Осъждането на престъпленията на комунизма в ПАСЕ

Лъчезар Тошев

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) стана първата международна организация, осъдила ясно и категорично чудовищните престъпления на тоталитарните комунистически режими. Самите дебати, породени от поставянето на въпроса, далеч надхвърлиха границите на Европа. Най-бурна беше реакцията в руското общество, което се раздели на две по отношение на искането за международно осъждане на комунистическите престъпления. Първата подкрепа дойде от Чешкия сенат, приел резолюция в подкрепа на документа на ПАСЕ (без нито един глас против) още на 25 януари. Като инициатор и участник в създаването на този документ мога да предоставя на читателите на “ПРО и АНТИ” своя поглед за пътя, извървян до приемането на Резолюция 1481/2006.

Раждането на идеята

На 31 май 2003 г. на остров Персин, Белене, се състоя поредният митинг на репресираните, на който бях поканен да говоря като председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Бил съм на всичките срещи от 1990 г. насам. Повечето от речите повтаряха едни и същи проблеми, които все не намираха решение и най-вече подчертаваха липсата на справедливост спрямо извършените престъпления. Тогава обещах пред присъстващите, че ще поставя въпроса за осъждане на престъпленията на комунистическите режими на международно ниво в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където бях член от 1992 г.

На 15 юни (падаше се Петдесетница) в София написах черновата на текста.

На 16 юни текстът е написан на чисто и предоставен на председателя на СДС - г-жа Н. Михайлова, която подкрепи идеята. По ирония на съдбата текстът на първоначалния проект е оформен в бившия кабинет на Вълко Червенков по времето след 1956 г., и то в бившия Партиен дом на БКП - понастоящем кабинет на председателя на комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание. Едва ли на някого е минавало през ум, че един ден ще се случи така.

На 17 юни на заседание на Парламентарната група на ОДС предложих да внеса проекта във фракцията на Европейската народна партия в ПАСЕ. Имаше 4-5 изказвания и групата единодушно даде подкрепата си за тази идея. Първоначалното заглавие гласеше “Необходимост от международно осъждане на комунистическите режими”.

На 22 юни сутринта в Страсбург се срещнах с генералния секретар на групата г-жа Дениз О’ Хара, с която редактирахме текста. Решихме заглавието на проекта да се промени и да гласи “Необходимост от международно осъждане на тоталитарния комунизъм”. Аргументът беше, че в Европа комунистическите режими вече не съществуват и това може да е повод за формално отхвърляне на проекта за резолюция.

На 22 юни вечерта се състоя заседание на Бюрото на групата на ЕНП. Тогава аз бях един от вицепрезидентите на групата, поради което и член на Бюрото. Председател на групата тогава беше Рене ван дер Линден - днес президент на ПАСЕ. На заседанието предложихме два варианта за внасяне на документа. Един от името на Рене ван дер Линден и други (ако той се съгласеше), и втори вариант - Тошев и други (ако Ван дер Линден не се ангажираше да е начело на този процес). За щастие г-н Ван дер Линден прие документът да се внесе, като неговото име бъде на първо място. Това даваше значително по-голяма тежест на инициативата, още повече че се очакваше и избирането му за президент на ПАСЕ след известно време.

В Европейската народна партия въпросът вече беше поставен по време на нейния 15-и конгрес в Ещорил, Португалия, на 17-18 октомври 2002 г.Тогава много от ораторите изтъкнаха, че европейските християндемократи са се противопоставяли традиционно както на нацизма и фашизма, така и на тоталитарния комунизъм.

Това беше един допълнителен аргумент, който изтъкнах по време на дебатите в Бюрото, както и необходимостта от солидарност на западните демокрации с народите, пострадали от комунистическите режими.

На 23 юни се състоя пленарното заседание на групата, на което обявих инициативата и поканих желаещите депутати да се подпишат под проектодокумента.

Същият ден следобед на среща с ръководството на Групата на Европейските демократи лидерите й Дейвид Аткинсън и Джон Уилкинсън също сложиха подписите си под документа. Така две от групите в ПАСЕ застанаха зад инициативата. Общо 28 депутати станаха съвносители на проекторезолюцията.

На 30 юни Дениз О'Хара депозира документа в деловодството на ПАСЕ - т.нар. Table Office.

На 10 юли документът е обнародван и получава номер - Док. 9875/10 юли 2003 г. "Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарния комунизъм". Предложение за резолюция, внесено от г-н Ван дер Линден и други.

Това заглавие породи силни спорове и в България, откъдето бяха изпратени писма до ПАСЕ, настояващи за смяна на заглавието. Това беше добре дошло за несъгласните с приемането на документа, които започнаха спор в Бюрото на ПАСЕ, блокирайки по този начин даването на ход на процедурата. Първоначалната идея на секретариата на ПАСЕ, предложена на Бюрото, беше документът да се изпрати за сведение на Комисията по политически въпроси. Това означаваше, че няма да има развитие на въпроса и няма да има доклад. На това предложение се противопостави Рене ван дер Линден, който настоя предложението да бъде изпратено на комисията за доклад. По онова време, поради начина на конституиране на Бюрото ЕНП имаше само 4 гласа в него и не можеше да налага вземане на решения там. От друга страна и от България и от други страни стотици писма до г-н Ван дер Линден подкрепяха инициативата. Първата подписка на 10 български интелектуалци е от 15 юли 2003 г.

На 25 септември документът беше публикуван с ревизирано заглавие, което гласеше: Док. 9875 рев./25 Септември 2003 "Необходимост за международно осъждане на тоталитаризма". В текста на документа нямаше промяна.

На 26 септември Бюрото се съгласи да даде ход на процедурата по изготвяне на доклад по предложението.

Следваше процедурата по избиране на докладчик в Комисията по политическите въпроси на ПАСЕ. От докладчика зависеше много и беше важно той да е от поддръжниците на инициативата.

По онова време отговарях за действията на фракцията на ЕНП в Комисията по политическите въпроси. Трябваше да предложа нашия кандидат за докладчик, който да успее да спечели подкрепата на комисията. Аз самият не можех да се кандидатирам, защото вече бях докладчик по друг въпрос, а и нямах сигурност, че ще мога да завърша процедурата докрай поради предстоящите избори у нас, което поставяше под риск инициативата. (На парламентарните избори през юни 2005 г. аз не бях преизбран и загубих мястото си в ПАСЕ.) Първоначално се обърнах към Мирослав Узки от Чехия, който беше много подходящ за целта. Той обаче се беше насочил към Европейския парламент и ме информира, че скоро ще напусне ПАСЕ. (Днес той е зам-председател на Европейския парламент.)

Тогава се спрях на г-жа Мануела Агияр от Португалия. Тя се съгласи да поеме кръста по изготвяне на доклада.

На 4 ноември нейната кандидатура мина през комисията и тя беше определена за докладчик. Докладчикът в ПАСЕ не е човек, който изнася дадена лекция. Той проучва темата и предлага проектодокументите за гласуване от ПАСЕ за одобрение и редакция на комисията, придружени с обяснение на мотивите. Целият свитък от тези документи се нарича доклад. И така първата стъпка беше направена успешно.

От секретариата на комисията, отговаряща за този доклад, беше определена Агнешка Начило от Полша, което беше много благоприятно обстоятелство. В нейно лице докладчикът можеше да има един искрен и компетентен помощник в предстоящото изготвяне на документа.

У нас всички стъпки по реализиране на инициативата биваха своевременно отразявани от в. “ПРО и АНТИ” с главен редактор Васил Станилов и електронния сайт “Декомунизация” на група българи от цял свят. На по-късен етап се включи и в. “Вестникът - отговор на вашите въпроси” с главен редактор Цоня Събчева. По този начин българското общество можеше да следи развоя на инициативата в ПАСЕ.

16-и конгрес на ЕНП, 4 и 5 февруари 2004 г., Брюксел

Следващата важна стъпка беше извършена от конгреса на Европейската народна партия. Освен фракция в ПАСЕ, тя има и най-голямата фракция в Европейския парламент. Точно евродепутати на ЕНП от Европейския парламент (бивши членове на ПАСЕ) внесоха като документ за гласуване от конгреса проект за резолюция, осъждаща тоталитарния комунизъм. Текстът в голяма степен повтаряше тестовете на проекта, внесен в ПАСЕ, но накрая имаше параграф с лустрационен характер, засягащ заемането на постове в институциите на Европейския съюз.

След повече от 2 часа дискусия в работната група документът беше одобрен с няколко редакции. От България в заседанието на работната група участвахме Николай Младенов и аз. Успяхме да разширим кръга на описаните престъпления, така че документът да е максимално близо до текста, внесен в ПАСЕ.

В Бюрото на партията документът беше защитен най-активно от Виктор Орбан и Надежда Михайлова.

На 5 февруари 2004 г. документът беше приет. Против гласуваха германските християндемократи и част от делегатите от Испания и Италия. От страна на европейските социалисти имаше незабавна много остра реакция, вкл. с неприемливи квалификации. Гласуваният текст получи незабавно голям отзвук в Източна Европа ,докато в България беше отразен само от сайта “Декомунизация” и вестник “ПРО и АНТИ”...

Отзвук имаше и в Западна Европа. Оказа се, че внесеният документ в ПАСЕ е поставил под въпрос прочутия испански консенсус на помирението между франкисти и комунисти.

На 11 февруари в ПАСЕ беше обнародвано предложение за резолюция Док.10078 за необходимостта от осъждане на режима на Франко. Още в първия параграф се цитираше внесената проекторезолюция за осъждане на тоталитарния комунизъм. ЕНП заяви, че подкрепя да се осъдят и другите тоталитарни режими.

На 29 април предложих, и комисията принципно прие, да се организира слушане по темата на доклада, на което да бъдат поканени експерти. Бях взел съгласието на г-жа Агияр предварително.

На 23 юни руската делегация инициира проект за резолюция Док.10231 за осъждане адмирирането и оправдаването на нацизма. Реакцията на ЕНП беше в подкрепа на документа.

На 14 септември 2004 г. в комисията се проведе дискусия за провеждането на специално слушане по темата за комунистическите престъпления. Социалистите предложиха семинарът да бъде разширен с темата за престъпленията на нацизма, режима на Франко, на полковниците в Гърция и пр.

На 24-26 септември 2004 г. в Копривщица се проведе колоквиум, организиран от в. “ПРО и АНТИ”, с подкрепата на фондациите “Конрад Аденауер”, “Свободна и демократична България”, “Демократична алтернатива” и завърналата се от емиграция “Българска лига за правата на човека” с цел да се изработи резюме на извършените престъпления от комунистическия режим в България, с участие на бившия премиер Филип Димитров, проф. Г. Марков и Дянко Марков от Съюз “Истина”, Иван Неврокопски и Радослав Мутафчиев от асоциациите на репресираните, Иван Шалев от Съюза на Македонските организации, политическия емигрант Фреди Фосколо, проф. Г. Бакалов, бив-шия конституционен съдия Станислав Димитров, юристът Йордан Ганев, историци, писатели, журналисти и политици и др. Материалите на конференцията бяха издадени в книга - на английски език и предоставени на ПАСЕ, на университети, библиотеки и организации у нас и в чужбина.

На 14 декември 2004 г. в Париж се проведе семинар, организиран от Комисията по политическите въпроси на ПАСЕ, с участие на експерти, между които Стефан Куртоа - автор на “Черната книга на комунизма”, Владимир Буковски, експерти от Русия, Полша, Балтийските държави. Международните медии (благодарение на Асошиейтед прес) отразиха семинара. Единственият специално поканен от Съвета на Европа журналист беше Васил Станилов, главен редактор на вестник “ПРО и АНТИ”.

На 23 февруари 2005 г. г-жа Агияр внася проектомеморандум по доклада с ново заглавие, сменено по настояване на членовете на комисията. То гласи: “Необходимост от международно осъждане на престъпленията на комунизма.”

На 1 март 2005 г. във Варшава се състоя заседание на Комисията по политически въпроси на ПАСЕ. То беше много важно, тъй като предстоеше смяна на докладчика.
Г-жа Агияр за голяма изненада на всички беше загубила мястото си в парламента на предсрочните избори в Португалия (май първите предсрочни избори в тази страна) и отпадаше от ПАСЕ.

Предварителното решение на ЕНП беше да се борим тя да бъде заместена от Жолт Немет от Унгария. Той беше заявил голямо желание да поеме този доклад и специално се беше отказал от доклада, който имаше - за превантивните войни, за да може да стане докладчик.

За съжаление той не дойде на заседанието поради важни дебати в националния му парламент. Моментът беше критичен, защото така можеше за докладчик да бъде избран някой от противниците на доклада или той да бъде отхвърлен изобщо.

Вечерта преди заседанието предложих на новия шеф на Групата на ЕНП Люк ван ден Бранде да се спрем на Гьоран Линдблад от Швеция, когото да поддържаме за докладчик на мястото на г-жа Агияр. Като заместник-председател на комисията аз информирах за това председателя Абдулкадир Атеш от Турция (социалист) и той по принцип се съгласи да подкрепи кандидатурата, но поради разписанието на полета му отсъстваше по време на разглеждането на тази точка от дневния ред, отстъпвайки председателството на зам.-председателя Маргелов.

Другият зам.-председател на комисията - Михаил Маргелов от Русия, на това неофициално заседание на председателя и зам.-председателите на комисията лансира идеята докладите за комунизма, нацизма и режима на Франко да се обединят в един общ доклад. Противопоставих се категорично на предложението, заявявайки, че така би се получил пълен хаос и неяснота. Предложих обаче тези доклади да се гледат по отделно, но в един и същ ден в ПАСЕ като сигнал, че Асамблеята осъжда всички форми на насилие. Това се възприе - към онзи момент.

На заседанието на комисията беше направен опит да се спре докладът за осъждане на тоталитаризма изобщо. Проведе се гласуване и се реши такъв доклад да има. Разликата в гласовете обаче не беше твърде голяма. Изборът на Линдблад мина без проблеми, след като г-н Азим Молазаде (Група на либералите и реформаторите) от Азербайджан оттегли кандидатурата си в негова полза.

Това се оказа много успешен избор. На Линдблад се дължи и разширяването на сферата на доклада и със сега съществуващи комунистически режими –вкл. и Китай.

На 28 април 2005 г. на заседание на Комисията по политически въпроси предложих да упълномощим г-н Линдблад да посети някои от страните, засегнати от комунизма. Реши се това да бъдат посещения в Русия, Латвия и България.

На 16 май 2005 г. докладчикът Линдблад посети България и се срещна както с властите, така и с организации на репресираните. Като депутат имах възможност да улесня мисията му в последните два дни от активната дейност на 39-ото Народно събрание.

На 13 септември 2005 г. в Париж беше насрочено заседание на Комисията по политически въпроси на ПАСЕ, за да приеме доклада на г-н Линдблад. Вече не бях депутат, но все още оставах член на ПАСЕ - до 3 октомври. С помощта на ПГ на ОДС успях да присъствам на заседанието на комисията, което беше извънредно бурно. Пред залата чакаха 3 руски телевизии и много журналисти. Комунистическите партии на Русия, Туркменистан, Италия и Гърция внесоха протест в ПАСЕ срещу доклада, за което Атеш информира комисията при откриване на дискусията.

След двучасови дебати комисията реши да отложи разглеждането на доклада за следващо заседание, независимо че темата с решение на Бюрото беше вече включена в дневния ред на октомврийската сесия на ПАСЕ. Депозирах предложения към текста на проекта за резолюция, включени в окончателния вариант като параграфи 12 и 14. Положението беше критично, защото Бюрото щеше да заседава на 3 октомври, т.е. след изтичане на срока за изготвяне на доклада (29 септември) и в този случай, ако не се постигнеше решение за удължаване на срока, докладът пропадаше по формална причина. Поставих въпроса пред директора на секретариата на ПАСЕ Матео Соринас - сега генерален секретар на ПАСЕ, който присъстваше на заседанието. Уточни се, че решението може да бъде взето на подпис, с консултативна процедура, и на 3 октомври да бъде потвърдено. Имахме късмет, че президент на ПАСЕ в момента беше Рене ван дер Линден, който положи всички усилия да спаси доклада. Така срокът беше удължен.

На 14 декември 2005 г. в Париж комисията отново проведе дебати по доклада. Не присъствах на това заседание. От България в заседанието взеха участие Надежда Михайлова, Юнал Лютфи и Иван Н. Иванов. След също така остри и продължителни дебати и опит да се отхвърли докладът изобщо, текстовете, предложени от Гьоран Линдблад, с малки поправки биват приети и поемат пътя си към пленарната зала.

“За” проекта за резолюция гласуват 24 депутати, 8 са “против” и 2 се въздържат. “За” проекта за препоръка гласуват 26 депутати, 5 са “против” и 4 се въздържат.

16 декември 2005 г., Хонг Конг, Китай.

Провежда се семинар с участието на Гьоран Линдблад, на който той представя своята позиция за осъждане престъпленията на комунизма.

Междувременно 73 комунистически партии на среща в Атина излизат с позиция срещу доклада и включването му в дневния ред на ПАСЕ.

На 18 и 19 януари 2006 г. в Москва и в Атина се провеждат демонстрации срещу доклада на Линдблад. Комунистите настояваха също доклада за осъждане на опитите за оправдаване на нацизма да отпадне от дневния ред на януарската сесия, за да не съвпадне с дебатите по престъпленията на комунистическите режими.

На 23 януари се откри януарската сесия на ПАСЕ. Докладчикът по доклада за осъждане оправдаването на нацизма - М. Маргелов, заяви, че ще замине да наблюдава изборите в Палестина и няма да може да представи доклада си в сряда - 25 януари. Той щял да бъде в Страсбург на 26-и. При това положение неговата точка отпадна от дневния ред. Интересно е да се знае, че след оттеглянето на Дейвид Аткинсън от ПАСЕ, Маргелов оглави Групата на Европейските демократи. Отсъствието му от Страсбург обаче позволи той да бъде заместен от чеха Мирослав Бенеш, който ясно подкрепи доклада на Линдблад от името на групата.

Същия ден на съвместна вечеря на ЕНП и Групата на Европейските демократи Аткинсън пое ангажимент пред мен да пледира (като бивш лидер на групата) на заседанието на фракцията им за подкрепа на доклада с аргумента, че те са били съвносители на първоначалното предложение за резолюция през 2003 г. И той спази обещанието си!

Присъствах на тази сесия на ПАСЕ - благодарение на ПГ на ОДС със специалната подкрепа на председателя на групата Петър Стоянов, на Филип Димитров и Иван Сотиров и СДС - София, оглавявана от Борислав Бориславов. На сесията получих почетна диплома от ПАСЕ за принос към европейската кауза, но това ми даде и възможност да бъда в Страсбург и макар и от втората линия, да участвам неофициално в “битката” чрез Групата на ЕНП, макар и само по този въпрос. Групата на ЕНП ме прие с трогателно приятелство и за мен бяха достъпни и заседанията, и документите за тях, както някога!

На 24 и 25 януари 2006 г. в Страсбург китайци демонстрираха пред Двореца на Европа в подкрепа на приемане на резолюция, осъждаща престъпленията на комунистическите режими. Те заемат мястото, на което е планирана комунистическата демонстрация и комунистите са принудени да демонстрират на по-далечно разстояние от сградата на ПАСЕ.

На 25 януари 2006 г. от 14 часа Комисията по политически въпроси разглежда внесените 12 предложения за поправки. Заседанието минава при демонстрирана липса на интерес към заседанието от страна на повечето социалисти и комунисти - членове на комисията.

Става ясно, че Групата на социалистите в ПАСЕ има намерение да поиска връщане на доклада в комисията за преработка.

16:56 часа. Начало на дебатите по доклада на Гьоран Линдблад.

От името на Групата на социалистите, каталонецът Луис Мария де Пуйч обявява, че след дебатите ще поиска връщане на доклада в комисията. Председателят на комисията Атеш го подкрепи.

В дебатите се бяха записали 63-ма депутати, от които 26 успяха да вземат думата. От тях трима българи - Надежда Михайлова, Иван Н. Иванов и Юнал Лютфи, подкрепиха с изказванията си докладчика.

След необичайно острите разисквания президентът на ПАСЕ Рене ван дер Линден подложи на гласуване предложението на социалистите за връщане на доклада в комисията за доработване. “За” гласуват 70 депутати, 81 са “против” и 2 се въздържат.

Пристъпва се към приемане на поправките и предложените документи. Иван Н. Иванов защитава една от поправките, целяща да разшири кръга на описаните престъпления - подкрепена при гласуването от 101 депутати.

Резолюцията се приема с 99 гласа “за”, 42-ма са “против” и 12 се въздържат. Часът е 19:06.

“За” препоръката гласуват 85, 50 “против” и 11 се въздържат. Препоръката до Комитета на министрите не се приема, защото за нейното приемане се изисква мнозинство от 2/3.

Но Резолюция 1481 /2006 е вече факт. Асамблеята, представляваща гласа на 800 милиона европейци, осъжда престъпленията на тоталитарните комунистически режими, самите режими и частично комунистическата идеология в частта и за диктатура на пролетариата и класова борба. Призовават се комунистическите и посткомунистическите партии да осъдят недвусмислено извършените престъпления от комунистическите режими. Престъпленията, които са извършени (100 милиона убити, 20 милиона, хвърлени в лагери по политически причини, над 10 милиона, умрели от принудителен глад и т.н.), получават своята оценка и политическа присъда. Идеята, родена на остров Персин в България, на мястото на един от най-жестоките комунистически лагери, намира своята реализация. Един тъжен успех!

Послепис

Още същия ден - 25 януари 2006 г., Сенатът на Чешката република прие декларация, подкрепяща решението на ПАСЕ.

На 10 февруари 2006 г. ПГ на ОДС , а на 16 февруари 2006 г. ПГ на ДСБ внесоха свои проекти за декларации на Народното събрание за подкрепа на Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ. Проектите бяха разгледани и подкрепени по принцип от Комисията по правата на човека и вероизповеданията на три заседания (16 март, 25 май и 1 юни), която излезе с обобщен проект по декларациите, а също така внесе и алтернативен текст от депутата на БСП Трифон Митев също в подкрепа на Резолюцията на ПАСЕ. Докладът на комисията към момента на публикацията очаква разглеждане в пленарната зала и гласуване.

На 14 март 2006 г. 64 депутати от Националната асамблея на Френската република начело с г-н Бруно Жил, позовавайки се на Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ, внесоха законопроект № 2948, с който се предлага 9 ноември - денят на падането на Берлинската стена да се обяви за национален ден в памет на жертвите на комунистическите режими. Появи се намерение за подобна инициатива и от страна на френски сенатори в Сената на Франция. От 30 юни вестник “ПРО и АНТИ” започна кампания в подкрепа на френския законопроект.

На 8 юни 2006 г. в Европейския парламент Групата на Европейската народна партия (ЕНП) организира парламентарно слушане “Ден за проучване” по повод приетата Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ. Участниците излязоха с предложение за създаване на международен институт за разследване престъпленията на комунистическите режими , както и внасяне на проект за резолюция в Европейския парламент. Участниците изразиха благодарност за подкрепата на Ханс Герт Пьотеринг - президент на Групата на ЕНП и бъдещ президент на Европейския парламент.

На 30 август евродепутатите Кускис (Латвия), Ландсбергис (Литва), Келам (Естония) и Бизли (Великобритания) чрез секретариата отправиха покана до мен за среща на 27 септември 2006 г. в Страсбург (един ден след обявяването на доклада на Европейската комисия за България и Румъния) за обсъждане на предложението за създаване на Международен институт за разследване престъпленията на комунистическите режими. Поради липса на средства пътуването ми не беше осъществено.

На 27 септември 2006 г. в столицата на САЩ - Вашингтон, на пресечката на авеню Масачузетс и Ню Джърси авеню се направи първата копка на мемориал в памет на над 100 милиона жертви на комунизма по света. Там ще бъде поставена “Статуята на свободата”, напомняща тази от площада “Тянанмън” в Пекин и прочутата статуя на свободата в Ню Йорк, направена по френския оригинал, намиращ се на остров в река Сена в Париж. Авторът на скулптурата е Рийд Армстронг - прочут американски скулптор, женен за Роксана Лучаковска от Украйна.

Не е заключение…

Много неща още има да се случват по този въпрос. Ето защо този текст остава отворен за допълнения.

Това не е краят на историята.

Публикувано във в. "Про и Анти", бр. 40 (771), октомври 2006

Лъчезар Тошев е роден през 1962 г. в гр. Свищов.
През 1985 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски" - специалност молекулярна биология.
До 1991 г. работи в Института по молекулярна биология и Института по клетъчна биология и морфология на БАН. Член на Екогласност от октомври 1989 г. и на СДС от основаването му до днес. От 1991 до 2005 г. е народен представител от СДС в 36, 37, 38 и 39-то Народно събрание.
Председател на Комисията по околната среда и водите 1997-2001 г. в 38-то НС.
Председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията 2001-2005 г. в 39-то НС.
Председател на парламентарната група за приятелство с Албания (1996-2005)
Член на Комисията по външна политика при Народното събрание (1991-1997)
Зам.-председател на парламентарната група за приятелство с Р. Македония 2001-2005 г.
Член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) 1992-2005 г.
Вицепрезидент на ПАСЕ 1998-2000 г.
Вицепрезидент на Групата на Европейските Демократи в ПАСЕ 1992-1997 г.
Вицепрезидент на Групата на Европейската Народна партия в ПАСЕ 1997-2005 г.
Вицепрезидент на Комисията по политически въпроси на ПАСЕ 1999-2001 и 2005 г.
От 3 октомври 2005 г. - почетен член на ПАСЕ. През 2006 г. е награден и с медала "За заслуги" (Pro Merito) на ПАСЕ. От юли 2005 г. главен експертен сътрудник към кабинета на Филип Димитров - заместник-председател на Народното събрание.