|
Осъждането на комунистическата тирания от Съвета на
Европа е историческо събитие. За първи път комунистическият режим
е осъден на такова високо международно ниво и с толкова ясни думи.
Кому е нужно това?" - този въпрос си задават
онези, които благоденстваха във времената на масови репресии или
сами бяха участници. "Да не ровим миналото", обичат да
повтарят те, страхувайки от отговорност, тъгувайки за миналото си
величие и мечтаейки да си го възвърнат.
В Русия падането на комунизма не се състоя. Съветската
империя се разпадна мирно, а идеологията и ръководителите на комунистическия
режим спешно се преоблякоха в демократични дрехи и се научиха да
говорят правилните думи за демокрация, толерантност и човешки права.
Страната ни не преживя катарзиса, който би й позволил да погледне
своето мрачно комунистическо минало и като го осъди честно, да строи
демократичното си бъдеще. До голяма степен именно заради това днес
имаме бутафорна демокрация с беззаконие, корупция, високопоставени
лъжи, насилие и непрестанни опити на властта да възроди институциите
на реалния социализъм.
Необходимостта от изчистване на комунистическата зараза
беше осъзната от Съвета на Европа. "Странно е, че във вашата
страна хората смятат, че тази резолюция е насочена срещу Русия,
срещу политическата й система. Напротив, това е опит да се върне
справедливостта на хората в Русия… Това е опит да се обясни, че
в историята справедливостта трябва да възтържествува" - казва
президентът на ПАСЕ Рене ван дер Линден.
Именно от това се страхува руската власт. "…На
извършителите на тези престъпления не беше потърсена отговорност
от международната общност за разлика от ужасяващите престъпления,
извършени в името на националсоциализма", се казва в резолюцията
на ПАСЕ. Призракът на Нюрнберг и Хага не дава мира на тези, които
приемат Русия за идеологически наследник на Съветския съюз. От цялата
руска делегация за резолюцията гласува само Владимир Жириновски,
който ненавижда комунистите като свои политически конкуренти.
Ръководителят на руската делегация Константин Косачев
заяви, че не бива да се приравняват престъпленията на комунизма
и нацизма, че не бива да се преразглежда историята на XX век. Но
комунизмът и нацизмът винаги са вървели заедно, в един тоталитарен
впряг, и разликата между тях е само в това, че нацизмът е осъден
от международната общност, а комунизмът - не. И ние трябва да прочетем
историята си отново, като се освободим от лъжите, илюзиите и недомлъвките.
Но това е нужно на тези, които гледат към бъдещето, а не са се вкопчили
в миналото.
Международното осъждане на комунизма е още по-нужно
на онези, които и днес живеят в страните на комунистическата тирания
- народите на Китай, Куба, Северна Корея, Виетнам, Лаос. За съжаление,
в резолюцията за това се говори с най-общи думи. ПАСЕ акцентира
вниманието си върху историческите последствия от престъпленията
на комунизма, като подминава с политкоректно мълчание престъпленията
на днешните комунистически режими.
Текстът на резолюцията беше придружен от препоръки:
да бъдат организирани международни дебати и конференция за престъпленията
на комунистическите режими, да бъде създадена експертна комисия
за изработване на препоръки към бившите комунистически страни, да
бъдат разкрити архивите в тези страни. Уви, резолюцията се приема
с просто мнозинство, а препоръките - с две трети. Тя не събра необходимия
брой гласове.
Една от препоръките беше много важна за нашето общество
- "да бъде организирана кампания за национално осмисляне на
престъпленията, извършени в името на комунистическата идеология,
влючително преразглеждане на училищните учебници и обявяване на
ден в памет на жертвите на комунизма". Разбира се, комунизмът
не е най-голямата заплаха за днешна Русия. И хората, които са на
върха на властта, съвсем не изповядват комунистически възгледи.
Но те, излезли от сталинския шинел и андроповските школи, споделят
същите ценности и използват същите методи на политическа борба.
Общественото осъждане на комунистическата идеология би ни позволило
по нов начин да видим днешната ситуация в страната ни, а осъждането
на комунистическата практика би попречило на възвръщането към старите
методи на тоталитарно управление, на опитите Русия да бъде превърната
в авторитарна държава.
Статията е публикувана в Прима
и в Новая газета
на 30 януари 2006 г.
Александър Подрабинек е бивш политически затворник,
от началото на 70-те участва в правозащитното движение в Съветския
съюз. През януари 1977 Александър Подрабинек е един от четиримата
учредители (заедно с В. Бахмин, И Каплун и Ф. Серебров) на Работната
група за разследване на използването на психиатрията за политически
цели към Московската Хелзинкска група. Участва в издаването
на самиздатския бюлетин "Хроника текущих событий".
През 1977 написва и предава на Амнести интернешънъл книгата
си "Наказателната медицина" за използването на
съветската психиатрия за политическа разправа. Същата година ръкописът
е представен като един от документите на Международния конгрес на
психиатрите в Хонолулу, а през 1979 книгата е отпечатана в САЩ.
Заради книгата си Подрабинек е арестуван през 1978 по обвинение
в оклеветяване на съветския строй и е осъден на пет години заточение
в Сибир. През 1980, по време на заточението, отново е арестуван
заради статии в чуждата преса, преиздаването на "Наказателната
медицина" и разпространението на самиздатска литература.
Осъден е на три и половина години лагер. В момента ръководи правозащитната
информационна интернет-агенция Прима.
|
