Фондация "Остров Белене", фондация "Истина и памет" и Културен център "Евгений Босилков - Белене", съвместно с Държавна агенция "Архиви", ви канят на представянето на пътуващата изложба

"Свидетели: памет на концлагера "Белене"

на 11 декември 2017 г. от 17.30 ч. в изложбената зала "Архиви" на Държавна агенция "Архиви", ул. "Московска" 5, София.

Това е първата по рода си пътуваща изложба, посветена на жертвите в най-големия лагер за политически противници на тоталитарния комунистически режим в България, която представя живота в концлагера чрез писмените или устни свидетелства на оцелели лагеристи.

Репортаж: Лагерът „Белене” 2016 г. – събудени от жертвите на комунизма
desebg.com

От първия до последния ден

Концлагерът Белене в карти – 1949-1986 г.

Най-голямата лагерна група

Как ТКЗС роди “възродителния процес”

Хулиганската акция и победата на социализма

Богослужение в концлагера

Последните врагове

Зебрите

В съветския лагер

Лагерен и затворнически жаргон, 40-те и 50-те години

Надзиратели на паметта

Снимка: www.unmultimedia.org

Правителството на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ номинира като кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова.

Това е позорен акт.

Преди всичко то е обида спрямо българите, които са преживели репресиите и ограниченията на тоталитарния режим и на които е било забранявано да учат и да се развиват професионално, докато Ирина Бокова е градила кариера благодарение на номенклатурния си произход. Обида и спрямо всички, които помнят думите на брат й Филип Боков, че БСП поема вината за комунистическите репресии "само с мезетата". Ирина Бокова също не отправи упрек към дейността на баща си, оправдавайки го с "времето", което е нормално за една дъщеря, но е неподходящо за един представител на демократична България пред света.

На второ място това е предизвикателство към нормалния, демократичен свят, тъй като години наред Ирина Бокова е била представител на тоталитарна България в ООН, защитавала е интересите на комунистическия режим, на съветския лагер и СССР в тази организация, а днес желае да я оглави - подкрепяна от нагло нарушаващия всички международни принципи режим на Владимир Путин.

На 7 февруари 2016 г. в Пловдив почина поетът Петър Манолов, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека в България.

Отиде си поетът антикомунист Петър Манолов

Новият сайт на журналиста Христо Христов „ПАМЕТ 1944-1989” е модерна онлайн платформа за систематизиране на престъпленията на Българската комунистическа партия (БКП) и изграждане на единна база с данни и информация за жертвите.

Ганчо Савов

КУЛТУРАТА КАТО ОЦЕЛЯВАНЕ сред осъдените по политически причини
в Старозагорския затвор през периода 70-80-те години на м.в.

Конституционният съд - същият, който обяви опорочените избори за законни и Делян Пеевски за депутат, обяви лустрационните текстове в Закона за радиото и телевизията за противоконституционни.

Последната действаща лустрационна разпоредба беше атакувана пред КС от БСП и ДПС през април. Между вносителите са Сергей Станишев, Лютви Местан и Пламен Орешарски.

Трима съдии - Благовест Пунев, Анастас Анастасов и Кети Маркова - са били против. Тяхното особено мнение тук.

Законопроектът на народни представители от БСП и Атака (Младен Червеняков, Стефан Данаилов, Атанас Мерджанов и Таско Ерменков от БСП и Явор Нотев от Атака) за връщане на чадъра върху кадрите на комунистическите служби, които са заемали или заемат ръководни постове в разузнаването и военното разузнаване, е бил отхвърлен в Парламентарната комисията за контрол над службите за сигурност. Представителите на ГЕРБ и ДПС са изразили принципните становища на своите групи изменението да не се приема.

БСП и ДПС атакуват единствените лустрационни текстове в нашето законодателство

На 4 април 2013 г. Конституционният съд е допуснал до раглеждане по същество искането на 57 народни представители за противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и международните договори, по които България е страна, на чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

Тези текстове на ЗРТ ограничават правото на щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност да бъдат членове на Националния съвет за радио и телевизия и членове на управителен съвет на БНР и БНТ.

Вносителите от БСП и ДПС, между които са Сергей Станишев и Пламен Орешарски, Лютви Местан и Христо Бисеров. определят тези норми като дискриминационни и лустрационни, противоречащи на принципите, върху които се изгражда правовата държава, нарушаващи равноправието на гражданите и ограничаващи свободния избор на професия (!). Също така твърдят: "Конституционният съд многократно се е произнасял, че принадлежността в миналото към структурите на тайните служби не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права и в частност за забрана за заемане на определена длъжност. Такива решения на КС са Р. № 14/1992 г., Р. № 1/2005 г., Р № 10/1997 г., Р. № 11/2009 г., Р № 11/2012 г., Р. № 11/2011 г., Р. № 1/1993 г., Р. № 8/1992, Р. № 11/1992 г., Р. № 2/1992 г. и др. КС е обявил за противоконституционни такива текстове в Закона за банките и кредитното дело, в Закона за пенсиите, в Закона за администрацията, в ПОДНС, в Закона за дипломатическата служба, в Закона за БТА и др. Следователно КС има трайна последователна практика относно лустрацията и дискриминацията..."

Вносителите премълчават Решение № 10 на КС от 25 юни 1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г., с което КС вече се е произнесъл по същите чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3:

"Конституционният съд намира, че искането е неоснователно и следва да се отхвърли...

...Законодателят с основание отказва на определена група хора да бъдат членове на НСРТ и на управителните съвети на БНР и БНТ, защото това се прави не като репресивна мярка, а в защита на обществения интерес. В тази насока следва да се посочи Решение № 18 от 1997 г., където Конституционният съд категорично е застанал на становището, че "Правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи.""

Повторните вносители са прави в едно - този състав на КС наистина има "трайна последователна практика относно лустрацията". Твърде е вероятно този пореден тактически ход за реабилитация на тоталитарния режим, неговите структури и функционери да успее.

Създаване на
мемориал в килиите на Държавна сигурност
в Пловдив

За проекта - на блога на Христо Марков

Подписка в подкрепа на проекта

На 5 септември 2012 г. Народното събрание отхвърли законопроект на Лъчезар Тошев за лустрация.

Законопроектът за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности е бил разгледан в Комисията по правни въпроси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и те предлагат на Народното събрание да не приема законопроекта.

В гласуването участват 97 народни представители, 12 гласуват "за", 18 - "против", 67 - "въздържали се".

ГЕРБ: 2 "за", 2 "против", 65 "въздържали се"
БСП: 15 "против"
ДПС: 1 "за", 2 "въздържали се"
Синя коалиция: 3 "за"
Атака: няма гласували
Независими: 6 "за", 1 "против".

Стенограма от заседанието

За необходимите промени в закона за досиетата

Христо Христов: Законът за досиетата крие агенти за първите 16 години от прехода, необходима е промяна

На 21 март 2012 г. Народното събрание прие законопроекта на Лъчезар Тошев за изменение и допълнение на закона за разкриване документите на ДС и тези от осъдените по политически причини, които са реабилитирани, вече могат да бъдат членове на комисията за досиетата.

В закона обаче остават и други бариери пред участието на хора, които чувстват осветляването на комунистическото минало като своя мисия. Да не забравяме как беше елиминиран при предишния избор Георги Константинов. ДАНС, която съгласно закона извършва проучване на кандидатите за достъпа им до класифицирана информация (въпреки че пак съгласно закона архивът на ДС, затворите, лагерите и пр. не представлява класифицирана информация!), отхвърли неговата кандидатура на основание... делото му в Държавна сигурност. Така беше отстранен единственият репресиран при комунизма кандидат, а членове на комисията станаха функционери на комунистически режим. Което стана причина Платформата за европейска памет и съвест да откаже членство на българската комисия за досиетата (съобщението на Платформата).

Друг порочен момент в закона е начинът на издигане на кандидатите - от парламентарните групи и с изискване за партиен баланс в комисията.

Този партиен и ДАНС-ов подбор веднъж вече не даде шанс на декларираното в закона изискване кандидатите "да се ползват с обществен авторитет и доверие" и предопредели незадоволителната работа на комисията, бюрократичната организация на работата й, примиряването архивът на ДС да не бъде предаден в продължение на години в нарушение на закона и изключително бавното обработване и предоставяне достъп до архивите.

Предстои избор на нов състав на комисията. Ще бъдем учудени, ако партийните групи в парламента и тайните служби не възпроизведат подобен на сегашния състав на комисията.

Заключения на Съвета на Европейския съюз относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа,
приети на 9-10 юни 2011 г.

Проект за заключения от Генералния секретарият на Съвета

Паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа
Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета на ЕС, 22.12.2010 г.

В интернет е новият сайт на разследващия журналист и изследовател Христо Христов Държавна сигурност.com

Независимият специализиран сайт „Държавна сигурност.com” е дългосрочен проект, чиято цел е да предлага на едно място в удобна форма леснодостъпна справочна, историческа и аналитична информация и знание за системата на функциониране на бившата Държавна сигурност и нейната дейност като репресивен орган на БКП по време на комунистическата епоха в България, както да анализира и документира ролята и мястото й в комунистическата държава и по време на прехода от комунизъм към демокрация.

Втората цел е да систематизира на едно място досегашната държавна политика, свързана с декомунизацията, както и да следи, отразява и популяризира в българското общество процесите, свързани с разграждането на комунистическото минало на национално и европейско равнище.

Поставените цели ще бъдат постигнати чрез:

• Публикуване на обективна информация за проблемите с наследството на комунистическото минало и системата на Държавна сигурност в национален и европейски мащаб
• Проучване на архивите на бившата българска Държавна сигурност и тяхното систематизиране и анализиране
• Публикуване на материали за отраженията и проявленията на бившата Държавна сигурност върху обществено-политическия живот в България след промените през 1989 г.
• Представяне на пълна и подробна информация за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
• Осъществяване на изследователски проекти за осветляване на комунистическото минало и изследването на архивите на Държавна сигурност.

повече за сайта >>

Интегрална карта на концлагерите в България в периода 1944-1989
с кратки сведения