Васил Зафиров

Полейте гробовете

Под стража, до черни гробове без кръст
каторжника - мъртъв заровихме.
Напразно кънтеше коравата пръст:
Полейте гробовете!

По пътя към лагера, в летния зной
ридаехме ние - суровите.
А мъртвите викаха там без покой:
Полейте гробовете!

И всяка нощ някой ни буди от сън
със писъка тъжен на совите.
Душите на мъртвите бродят навън.
Полейте гробовете!

Земята ни - гробница цяла е тя.
Ръждясаха в нея оковите.
Излезте със свещи! Носете цветя!
Полейте гробовете!

От мъртвите бяга палачът презрен.
Треперят от страх октоподите.
Излизайте! Ражда се светлият ден!
Полейте гробовете!

1956, лагера Белене

в. "Истина", издание на съюз Истина, бр. 9, януари 2000

 

Васил Зафиров Дичев е роден през 1926 в с. Княжево, Елховско. Като легионер през 1946 е въдворен в концлагера Росица за 1 година. Учи 3 години медицина, но е изгонен при чистките на студенти през 1949. Взет е в казармата като трудовак. След излизането си работи в строителството.

На 3 март 1953, два дни преди смъртта на Сталин, Георги Константинов (анархист и ръководител на конспиративната група) и Васил Зафиров взривяват паметника на Сталин на входа на Борисовата градина в София. На 15 юни 1953 Васил Зафиров е осъден на 14 години затвор в процес срещу 9 души, участници в организация "която си поставила за цел да събори, подрови или отслаби народно-демократичната власт в Народната република чрез преврат, бунт, метеж, терористически действия или общеопасни престъпления".

Излиза от затвора през 1962. Заселва се в Пловдив, работи като фабричен работник.

Умира през април 1991.