състав: министър на външните работи проф. Петко Стайнов, министрите Добри Терпешев, Никола Петков, проф. Петко Стоянов, генерала от артилерията Георги Попов, пълномощния министър Димитър Михалчев, директора на Гражданската мобилизация полк. Антонов, Анна Каменова, Крум Кюлявков, кап. Любен Панов, е приета в Кремъл от комисаря на външните работи Молотов и заместника му Вишински. Молотов съобщава, че съветската страна е настоявала примирието да се подпише в Москва, като "по-удобно за всички, а за българите - полезно", а не в Кайро или Анкара, както са искали западните съюзници.

20 октомври 1944
Министерският съвет приема Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския състав в училищата, учителските институти, университета и висшите училища и академии от "фашистки елементи".

28 октомври 1944
В Москва е подписано Споразумение за примирие между България и Съюзените народи за периода до подписването на мирен договор, което узаконява съветската окупация на България (до 1947). От съветска страна примирието е подписано от представителя на съветското главнокомандване маршал Толбухин, а ген. James Gammell подписва като представител на главнокомандващия съюзническите сили в Средиземно море. Споразумението урежда присъствието на съветски войски на територията на България, поставя българските въоръжени сили под прякото ръководство на съветското върховно командване и поставя България под контрола на Съюзническата контролна комисия за България, ръководена от представител на съветското върховно командване. (Британските и американските представители в СКК имат на практика статут на наблюдатели. След 9 октомври, когато Сталин и Чърчил договарят влиянието на Балканите, западните съюзници се отказват от своя вариант на примирието, който предвижда равнопоставеност в СКК.) Споразумението задължава българското правителство да разпусне всички прохитлеристки или фашистки организации и да съдейства за осъждането на обвинените във военни престъпления.

31 октомври 1944
Ген. Бирюзов, който вече е определен за фактически председател на СКК, е назначен за командващ оставащата като "контролна" в България (на гарнизон в района на Сливен, Казанлък, Ямбол и Елхово) 37-армия от Трети Украински фронт и на практика става главнокомандващ окупационните сили в България.

7 ноември 1944
Доклад на Георги Дамянов, завеждащ военния отдел на компартията, до Георги Димитров, с който съобщава, че са арестувани и разследвани за Народния съд 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати - общо 746. Издирват се още 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети „не ги дават началниците им”; предстои да бъдат изгонени от армията други 1650 офицери. Офицерски чин са получили 720 души партизани, повечето без военна подготовка и средно образование.

8 ноември 1944
Регентът Тодор Павлов информира Георги Димитров за задълбочаването на различията в правителството между БРП(к) и нейните съюзници, които искат вътрешното министерство да бъде взето от комунистите заради беззаконията. Предлага при първи удобен случай да бъдат сменени регентите проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, които все повече се възмущават от произволите на милиционерите и бившите партизани (освен това Венелин Ганев е изказал пред западните представители в СКК опасения от репресивния характер на Народния съд) и представляват риск за комунистите при една вероятна правителствена криза.

13 ноември 1944
Министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на войната Дамян Велчев изказват пред политическия секретар на ЦК на БРП(к) Трайчо Костов остро недоволство от продължаващите на места "своеволни арести", обиски и конфискации. Предлагат армията да помогне на милицията в опазването на законността. Трайчо Костов отхвърля предложението им.

18 ноември 1944
С окръжно до гарнизонните и войсковите поделения военният министър Дамян Велчев нарежда да не се допуска арестуването на военни, които са на фронта или са се завърнали от него.

22 ноември 1944
Уволнени са 25 преподаватели в Софийския университет заради "фашистка дейност".

23 ноември 1944
На заседание без министрите комунисти Министерският съвет одобрява предложено от военния министър постановление № 4 за освобождаване от наказателна отговорност в предстоящия Народен съд на участващите във войната офицери. От Москва Георги Димитров нарежда на Трайчо Костов това да не бъде допуснато.

Съюзът на българските писатели изключва 29 души за "фашистки прояви".

25 ноември 1944
За да бъдат прекратени арестите и убийствата на офицери, извършвани от милицията и бившите партизани, военният министър Дамян Велчев издава специална заповед: офицерите са длъжни да използват оръжие при всеки опит за арест; те трябва да спят в казармите, в които да не бъде допускана милиция; в гарнизоните да бъдат създадени охранителни подразделения с автоматично оръжие; арестуваните военни да не бъдат изпращани в милиционерските участъци, а вече задържаните да бъдат освободени.

28 ноември 1944
Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов се срещат с Кимон Георгиев и Дамян Велчев и искат отмяна на заповедта на военния министър от 25 ноември. Дамян Велчев заявява, че няма да допусне да се дезорганизира армията и да стане партийна и че защитава достойнството на българския офицер.

29 ноември 1944
Трайчо Костов информира Георги Димитров в Москва, че военният министър ще бъде "яко натиснат" от съветското командване да отмени заповедта и това "създава за нас прекрасни възможности за завоюване на командните позиции в армията", както и за замяната на военния министър, на началник щаба на войската и началниците на някои гарнизони с "по-надеждни хора", което ще "сложи край на надежите на всички фашистки реставратори и ще направи съюзниците ни от Отечествения фронт по-сговорчиви". Трайчо Костов информира също, че заповедта на военния министър е срещнала отпор от помощник-командирите и от "нашите генерали" в армията.

Ген. Бирюзов съобщава официално на министър-председателя Кимон Георгиев, че Съюзната контролна комисия е започнала своята работа и всеки контакт на представителите на съюзниците в СКК с правителството ще става само и единствено чрез съветските представители в нея: председателя на СКК маршал Толбухин, заместник-председателя на СКК генерал-полковник Бирюзов, политическия съветник при председателя на СКК пълномощния министър Лавришчев, помощник-председателя на СКК генерал-лейтенант Черепанов; помощник-председателя на СКК контраадмирал Абрамов. Работните органи на СКК са изцяло сформирани от съветски представители.

края на ноември 1944
Пристига военната мисия на САЩ в Съюзническата контролна комисия за България. Състои се от 59 военни и дипломатически служители, ръководена е от ген. Джон Крейн, а от март 1946 от ген. Робъртсън. В състава на мисията е политическият представител на Държавния департамент Мейнард Барнс.

декември 1944
За началник на Инспекцията на СКК в България е назначен ген. Алексей Моисеевич Вул (1902-1960). От юни 1941 г. зам.-началник на 3 отдел и началник на следствената част на Северо-Кавказкия военен окръг; от октомври 1941 началник на Специалния отдел на НКВД на 56-а армия от Северо-Кавказкия фронт; от януари 1943 зам.-началник на Специалния отдел на НКВД на Волховския фронт; от май 1943 зам.-началник на Управлението на контраразузнаването "СМЕРШ" на Волховския фронт, след това 3-и Украински фронт; от декември 1947 началник на оперативния сектор на МГБ в Берлин; от декември 1950 зам.-началник на Управлението на контраразузнаването на МГБ на войските в Далечния Изток; през декември 1951 е уволнен от органите; на 23 ноември 1954 е лишен от генералското звание.

4 декември 1944
Комунистическият орган "Работническо дело" започва кампания срещу земеделския лидер Г.М. Димитров, която е началото на разработен от Г. Димитров в Москва и от съветското ръководство план за отстраняване на БЗНС като силен конкурент на БРП. Г.М. Димитров е обвинен в създаване на пораженчески настроения след включването на българската армия във войната срещу Германия и в опити да разруши единството на Отечествения фронт.

15 декември 1944
Група въоръжени офицери от 4-и армейски артилерийски полк се събират на пл. "Славейков" в столицата и опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията, според заповедта на военния министър от 25 ноември. Такива опити има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Намесват се войските на Червената армия. Западните представители в СКК протестират и искат обяснение от ген. Бирюзов, който отговаря, че това са "фашистки офицери”, които предстои да бъдат изправени пред Народния съд.

Началник щабът на войската ген. Райчо Славков (назначен на 14 септември 1944) е сменен от ген. Иван Кинов, политически емигрант в Съветския съюз от 1925, съветски офицер и преподавател във военната академия "Фрунзе", завърнал се наскоро в България след като е освободен от Червената армия по искане на Георги Димитров.

Окупационната 37-а армия от Трети Украински фронт е преобразувана в отделна армия (от 1946 - 10-а механизирана). Бойният състав на армията към 1 януари 1945: 34-и стрелкови корпус (259, 353, 394 стрелкови дивизии), 66-и стрелкови корпус (195, 244, 333 стрелкови дивизии), 82-и стрелкови корпус (28 и 92 гвардейски стрелкови дивизии, 188-а стрелкова дивизия), 255-а бригада морска пехота; 46-а гвардейска оръдейна артилерийска бригада, 113-а гаубична бригада с голяма мощност (9-а артилерийска пробивна дивизия), 10-а изтребително-противотанкова артилерийска бригада, 324-и изтребително-противотанков артилерийски полк, 562-и минометен полк, 301 и 315 гвардейски минометни полкове - реактивна артилерия, 35-а зенитна артилерийска дивизия (772, 1390, 1396, 1398 зенитни артилерийски полкове), 586-и зенитен артилерийски полк; 96-а танкова бригада, 5-и гвардейски отделен танков полк, 398-и гвардейски тежък самоходно-артилерийски полк; 8-а инженерно-сапьорна бригада; 24-и отделен огнеметен батальон. Командващ армията - ген.-полковник Сергей Семьонович Бирюзов, член на Военния съвет - генерал-майор Василий Дмитриевич Шабанов, началник щаб - ген.-майор Арефа Константинович Блажей. Армията е разположена на гарнизон в района на Казанлък, Нова Загора, Сливен, Ямбол и Елхово. На 15 юни 1946 е създадена Южната група войски на територията на Югославия, България и Румъния, в която влизат 1 дивизия в Югославия и окупационните 37-а армия и 26-а в Румъния. Южната група войски престава да същетвува с подписването на мирния договор с България и Румъния.

17 декември 1944
Сталин подписва постановление на ГКО № 7161 за изпращане в съветски лагери за принудителен труд ("репарация чрез труд") на всички трудоспособни германци (мъжете между 17 и 45 г. и жените между 18 и 30 г.) от Румъния, Югославия, Унгария, България и Чехословакия, независимо дали са поданици на Германия и Унгария или на тези страни. За България ген. Толбухин и ген. Бирюзов да организират мобилизацията чрез българското правителство и да я извършат със средствата на армията съвмество с оперативните групи на НКВД. От 24 ноември до 5 декември три групи оперативни работници от НКВД под ръководството на заместника на Берия ген. Аполонов и началника на Главно управления на войските на НКВД по охрана на тила ген. Горбатюк извършват предварително преброяване на лицата от немска националност в страните в Източна Европа, завладени от съветските войски. В помощ на групите от НКВД са придадени 106 групи контраразузнавачи от СМЕРШ - повече от 800 души. На 15 декември Берия докладва на Сталин и Молотов резултатите: на завладените територии са преброени 551 049 лица от немска националност, за България - 1089.

19 декември 1944
Под натиска на ген. Бирюзов Дамян Велчев изпълнява исканията на компартията за назначаване във военното министерство на ген. Петър Илиев и ген. Благой Иванов. Полк. Петър Вранчев става началник на военното разузнаване.

20 декември 1944
В Тържествената зала на Съдебната палата в София започват заседанията на Първи върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 51 души - бившите регенти, царски съветници, министри от януари 1941 до 9 септември 1944, някои от които все още са на разпит в Москва.

В аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" започват заседанията на Втори върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 127 от 160-те народни представители в XXV Обикновено народно събрание - "правителственото мнозинство". От 20 декември 1944 до края на април 1945 са проведени 135 масови съдебни процеси с 11 122 подсъдими, в които 2730 души са осъдени на смърт, а 1305 - на доживотен затвор.

Министерският съвет приема Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица и Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития, с което започва създаването на концентрационни лагери. Приета е и Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за устройството
на съдилищата, с която е премахната несменяемостта на съдиите и прокурорите и е даден ход на чистката в съдебното ведомство.

22-24 декември 1944
Югославска делегация начело с Е. Кардел е в София. В разговорите за създаване на Балканска федерация се проявяват противоречия. Югославските комунисти държат Пиринска Македония да влезе в състава на Югославия преди създаването на федерацията, а федерацията да е на принципа 6 федеративни югославски републики плюс България, при което Белград запазва доминацията си, докато българският проект е федерацията да е на паритетен принцип между Югославия България като всяка страна запазва известен суверенитет. Под съветски натиск се планира обявяването на федерацията да стане през март 1945.

28 декември 1944
Заседание на Секретариата на ЦК на БРП(к) с главния народен обвинител в Народния съд Георги Петров и народните съдии и обвинителите членове на компартията. Ръководството на комунистическата партия е обезпокоено от слабата подготовка на обвинението и от това, че подсъдимите отричат вината си и имат възможност добре да аргументират защитата си, което вреди на "политическия ефект" от процеса. В следващите заседания изложенията на подсъдимите са бързо прекъсвани.

29 декември 1944
В изпълнение съветското постановление от 17 декември за изпращане на германците от Източна Европа в съветски лагери за принудителен труд Министерският съвет решава трудоспособните немци в България (мъжете между 17 и 45 г. и жените между 18 и 30 г.) да бъдат депортирани в СССР. Министърът на външните работи не успява да измоли от ген. Бирюзов да не бъдат депортирани децата от смесени бракове, които са израснали в България и служили в българската армия.

30 декември 1944
Министерският съвет уволнява нови 20 преподаватели във висши училища за "фашистка дейност".

началото на 1945
Създадени са първите лагери за принудителен труд: край Св. Врач (Сандански), при яз. Росица, Севлиевско, Куциян край Перник и лагерът край река Джерман до Дупница.

5 януари 1945
От Москва са върнати за Народния съд бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, бившите министри Петър Габровски, инж. Димитър Василев, Първан Драганов и Димитър Шишманов, бившите началник щаб на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков и генерал-лейтенант Константин Лукаш.

7 януари 1945
От 1089 немци в България са депортирани 75 души. За България отговорността за операцията е възложена на началника на войските на НКВД по охрана на тила на Трети Украински фронт генерал-майор Павлов и е извършена от съединения на НКВД при поддръжката на войски от Трети Украински фронт. Операцията по депортацията в Източна Европа се ръководи от генералите от НКВД Аполонов, Горбатюк и Сладкевич. Ген. Толбухин и ген. Бирюзов осигуряват съдействието на българското правителство и транспорта на "мобилизираните" със средства на армията до сборните пунктове и станциите за натоварване. Към 2 февруари депортацията от всички страни на Източна Европа е завършена - депортирани са 124 542 души, 66 616 мъже и 57 926 жени. Около 75% от изпратените на принудителна работа са в Донбас в Украйна, 11% в Урал. От депортираните от Източна Европа загиват 19% (смъртността при депортираните от Германия е 39%). Репатрирането започва същата година и продължава до 1956.

18-20 януари 1945
Заседания на Върховния съюзен съвет на БЗНС, свикани под натиска на комунистите. Принуден от ген. Бирюзов, д-р Г. М. Димитров подава оставка като главен секретар на Земеделския съюз. Конференцията реагира бурно и отрицателно на оставката; едва при четвърти опит за главен секретар е избран Никола Петков, смятан в Москва за най-левия земеделски лидер, който ще осигури сътрудничеството на БЗНС с комунистите при техните условия. В страната продължава масовото записване на членове на БЗНС и създаването на нови местни дружби.

20 януари 1945
Членовете на Политбюро на БРП(к) Трайчо Костов, Петко Кунин, д-р Минчо Нейчев, Георги Чанков и Антон Югов обсъждат с народните обвинители присъдите в първите два процеса на Народния съд и дават указания за повече и по-тежки присъди. Трайчо Костов завишава максимално броя на смъртните присъди за министрите и съветниците на царя; за народните представители смъртните присъди трябва да са 70%, никой от тях не трябва да бъде оправдан.

21 януари 1945
Съветското ръководство извиква Кимон Георгиев, Антон Югов и Трайчо Костов в Москва, където е югославска делегация начело с Моша Пияде, за да изглади противоречията пред създаването на Балканска федерация. В разговорите участват Георги Димитров и Сталин.

25 януари 1945
ЦК на БРСДП изключва от състава си Кръстьо Пастухов, Ив. Пастухов и д-р Г. Яръмов, които са против сътрудничеството с комунистите.

26 януари 1945
Министерският съвет приема Наредба-закон за защита на народната власт. Тя изиграва огромна роля за смазването на съпротивата срещу отечественофронтовската власт и разправата с политическите противници на комунистическата партия в първите години на установяването на тоталитарния режим.

Протест на Великобритания, която е научила за проекта за Балканска федерация между Югославия и България, позовавайки се на статута на България като съюзник на Германия, който се запазва до подписването на мирния договор. Западната реакция срещу съветските планове за обединяване на страните с "народна демокрация" на практика предпазва България от асимилация в Югославия.

27 януари 1945
С постановление на ГКО No 7408 Сталин заповядва на външния министър Молотов и на ръководителя на съветската атомна програма Берия да организират в България проучването и добива на уранова руда от находището Готен в Бухово и на други места (съветското разузнаване се сдобива с информация за местонахожденията от заловена немска документация) и да бъде създадено смесено българо-съветско акционерно дружество с преобладаващо съветско участие. В България са изпратени повече от 300 минни инженери, спешно отзовани от армията. Ръководител на дружеството става командированият офицер от НКВД Игор Шчорс, минен инженер по образование. Районът на Бухово се охранява от спецчасти на НКВД и Държавна сигурност. Георги Димитров лично контролира разработката на урановите залежи. Съветско-българското минно дружество е създадено от народното събрание на 16 март 1946 (с поверително разпореждане на МС от 20 юни 1956 дейността му е прекратена и на негова основа е създадено управление "Редки метали"), но още в ранната пролет на 1945 Съветският съюз вече изнася тайно уранова руда за своята ядрена програма. Първите партиди суровина за получаването на промишлен уран за съветската атомна програма са от Бухово. Те са добити от обречени на сигурна смърт "врагове на народа" и от военнопленници (в нарушение на Женевската конвенция). По-късно в мината работят и войници от Трудови войски - "неблагонадеждни" и момчета от етническите малцинства.

1 февруари 1945
В 16 часа в Съдебната палата в столицата е прочетена присъдата на Първи върховен състав на Народния съд. На смърт са осъдени тримата бивши регенти, осем от царските съветници и двадесет и двама министри, двама от които задочно. В 16 и 30 е прочетена присъдата на Втори върховен състав. На смърт са осъдени 67 народни представители, 23 на доживотен строг затвор, 16 души на 15 години затвор, 1 - на 8 години, 6 - на 5 години, 4 - на 1 година затвор; конфискация на имуществото на 9 починали обвиняеми, оправдани са трима, починали преди 1941.

2 февруари 1945
В Централните софийски гробища са разстреляни осъдените на смърт 3 регенти, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници, взети направо от съдебните зали. Екзекуцията е изпълнена спешно в ранните часове на деня от предварително сформирана по нареждане на ЦК на БРП специална група екзекутори - комунисти и ремсисти от МВР и от военното разузнаване на ген. Петър Вранчев, ръководени от коменданта на столичната милиция подп. Веселин Георгиев. Разстрелът става на групи пред дълбоки ями от бомбардировките. Първите групи - регентите и министрите - са разстреляни с пистолетен изстрел в тила; с напредването на часовете екзекуцията става с автоматична стрелба.

3 февруари 1945
Приета е Наредба–закон за “Заем на свободата”.

4-11 февруари 1945
Ялтенска конференция на лидерите на САЩ, Великобритания и СССР за следвоенния ред. Германия ще бъде разделена на четири окупационни зони, демилитаризирана и денацифицирана. Ще бъде създаден съюзнически съвет за репарациите. По съветско настояване част от германските репарации ще бъде под формата на принудителен труд на германски военнопленници. (В съветски лагери вече са изпратени германски военнопленници и цивилни поданици на страните от Източна Европа с германски произход.) Гражданите на СССР и Югославия ще бъдат предавани на страните им независимо от волята им. Ще бъде създадена нова международна организация - ООН; Съветският съюз ще участва в ООН като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност с право на вето. СССР ще влезе във войната срещу Япония, в замяна на което ще получи южната част на Сахалин и Курилските острови. При твърдото заявление на Сталин за важността на Полша за СССР Западът изоставя полското правителство в изгнание в полза на създаденото от Червената армия. Заявено е, че освободените народи трябва да създадат демократични институции по свой избор и навсякъде да се проведат свободни избори. На тази декларация по-късно ще се позовава опозицията в България.

14 февруари 1945
В Съдебната палата в София започва първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд. Подсъдимите са 142 души - членовете на Висшия военен съвет, щаба на войската, Разузнавателния отдел към министерството на войната и други офицери. Обвинени са в насаждане на прогермански настроения във войската, поощряване на правителството за обвързване с Германия и използване на армията срещу партизанските групи.

19 февруари 1945
Започва процесът на Трети върховен състав на Народния съд срещу българските участници в Международната анкетна комисия за масовите убийства на пленени полски офицери в Катин и край Виница. Процесът има "международно значение" - трябва да оневини съветските власти за избиването на полските военнопленници. Подсъдими са д-р Марко Марков - доцент по съдебна медицина от Софийския университет, д-р Георги Михайлов - асистент по съдебна медицина от Софийския университет, архимандрит Йосиф - бивш началник на културно-просветното отделение при Светия Синод, архимандрит Стефан - Скопски митрополит, архимандрит Николай - бивш ректор на Духовната семинария, Борис Коцев - бивш директор на националната пропаганда. Не са привлечени като обвиняеми разстреляният по първия процес д-р Александър Станишев и митрополит Кирил, бъдещ патриарх. Д-р Марков и д-р Михайлов се признават за виновни и са оправдани; останалите получават малки присъди затвор.

март 1945
Създаден е лагерът Зелен дол край Горна Джумая (Благоевград). В лагера с лек режим са въдворени поданици на победените Германия, Австрия и Унгария и лица от смесени бракове - неколкостотин жени, деца и възрастни мъже.

10 март 1945
В София в кв. Княжево Държавна сигурност арестува 86 от 105-те делегати на Националната конференция на Федерацията на анархистите в България (ФАКБ). Анархистите са задържани в следствения арест на Държавна сигурност в Дома на слепите, но дори там успяват да проведат конференцията си и да изберат секретар и главен редактор на вестника си. През пролетта на 1945 няколко десетки от тях са изпратени в лагера край река Джерман до Дупница. Анархистите са участници в нелегалната съпротива преди 9 септември, някои от тях наскоро излезли от затвори и лагери, но са противници на съветския комунизъм като "политически режим на принуждение, системно насилие, тирания на мракобесието, пълно отсъствие на свобода, планомерно организирани бедност и глад". Кампанията на комунистите срещу тях започва през януари 1945. Анархистите са обвинени, че изповядват "опортюнистическа и антипролетарска идеология" и се изказват против диктатурата на пролетариата, ръководната роля на компартията и Съветския съюз, разпространяват лъжлива информация за СССР и комунистическите партии и водят борба против БРП(к). В края на март комунистическото ръководство съобщава решението си анархистическите организации да бъдат забранени и да бъдат "идеологически разобличени като съюзници на фашизма". Влиянието на ФАКБ се разширява и през 1945 в страната има 11 000 анархисти и 1000 анархо-синдикалисти.

14 март 1945
Подписана е търговска спогодба между България и СССР.

15 март 1945
Първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 142 офицери от командването на войската завършва с 30 смъртни присъди и 26 присъди доживотен затвор. Почти всички смъртни присъди са изпълнени същата вечер на Софийските гробища.

24 март 1945
Започва вторият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 137 офицери от командването на войската.

началото на април 1945
САЩ предлагат по силата на Ялтенската декларация тристранен комитет за парламентарните избори в България. СССР налагат вето.

април 1945
В Кюстендилско е създадена въоръжена горянска чета за борба срещу режима на ОФ и Тайна антиболшевишка национална организация ТАНО. Четата е разгромена през есента на 1945.

19 април 1945
Радиограма на Георги Димитров до Трайчо Костов с нареждане близките на осъдените от Народния съд да бъдат изселени, а част от тях изпратени на принудителна работа: "Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."

21 април 1945
Вторият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 137 офицери от командването на войската завършва със 17 смъртни присъди, 13 доживот, конфискация на имуществото на убития през 1943 от комунистическа терористична група бивш военен министър ген. Христо Луков и на ген. Петър Цанков, началник на ШЗО, убит по време на следствието.

Заповед на софийската прокуратура за арестуването на бившия земеделски лидер Г.М. Димитров и изпращането му в ТВО. Поради заболяване е поставен под домашен арест.

26 април 1945
МС приема Наредба-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите постановени от Народния съд.

1 май 1945
Трайчо Костов предава на Никола Петков препоръката на Георги Димитров да бъде свикана конференция на БЗНС, която да очисти Земеделския съюз от "геметовщината" и да осигури сътрудничеството с комунистите. Никола Петков, Б. Бумбаров и А. Павлов отказват поради преобладаващите в съюза настроения. На 7 май Г. Димитров чрез ген. Бирюзов и Трайчо Костов отново настоява Никола Петков да се дистанцира от Г.М. Димитров, да участва в конференцията и да остане начело на Земеделския съюз и в правителството.

8 май 1945
Край на войната в Европа. Безусловната капитулация на Германия е приета от представителите на Великобритания, САЩ, СССР и Франция.

8-9 май 1945
Левите земеделци начело с Александър Оббов, склонни към колаборация с комунистите, провеждат конференция на БЗНС. Взето е решение за изгонване от съюза на всички "геметовци" и за участие на БЗНС в предстоящите парламентарни избори в единна листа на Отечествения фронт. Вътрешният министър Антон Югов предава имуществото на БЗНС и вестник "Земеделско знаме" на групата на Оббов. Никола Петков формално остава главен секретар, но не участва в конференцията и отказва да признае решенията й. С него се солидаризира мнозинството от членовете на БЗНС и земеделските министри Борис Бумбаров, Асен Павлов и Ангел Държански. Георги Димитров дава указания за изгонването на Петков от правителството, но скоро след това предава в София мнението на Сталин, че сега не е време за конфликт със западните съюзници.

23 май 1945
Г.М. Димитров бяга от дома си и се укрива в дома на бившата си секретарка Мара Рачева (29 юни 1920-28 май 1945), юрист, секретарка на Никола Петков, която успява да го преведе до дома на Морис, шифровчик в британската мисия.

24 май 1945
В ранните часове полк. Бейли и лейт. Макинтош от британската мисия отвеждат Г.М. Димитров с кола в резиденцията на представителя на Държавния департамент в американската военна мисия Мейнард Барнс. Вечерта Мара Рачева е арестувана от Държавна сигурност.

28 май 1945
Мара Рачева е убита след жестоки мъчения в Дирекция на народната милиция. Официално е съобщено, че се е самоубила, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата. Полк. Бейли от британските тайни служби и член на британската военна мисия в СКК съобщава в Лондон: "Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били изтръгнати; 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става; 3. Двете уши са били отрязани; 4. Дясната гърда отрязана; 5. Езикът е бил изтръгнат и всичките зъби извадени; 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста..."

29 май 1945
Фракцията в БРСДП, готова да сътрудничи с комунистите, отстранява Коста Лулчев от поста главен секретар на БРСДП. На негово място е избран Димитър Нейков.

10 юни 1945
Депутатите от БРСДП Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, Атанас Москов и др. свикват конгрес, който избира нов Централен комитет и възприема името БРСДП (обединена), за разлика от сателитната на комунистите БРСДП.

17 юни 1945
Войските от фронта в Унгария са посрещнати в София. Във войната срещу Германия са загинали 32 000 български военнослужащи; войната е струвала на държавата 540 милиарда и 92 милиона лева.

27-29 юни 1945
Комунистическата студентска организация Български общонароден студентски съюз (БОНСС), Българският академичен земеделски съюз (БАЗС), Социалистическата студентска организация (ССО) "Ж. Жорес" и групите на студентите при Народния младежки съюз "Звено" учредяват Общ съюз на народното студентство (ОСНС). ОСНС е обявен за "единствена, работеща на отечественофронтовска основа неполитическа организация на студентите", но много скоро е доминиран от комунистите и използван за натиск за подмяна на преподавателите във висшите училища с обвинението, че са фашисти.

17 юли - 2 август
Потсдамска конференция на Сталин, Труман и Чърчил (заменен по време на конференцията от новия британски министър-председател Атли) за управлението на победена Германия, за следвоенния ред, за мирните договори с победените страни и за справянето с последствията на войната. Договорени са: демократизацията, демилитаризацията и денацификацията на Германия и репарациите; съденето на германските военни престъпници; границите на Полша и признаването на просъветското правителство; депортирането на германците от Полша, Чехословакия и Унгария в Германия. Решено е да има промяна в процедирането на Съюзните контролни комисии в България, Румъния и Унгария и западните представители да имат по-голямо влияние в тях. Дадено е начало на подготовката на мирните договори с България, Финландия, Унгария и Румъния, които трябва да бъдат сключени с признати демократични правителства в тези държави.

24 юли 1945
Към тази дата при чистката в съдебното ведомство са уволнени 178 съдии и прокурори при общ брой 618 души за цялата страна. Уволнението става по предложение на ОФ комитетите и след промяна в закона за съдилищата, като е премахната несменяемостта на съдиите и прокурорите.

26 юли 1945
Писмо на земеделските дейци Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов до министър-председателя (с копия до председателя и членовете на СКК и до регентите) с настояване изборите да бъдат отложени и да бъдат проведени под международен контрол. Ген. Бирюзов нарича постъпката им "непатриотична" и отказва да постави за обсъждане в СКК въпроса за отлагане на изборите.

31 юли 1945
Никола Петков напуска правителството.

5-6 август 1945
XXXVII конгрес на БРСДП, свикан от прокомунистическата фракция, която вече е овладяла партията.

8 август 1945
Георги Димитров получава разрешението на Сталин да се завърне в България и да се кандидатира за народен представител. На 20 август Димитров е освободен от съветско гражданство и като депутат във Върховния съвет на СССР.

13 август 1945
Нота на правителството на САЩ за липсата на нормални условия за провеждането на парламентарни избори в България и за пречките, създавани пред големи групи демократични избиратели да упражнят вота си.

14-16 август 1945
Като подкрепа за правителството на ОФ Съветският съюз възстановява дипломатическите отношение с България на равнище мисия.

16 август 1945
Министрите от БЗНС Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански, Григор Чешмеджиев от БРСДП и проф. Петко Стоянов, независим, напускат правителството и обявяват, че няма да участват в изборите; Димитър Нейков от съглашателската фракция на БРСДП остава в правителството. Александър Оббов от съглашателското крило на БЗНС заема мястото на Асен Павлов като министър на земеделието и държавните имоти, Станчо Чолаков от Звено - поста на проф. Петко Стоянов като министър на финансите, Георги Драгнев от БЗНС - поста на Борис Бумбаров като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

20 август 1945
Мейнард Барнс връчва нота на правителството на САЩ за отлагане на изборите и съставяне на ново правителство, което да гарантира свободното им и демократично провеждане. САЩ няма да признаят правителство в резултат на тези избори.

21 август 1945
За ръководител на съветската дипломатическа мисия е назначен Степан Павлович Кирсанов (1908-1967). От 1 януари 1948 мисията става посолство. Кирсанов е посланик до 5 август 1948. В годините 1938-1939 Кирсанов работи в съветското представителство в Естония; през 1939-1944 е в мисията в България; 1944-1945 е началник на политическия отдел на СКК в Румъния; 1945-1948 е политически съветник в СКК в България; 1945-1948 - извънреден и пълномощен посланик в България; 1948-1949 - заместник-завеждащ отдел Балкански страни в МВнР на СССР; 1949-1950 - завеждащ IV Европейски отдел в МВнР на СССР; 1950-1953 е в апарата на МВнР; 1953-1959 - извънреден и пълномощен посланик в Холандия; 1959-1966 - заместник-завеждащ отдел Скандинавски страни в МВнР на СССР.

Нота на британското правителство за отлагане на изборите.

24 август 1945
Заседание на СКК. Представителите на САЩ и Великобритания настояват за отлагане на изборите, докато не бъдат уставно проведени конгреси на БЗНС и БРСДП, не бъде регистрирана Демократическата партия, не се осигури свобода на словото, печата и събранията, свобода на тайното гласуване и не бъде реорганизирано правителството според политическата тежест на партиите в него, както и свободно участие в партийните дела на бившите министри, които са в момента в затвора или под домашен арест. Категорични са, че ако условията не бъдат изпълнени, няма да признаят правителството, сформирано след изборите, и няма да сключат мир с него.

25 август 1945
Ден преди изборите правителството обявява отлагането им.

28 август 1945
От името на БРСДП(о) Коста Лулчев иска да бъде регистрирана опозиционната социалдемократическа партия.

29-30 август 1945
В Москва Сталин приема Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков и Васил Коларов. Присъстват Молотов, Хрушчов, Булганин и ген. Бирюзов. Решено е изпращането в България на Васил Коларов, а след него и на Георги Димитров. Според Сталин отлагането на изборите е несъществена отстъпка, която няма да попречи на изграждането на съветската система в България, но повече не трябва да бъдат правени никакви отстъпки; дава указания да бъдат регистрирани опозиционните партии: "По-добре би било да се легализира опозицията, за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност."

7 септември 1945
Правителството решава да легализира опозиционните партии. До края на месеца са регистрирани БЗНС със секретар Никола Петков, Демократическата партия на Никола Мушанов и Александър Гиргинов, БРСДП(о) с главен секретар Коста Лулчев и Радикалната партия (обединена). Разрешено е издаването на техните партийни вестници.

9 септември 1945
От Москва се завръща Васил Коларов.

11 септември - 2 октомври 1945
В Лондон се провежда първата сесия на Съвета на министрите на външните работи, създаден с решение на Потсдамската конференция за изработване на мирните договори с България, Румъния, Италия, Унгария и Финландия. САЩ отказват да обсъждат мирните договори с победените страни, докато не бъдат създадени демократични правителства.

13 септември 1945
В Москва Георги Димитров се среща с министъра на НКГБ Меркулов, за да обсъдят охраната на Димитров в България. Димитров приема и полковниците от НКГБ Голубенко, Студников и Зеленский, които заминават за България като инструктори при министъра на вътрешните работи.

14 септември 1945
Правителството насрочва изборите за 18 ноември.

21 септември 1945
Радикалдемократическата партия е възстановена под името Радикална партия (обединена). Порицани са влезлите в Отечествения фронт членове на партията, Стоян Костурков е обявен за самоизключил се. На 11 ноември 1945 излиза първият брой на партийния орган "Народен глас".

24 септември 1945
Софийският областен съд регистрира БРСДП(о) със секретар Коста Лулчев.

29 септември 1945
В правителството са включени Стоян Костурков от влязлата в Отечествения фронт фракция на Радикалдемократическата партия и Михаил Геновски от съглашателското крило на БЗНС.

октомври 1945
Създадено е Управление на съветските имущества в България (за германското имущество, получено като репарация).

октомври-ноември 1945
В България е американският журналист Марк Етридж, изпратен като представител на Държавния департамент със специална мисия за проучване на политическата обстановка в България и Румъния. Етридж, с помощта на проф. Сирил Едуин Блек от Държавния департамент, българин по майка, провеждат разговори със стотици хора от целия политически спектър. Ежедневно Етридж изпраща доклади до Държавния департамент за подтискането на демократичната опозиция и съветската намеса в България. След анкетата в България, десетдневен престой в Москва, където се среща с Вишински, и анкета в Румъния, Етридж е повикан във Вашингтон, за да предаде доклада си на държавния секретар Бърнс за предстоящата конференция в Москва. Президентът Труман е запознат с доклада на Етридж едва след провеждането на Московската конференция в края на декември 1945.

16 октомври 1945
БЗНС "Никола Петков", БРСДП(о), Демократическата партия и Радикалната партия(о) се отказват от участие в изборите и призовават избирателите да ги бойкотират.

4 ноември 1945
От Москва се завръща Георги Димитров, изпратен от Сталин да проведе съветизацията на България. За Димитров е подготвена пряка телефонна връзка с Москва и по указание на Сталин съветска охрана, за която Димитров иска от Трайчо Костов и Антон Югов да бъде "по-добре замаскирана и да не стане публично известна".

11 ноември 1945
Опозиционните партии БЗНС "Врабча-1" и БЗНС със секретар Никола Петков се обединяват. Протоколът е подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

16 ноември 1945
Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов настояват пред министър-председателя за ново отлагане на изборите. Политическият представител на САЩ Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев, че САЩ ще признаят само представително демократично правителство.

18 ноември 1945
Избори за 26 ОНС, бойкотирани от опозицията. Гласуват 85,60% (3 853 097 души) от избирателите. ОФ печели 88,18 % от гласовете.

15 декември 1945
Открито е XXVI ОНС. За председател е избран Васил Коларов, член на Политбюро на ЦК на БРП(к).

16-26 декември 1945
Московска конференция на министрите на външните работи на САЩ (Джеймс Бърнс), Великобритания (Ърнест Бевин) и СССР (Вячеслав Молотов) за изготвянето на мирните договори със съюзниците на Германия, за следвоенното управление на Япония и Корея, положението в Китай, Румъния и България, създаването на комисия към ООН за контрол върху атомната енергия. Западните възражения за България са за изключването на представителите на демократични партии от правителството и репресивното използване на държавната власт от правителството на Отечествения фронт; за разлика от СССР те не признават проведените избори за свободни. Държавният секретар на САЩ Бърнс представя на Сталин доклада на Етридж за България и Румъния, но при свършения факт на проведените избори. Сталин отхвърля западните искания за реорганизация на правителството под предлог за ненамеса във вътрешните работи на България. На 23 декември дава указания на Георги Димитров в България в правителството на бъдат включени проформа няколко представители на "лоялната опозиция". САЩ и Великобритания отстъпват от позициите си и ще признаят българското правителство, когато в него бъдат включени двама представители на демократичната опозиция, които да работят лоялно с Отечествения фронт.

5-6 януари 1946
Преговори между комунистите и опозицията за включване в правителството на двама представители на опозицията. Никола Петков и Коста Лулчев настояват министерствата на вътрешните работи и на правосъдието да се отнемат от БРП(к), да се проведат нови парламентарни избори и да се отстранят от армията кадрите, осъществяващи партийния контрол.

7-10 януари 1946
Министър-председателят Кимон Георгиев и правителствена делегация са в Москва. Сталин отхвърля искането на опозицията: "Вашата опозиция може да върви по дяволите! Тя ще загине. Никола Петков да не си мисли, че СССР и Америка ще воюват заради него."

8-11 януари 1946
По нареждане на Сталин в София е помощник-комисарят по външните работи Вишински, за да заплаши опозицията, че ще загуби всичко, ако не излъчи двама лоялни министри. Лулчев и Никола Петков не отстъпват от позициите си за спазване на Ялтенските споразумения за свободни избори.

17 февруари 1946
На празника на Военното училище военният министър Дамян Велчев призовава за сливане на офицерите от царската армия с новите кадри. Георги Димитров, чието присъствие в качеството му на председател на парламентарната група на БРП(к) е прецедент, произнася реч, в която заявява, че за да завърши превръщането на армията в "народна", тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са "параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели", да се превърне в опора на правителството на Отечествения фронт, офицерският корпус да бъде политически възпитан, а всеки офицер, който "прокарва противоположна линия" да бъде отстранен от армията, "макар и иначе да е способен и да тежи от ордени за действителни или мними заслуги в миналото".

22 февруари 1946
Меморандум на САЩ с настояване за равноправно участие на опозиционни представители в правителство.

В органа на БРСДП(о) в. "Свободен народ" е публикувана статията на Кръстьо Пастухов "Не ме изкушавайте, лицемери!". Тя е реакция на речта на Георги Димитров във Военното училище и обвинява българските комунисти, че са назначили във войската политкомисари и "народни генерали" и са разрушили "една високо морална, дисциплинирана и храбра първоразрядна армия, която ни издигна в очите на света", за да я превърнат в оръдие на еднопартийната диктатура срещу народа.

28 февруари 1946
Държавна сигурност арестува Кръстьо Пастухов и главния редактор на "Свободен народ" Коста Лулчев. Вестникът на социалдемократите е спрян. Британската Лейбъъристка партия се обявява в защита на Кръстьо Пастухов, а министърът на външните работи Атли прави постъпки за освобождаването му.

5 март 1946
Фултънска реч на Уинстън Чърчил, която се смята за начало на Студената война и която набелязва принципите и структурата на обединението на западните демокрации за противопоставянето им на съветския тоталитаризъм. В колежа Уестминстър във Фултън, САЩ, бившият британски министър-председател Уинстън Чърчил в присъствието на президента Труман произнася реч, с която констатира разделението между демократичната и съветизираната тоталитарна Европа. "От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо желязна завеса разделя континента. Отвъд нея остават столиците на древните държави на Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, тези знаменити градове и населението на техните държави се намират в съветската сфера на влияние и всички те са в една или друга форма обекти не само на съветското влияние, но и на много голям и нарастващ контрол от Москва. Комунистическите партии, които бяха много малки в тези източноевропейски държави, бяха издигнати до положение и сила, които многократно превъзхождат тяхната численост, и се опитват да постигнат във всичко тотален контрол." Чърчил призовава да не бъде повторена грешката с Втората световна война, която е могла да бъде предотвратена със своевременни действия. "Аз не вярвам, че Съветска Русия иска война. Тя иска плодовете на войната и неограничено разширяване на своята власт и идеология... От това, което видях по време на войната в нашите руски съюзници, разбрах, че те не се възхищават на нищо друго така, както на силата, и не презират нищо друго така, както слабостта, особено военната слабост. Затова старата доктрина за баланса на силите днес е неоснователна. Ако Британската общност на нациите и Съединените щати се обединят в сътрудничество във въздуха, по море и по цялата земя, в науката и икономиката и в моралната подкрепа, тогава няма да го има този неспокоен, неустойчив баланс на силите, който изкушава амбицията или авторитаризма."

7 март 1946
СССР обвинява САЩ и Великобритания, че нарушават Московското решение и насърчават българската опозиция да му се противопоставя.

Георги Димитров нарежда на БРСДП в ОФ пред Атли и лейбъристката партия да защитават тезата, че Пастухов не е лидер на социалдемократите, а член на отцепническа група и арестуването му е правилно.

8 март 1946
26 ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935. По този закон са водени дела срещу близо 700 индустриални предприятия и е конфискувана частна собственост за около 8 милиарда лева. Широкото тълкувание на закона позволява преследването на всички по-заможни търговски и индустриални фирми и частни лица, които имат активна стопанска дейност. Следствието срещу тях започва след посочването им от местните комитети на Отечествения фронт или от служебни лица.

12 март 1946
26 ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост (аграрна реформа). Отнема се притежаваната над 200 дка земя - общо 564 000 дка, 1,2 % от общото количество обработваема земя.

21 март 1946
Първото ОФ правителство подава оставка след провала на преговорите с опозицията.

28 март 1946
Сталин нарежда на Георги Димитров да игнорира опозицията, да не преговаря повече с нея и да предприеме "редица обмислени и умело организирани мерки, за я задуши".

31 март 1946
Съставено е второ правителство на ОФ с министър-председател Кимон Георгиев: комунисти - Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Стефанов, Рачо Ангелов, Добри Терпешев; земеделци от съглашателското БЗНС - Александър Оббов, Любен Коларов, Георги Драгнев, Стефан Тончев; звенари - Кимон Георгиев, Георги Кулишев, Дамян Велчев, Христо Лилков; социалдемократи от съглашателската БРСДП - Димитър Нейков, Георги Попов; Стоян Костурков от влезлите в ОФ радикали; Димо Казасов - независим.

април 1946
Влиза в сила привилегирован прием на партизани, политзатворници и "сираци от съпротивата" за 20% от местата в Софийския университет.

19 април 1946
Народното събрание приема изменения в Закона за печата за санкции срещу изданията, които "увреждат държавните интереси, обществения ред и отношенията с чужди държави". Със закона е установена явна цензура над опозиционните издания и въз основа на него правителството често прибягва до временното, а през пролетта на 1947 и окончателното им спиране.

25 април 1946
Решения на Политбюро на ЦК на БРП(к) за справяне с политическата и с въоръжената съпротива срещу отечественофронтовската власт: за по-активно "разобличаване" на опозицията, за разгръщане на борбата на милицията с горянските чети и усилване охраната на южната граница.

27 май 1946
Среща на Сталин и Тито. Сталин настоява за включването на Албания и България в югославската федерация. Тито опонира, че България не може да бъде включена във федерацията, защото некомунистическите партии имат силно влияние, което прави режимът различен от югославския. Сталин смята това за несъществено и че България трябва да влезе във федерацията.

29 май-юни 1946
Съдебен процес над Г.М. Димитров (задочно) и 16 членове на Земеделския младежки съюз. Това е началото на серия съдебни процеси срещу представители на опозицията.

5-9 юни 1946
Партийна делегация начело с Георги Димитров е в Москва. Сталин окуражава българските комунисти да не се страхуват от САЩ и Великобритания, които "правят само аларми", и ги успокоява, че изтеглянето на Червената армия може да се протака. Критикува оставянето на военното министерство, премиерския пост и външното министерство на звенарите. Изисква изгонването на военния министър Дамян Велчев и определя армията като вражеска за разлика от народната милиция. Нарежда да се даде културна автономия на Пиринския край, за да се развие "македонско национално съзнание" преди да бъде присъединен към НР Македония в състава на Югославия.

7-8 юни 1946
Масови арести и убийства без съд и присъда на дейци на ВМРО, извършени по нареждане на Георги Димитров от Москва. Арестувани са около 200 ръководни и активни членове на ВМРО. Част от тях са съдени, други са изпратени в лагер, а ръководните дейци са убити. Между убитите са Владо Куртев (един от спасителите на българските евреи), Жоро Настев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Васил Шалдев, Атанас Пашков, Георги Марчев.

6-27 юни 1946
Процес срещу Кръстю Пастухов от БРСДП(о), обвинен, че със статии в "Свободен народ" е "накърнил достойнството и боевата сила на българската армия". 72-годишният социалдемократ е осъден на 5 години строг тъмничен затвор. На 25 август 1949 е удушен в килията си в Сливенския затвор.

17 юни 1946
По нареждане на отдел "Военен" на ЦК на БРП(к) Дамян Велчев издава заповед за уволнението на 245 офицери "за груби фашистки прояви и в интерес на службата".

20 юни 1946
Публикувано е съобщение за разкрита "фашистка легионерска конспирация", т.нар. Първи легионерски център - сформиран в София инициативен комитет от 8 души, наречен Център, ръководен от 30-годишния студент Петър Вътов Петров. Според властите това е била широка нелегална организация за въоръжена борба, която е възстановила легионерските структури и е влязла във връзка с Кръстьо Пастухов от БРСДП(о) и с Владимир Куртев от ВМРО. Съдебният процес се провежда от 2 до 10 декември 1946. Планомерно, по указания на Политбюро и с нареждане на МВР до местните партийни ръководители и началниците на ДС, в провинцията са извършени допълнителни арести и съдебни процеси над младежи легионери. Това трябва да демонстрира засилена активност на "реакционните сили" и превантивно да бъде нанесен удар по способните на съпротива младежи. Замисълът за Първи легионерски център е на началника на военното разузнаване ген. Петър Вранчев с цел да провокира младежите легионери, да дискредитира лидерите на легалната опозиция (първоначално по нареждане на Георги Димитров и Трайчо Костов от обвиняемите се иска да твърдят, че са били в контакт с Никола Петков, по-късно изборът пада върху Кръстьо Пастухов) и да внедри свои агенти в емигрантските организации. Поради конфликт между военното разузнаване и Държавна сигурност се стига до преждевременното "разкриване на конспирацията".

21 юни - 8 ноември 1946
Арестуван и разследван е Трифон Кунев от БЗНС "Никола Петков" заради книгата си "Ситни дребни... като камилчета". Освободен е при избирането си за депутат и отново е арестуван на 1 ноември 1947 след разгрома на обединената опозиция. Осъден на 5 години затвор; излиза от затвора на 14 януари 1951.

26 юни 1946
Летците поручици Владимир Александров и Найден Стоянов забягват със самолетите си в Италия. Почти целият летателен състав на 2/6 изтребителен орляк е арестуван, даден под съд и получава тежки присъди "за назидание".

27 юни 1946
Приет е Закон за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Одържавени са 11 чуждестранни и 19 български застрахователни дружества. Застраховането става монополно дело на държавата, създаден е Държавният застрахователен институт.

2 юли 1946
Приет е Закон за ръководство и контрол на войската, по силата на който от армията са изгонени около 2000 офицери "с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления".

22 юли 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 286 офицери.

26 юли 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 402 офицери.

29 юли - 15 октомври 1946
Парижка мирна конференция за подписване на мирните договори с България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия.

август 1946
Нелегална национална конференция в София на федерацията на анархистите - ФАКБ. Участват около 50 делегати от 40 регионални съюза, обединили около 400 местни групи и организации.

2 август 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 609 офицери.

5 август 1946
2000 младежи от национална младежка строителна бригада "Георги Димитров" започват работа на прохода Хаинбоаз.

5-15 август 1946
Съдебен процес срещу военната конспирация "Цар Крум". Ръководителят й подполковник Антон Кръстев Иновски е осъден на смърт за създаване на "тайна фашистка организация" в армията, а останалите 6 подсъдими - на различни срокове затвор.

7-13 август 1946
Съдебен процес срещу Цвети Иванов, главен редактор на органа на БРСДП(о) "Свободен народ", обвинен в клевета срещу властта. Осъден на 1 година, 7 месеца и 15 дни строг тъмничен затвор. След изтърпяване на присъдата си е изпратен в концлагера Белене, където на 23 юли 1950 умира мъчително от тетанус на 36 години.

8 август 1946
Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите е приет от отечественофронтовските партии въпреки протестите на опозицията. Трудовото мобилизиране се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи по списъци на "безделниците", изготвени от местната администрация и милицията. Мобилизираните се организират в работни групи и се изпращат на принудителна работа в обекти, определени от вътрешния министър.

9-10 август 1946
В изпълнение на препоръката на Сталин да се развие "македонско съзнание" в Пиринска Македония, за да се подготви предаването й на Югославия, пленум на ЦК на БРП(к) приема резолюция за даване на културна автономия на Пиринския край и задължава компартията "да популяризира в Пиринския край македонския език и култура и историята на НР Македония".

10 август 1946
Създадени са Гранични войски (до 8 октомври 1946 се наричат Гранична милиция) със закон, внесен в НС от вътрешния министър Антон Югов по поръчение на Георги Димитров. Охраната на държавната граница минава от военното към вътрешното министерство и комунистите поемат в свои ръце охраната на границата, през която преминават горянските чети. В края на август 1947 трима офицери от съветските гранични войски начело с ген. Котомин са командировани в България и дават предложенията си за организиране на граничната охрана пред тесен състав на Политбюро на ЦК на БРП. В командването на Гранични войски са назначени партизански командири и партизани. Командир е ген. Йонко Панов, зам.-командир - полк. Лев Главинчев. През 1951 Йонко Панов е наследен от полк. Тодор Ванков (1951-1952), ген. Слави Чакъров (1952-1955, 1956-?), ген. Панайот Каракачанов (1955-1956). За 1947 щатният състав на Гранични войски е 8 615 души, през 50-те години съставът надхвърля 30 000 души. В периода 1962-1972 Гранични войски са към Министерството на народната отбрана.

13 август 1946
Нов списък на уволнени офицери.

15 август - 5 септември 1946
Георги Димитров е на лечение в Съветския съюз. Получава указания от Сталин българските комунисти да запазят привидно коалиционното управление, да не копират явно съветския модел в новата конституция и да не назначават съветски инструктори в българската армия, което "ще се използва от враговете".

17-24 август 1946
Съдебен процес срещу 22-ма дейци на ВМРО за "образуване на терористични групи за събаряне на властта". Съдът постановява две смъртни присъди, две доживотни и различни срокове затвор. В съда не се явяват обявените "в неизвестност" вече убити Владо Куртев, Жоро Настев и Коста Ризов.

8 септември 1946
Референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на "народна република". 95,63 % от гласовете са "за" република. Референдумът се провежда в условия на съветска окупация и политически репресии, атмосфера на страх, в редица избирателни пунктове липсват бюлетини за монархията, но резултатите не са оспорени от опозицията, която е републикански настроена.

15 септември 1946
26 ОНС обявява България за народна република. Регентският съвет е разпуснат. Председателят на парламента Васил Коларов става временен председател на републиката. Царското семейство трябва да напусне страната на следващия ден.

26 септември 1946
Военният министър Дамян Велчев подава оставка. Назначен е за пълномощен министър в Берн и напуска България.

27 септември 1946
26-то Народно събрание одържавява със закон киноразпространението. Прекратяват дейността си 26 фирми, вносителки на филми.

октомври 1946
Към момента са създадени 444 ТКЗС, в които влиза 3,6% от обработваемата земя.

2 октомври 1946
Политическият представител на САЩ в СКК Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев правителството да осигури свободни избори. Съветските представители в СКК уверяват Кимон Георгиев, че СССР няма да допусне вмешателство от страна на американските и британските представители в СКК в подготовката на изборите.

3-18 октомври 1946
Георги Димитров е в Москва. Обсъжда положението в България, подготвянето на мирния договор, въоръжаването на милицията.

5 октомври 1946
Начало на предизборната кампания за избора на Велико народно събрание.

26 октомври 1946
Опозицията обвинява правителството на ОФ, че не е изпълнило ангажимента си да осигури свободни избори и съобщава за организирани групи, които с терор разгонват опозиционните събрания и избиват известни опозиционни дейци, за възпрепятстване на гласуването на привържениците на опозицията и за подготовка за фалшифициране на изборите. Представителите на САЩ и Великобритания предлагат на Петков и Лулчев да не участват в изборите, което не може да стане поради липсата на време да се предупредят организациите по места.

27 октомври 1946
Избори за VI ВНС, което трябва да изработи конституция. ОФ получава 70,10 % (366 депутати, от които 275 комунисти). Въпреки терора и насилието за опозицията гласуват 1 205 000 души - 28,35 % (99 депутати).

4-6 ноември 1946
Георги Димитров е в Москва за указания по съставянето на ново правителство.

4 ноември - 12 декември 1946
Съветът на министрите на външните работи на сесия в Ню Йорк изработва окончателните текстове на мирните договори с бившите съюзници на Германия.

7 ноември 1946
Открито е VI ВНС. За председател на събранието е избран Васил Коларов.

22 ноември 1946
Съставено е трето правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров. В правителството влизат 10 комунисти, 5 от БЗНС, 2 от Звено, 2 от БРСДП, 1 независим. Тъй като мирният договор все още не е подписан, Г. Димитров декларира готовност за сътрудничество с опозицията.

2-10 декември 1946
Съдебен процесът срещу легионерите от т.нар. Първи легионерски център, обвинени по Закона за защита на народната власт, че са създали организация за възстановяване на националните легиони "с цел събаряне на установената държавна власт с преврати и терористически действия". Подсъдими са 18 души. Петър Вътов Петров, ръководител на Центъра, и Илия Минев, за когото не са приведени доказателства за нелегална дейност, но на процеса се изказва твърдо срещу комунистическата власт, са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор, Иван Долев, Димитър Додев и Георги поп Ценов са осъдени на различни срокове затвор.

24 декември 1946
Правителството закрива окончателно органа на Демократическата партия в. "Знаме", защото "злепоставя СССР" и "влошава отношенията с другите славянски държави".

декември 1946
Преброяване на населението. В Пиринския край хората са принуждавани от милицията и административната власт да се записват като "македонци". От 252 575 души 63,6% (160 641 души), се записват македонци, 21,5% - българи, 11,5% - помаци. От записалите се като македонци само 28 611 посочват като майчин език македонски, останалите - български.

януари 1947
Спрени са младежките опозиционни вестници "Младежко знаме" и "Сеяч". За един месец е спрян "Свободен народ". Дружество "Стрела" към Министерството на информацията и изкуствата, което е монополист в разпространението на вестниците в страната, прави всевъзможни пречки пред разпространението на опозиционните издания.

22 януари - 12 февруари 1947
Процес срещу нелегалната военна организация "Неутрален офицер", който цели да свърже конспирацията с опозиционния БЗНС. Четирима офицери получават по 15 години строг тъмничен затвор за създаване на "тайна организация с фашистка идеология" за насилствено сваляне на властта. Други 19 души получават различни срокове затвор. Главният подсъдим о.з. ген. Иван Попов е съден през май 1947 (15 години затвор).

29 януари 1947
Закон за изкупуване на едър земеделски инвентар за трудовите кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции. По силата на закона "се изземва срещу заплащане за нуждите на ТКЗС и МТС едрия земеделски инвентар от собствениците, които нямат земя, главното им занятие не е земеделие и машината не им служи за препитание".

31 януари 1947
6-то ВНС приема Закон за Българската академия на науките, с който отнема самостоятелността на БАН и я поставя под ведомството на Министерския съвет. Законът поставя за цели на академията разработва "конкретни научни проблеми и да съдейства за практическото приложение на научните постижения в страната", да "изучава философските, обществените и народностните въпроси на здрави научни основи" (т.е. на основата на марксизма-ленинизма) и да "следи и съдейства за общото ръководство на целокупната научна дейност на всички научни и научно-изследователски интитути и учреждения". На 4 март за председател на Управителния съвет на БАН е избран Тодор Павлов.

февруари 1947
Закрито е ТВО край язовир Росица и лагеристите са преместени в лагера Куциян.

10 февруари 1947
В Париж е подписан мирният договор между България и държавите от антихитлеристката коалиция.

11 февруари 1947
Великобритания възстановява дипломатическите отношения с България, но подчертава, че не смята действията на българското правителство и провеждането на последните избори за съответстващи на духа и намеренията на Ялтенската декларация.

25 февруари 1947
Въведен е държавен тютюнев монопол.

февруари-март 1947
Студентски протести под лозунга "Вън партиите от университетите и училищата!" срещу ликвидирането на автономията на висшите учебни заведения с подготвяния закон за висшето образование и против предимствата за партизани и политзатворници при приема в университетите. Протестите са организирани от студентските организации на земеделци, социалдемократи и анархисти и са най-силни в Медицинския и Агрономическия факултет. Студентска делегация се среща с министъра на народната просвета Минчо Нейчев, след което започват протестни акции - митинги и демонстрации, разпространяване на листовки. След десет дни на протести организаторите са арестувани и въдворени в концлагер.

10-16 март 1947
Проведена е парична обмяна, която има конфискационен характер. От обращение са изтеглени банкнотите от емисиите до 1943 г. До 2 000 лв. старите банкноти се обменят в съотношение 1:1, средствата над тази сума се задържат като влог в банката и могат да бъдат обменени в съотношение 4:1.

1 април 1947
Първа стъпка към централно планиране на икономиката. Народното събрание приема закон за двегодишен държавен план за възстановяване и развитие на народното стопанство през 1947-1948. Индустриализацията е акцент в плана - предвижда се изграждане на 53 нови индустриални обекта и високи темпове на промишленото производство. Темповете са неареални и планът за общото промишлено производство и за селското стопанство не е изпълнен изцяло.

29-30 април 1947
Правителството спира в. "Свободен народ", а в. "Народно земеделско знаме" е спрян под предлог, че работниците отказват да печатат вестника. След 30 април не излиза нито един опозиционен вестник.

23 май 1947
Обособен е ІІІ отдел в ДС с разузнавателни функции. В периода 1950-1952 г., когато започва същинското изграждане на "разведката", за негов началник е назначен Христо Боев, агент на съветското военно разузнаване, който от 1921 под ръководството на началника на съветското военно разузнаване Ян Берзин изгражда съветска агентурна мрежа в България. През 1952 г. външнополитическото разузнаване е издигнато в Първо управление на ДС, но обемът и качеството на информацията, постъпваща от него, продължава да бъде слаба. Политбюро със секретно решение от 21.ХІ.1953 г. задължава "ръководството на МВР да вземе решителни мерки и преодолее слабостите по външнополитическото разузнаване". В Москва са изпратени 25 служители от ДС за едногодишно обучение по линия на разузнаването. През 1969 управлението е издигнато в Първо главно управление на ДС.

29 май 1947
Лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков отхвърля проекта на ОФ за конституция и обявява проект на опозиционния БЗНС.

5 юни 1947
Великото народно събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков. Той е арестуван в самия парламент по обвинение, че с военни организации е подготвял въоръжен държавен преврат.

12-14 юни 1947
Процес срещу Петър Коев от ръководството на опозиционния БЗНС. Осъден на 12 години и 6 месеца строг тъмничен затвор като "идеен подбудител" на създаването на тайната военна организация "Неутрален офицер". Признанията на Петър Коев са изтръгнати с жестоки мъчения; процесът трябва да подготви обвинението срещу Никола Петков.

19 юни 1947
Комунистическото ръководство обсъжда проекта на обвинителния акт срещу Никола Петков. Участват съветските инструктори от НКГБ, Георги Димитров, Васил Коларов, Антон Югов, Трайчо Костов, Руси Христозов, Петър Вранчев и Владимир Поптомов.

20 юни 1947
6-ото ВНС приема на първо четене проекта на ОФ за конституция. Приет е Закон за висшето образование, който унифицира, идеологизира и русифицира висшето образование. Ликвидирана е университетската автономия; висшите учебни заведения са държавни; учебният процес е уеднаквен; във всички факултети трябва да бъдат открити катедри по "научна философия"; в Историко-филологическия факултет на Софийския университет се въвежда изучаването на историческия и диалеткическия материализъм; висшите училища трябва да организират планово научноизследователската си работа. Чл. 37 от закона предвижда уволнение на преподаватели, обвинени в "антинародна и фашистка дейност", а чл. 41 - изключване на студенти с "фашистки и други противонародни прояви". Опозицията остро протестира срещу идеологизирането на висшето образование, отнемането на творческата свобода, възможността за прогонване на преподаватели и ограничаването на правото на образование.

27 юни 1947
Постановление на МС отнема 2/3 от манастирските земи.

8 юли 1947
Правителството категорично отказва участие на България в "плана Маршал" за възстановяване на Европа с американска финансова подкрепа. Това става по съветско указание, тъй като съветското ръководство се страхува, че с "плана Маршал" ще бъде спряно изплащането на репарациите към СССР; международната помощ ще бъде предоставяна не по двустранни договори, а под международен контрол; изискване на плана е да има свободна икономика и икономическа интеграция със Запада. Което би попречило на съветския контрол върху Източна Европа и би лишило от икономическите лостове на властта комунистическите партии, вече управляващи в тези страни.

5 август 1947
Започва съдебният процес срещу Никола Петков. Петков отхвърля обвиненията в конспирация за държавен преврат. На 16 август е произнесена смъртната му присъда. Изпълнена е на 23 септември в Софийския централен затвор.

26 август 1947
Народното събрание приема Закон за забрана и разтурване на БЗНС "Никола Петков" и на Земеделския младежки съюз. Разпуска се парламентарната им група, имуществото им се конфискува, опитите за възстановяване на партията ще се наказват по Наредбата-закон за защита на народната власт.

15 септември 1947
Влиза в сила мирният договор с антихитлеристката коалиция, СКК прекратява дейността си, а съветските войски трябва да напуснат страната в 90-дневен срок.

22-28 септември 1947
Делегация на БРП(к) участва заедно с 9 европейски компартии в Шклярска Поремба в Полша в създаването на Коминформбюро. Източноевропейските страни преминават от етапа "народни демокрации" към изграждане на съветски комунизъм.

23 септември 1947
Никола Петков е обесен в Софийския централен затвор. Погребан е в незнаен гроб в Софийските гробища.

27 септември 1947
Постановление на Министерския съвет за създаване на Държавни земеделски стопанства - ДЗС.

8-21 октомври 1947
Процес срещу 39 членове на организацията "Военен съюз", обвинени в създаване на "фашистка организация с цел събарянето на установената власт". Главният обвиняем ген. Кирил Станчев, участник в деветосептемврийския преврат, е осъден на доживотен затвор.

14 октомври 1947
Пленум на ЦК на БРП(к), осъществявайки решенията в Шклярска Поремба, решава да се премине към установяване на еднопартийна система като опозицията бъде унищожена, ОФ стане единна масова организация и започне "преход към социалистическо развитие". Проектът за конституция трябва да се промени според новите цели.

16 октомври 1947
Приет е Закон за адвокатите, с който е отменен законът от 1925. Новят закон запазва адвокатските колегии, адвокатските съвети и Висшия адвокатски съвет, но силно ограничава правомощията и независимостта им. Адвокатите могат да упражняват професията си само в колективи, които разпределят делата и определят възнагражденията според тарифа на Министерство на правосъдието. Дисциплинарните жалби вече се разглеждат не от Висшия адвокатски съвет, а от Висш дисциплинарен съд, в който влизат и съдии.

21 ноември 1947
Заради предстоящото посещение на Йосип Броз Тито са арестувани членове на ВМРО и на студентската организация "Шар". 56 от тях са изпратени в концлагера Куциян. Между тях е и Димитър Талев (втори лагер след Бобовдол - от април до август 1945), освободен от Куциян на 10 януари 1948.

25-28 ноември 1947
В България е югославска правителствена делегация начело с Тито. На 27 ноември е подписан двустранен Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ.

4 декември 1947
6 ВНС приема новата конституция.

11 декември 1947
Георги Димитров съставя четвъртото правителство на ОФ с 14 комунисти, 5-ма земеделци, 2-ма социалдемократи и 2-ма звенари.

15 декември 1947
Обнародван е Закон за собствеността и стопанисването на частните гори, по който се национализират притежаваните от частни лица гори и горски пасища над 50 декара за чисто полските райони и 100 декара за горско-полските и чисто горски райони (независимо дали са включени в горовладелски кооперации). От лицата, непризнати за земеделци-стопани по Закона за трудовата поземлена собственост, се конфискуват горите над 30 декара за чисто полските райони и над 60 декара за горско-полските и горските райони.

21-22 декември 1947
Младежките организации на партиите в ОФ се сливат в Съюз на народната младеж (СНМ) - казионна масова организация за контрол върху младежта и възпитанието й в комунистически дух, за подпомагане мероприятията на комунистическата власт, в това число организирането на бригадирското движение, и като банка кадри за ръководството на компартията.

23 декември 1947
Одържавяване на промишлеността. Правителството приема законопроект за национализация на частните индустриални и минни предприятия. Преди да бъде обявен по радиото в 14 часа, в 11 часа предприятията са завзети от организирани групи. Законът е приет на следващия ден. Национализирани са 6100 предприятия, собствениците не са обезщетени с държавни лихвени облигации, както е предвидено в закона. Национализацията започва през 1945 с конфискуването по присъдите от Народния съд изцяло или частично на 137 индустриални предприятия; през 1946 по закона за конфискация на придобитите със спекула имоти са конфискувани други 700 предприятия.

26 декември 1947
Със Закон за банките е извършена национализация на банките. Създадена е нова банкова система, която обхваща Българската народна банка като банка за краткосрочно кредитиране и Българска инвестиционна банка като банка за финансиране и кредитиране на капиталните вложения. Запазват се популярните банки и Пощенска спестовна каса. Законът не засяга Кредитна банка, която е под ръководството на Управлението на съветските имущества в България и в която 94% от акционерния капитал са бивша собственост на Дойче банк, получени от Съветския съюз като репарация.

28-29 декември 1947
27 конгрес на БЗНС отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и прокламира "изграждане на социализъм".

декември 1947
Съветските войски напускат България.

 
1944-1947 1948-1955 1956-1970 1971-1981 1982-1987 1988-1989
  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори