Йосиф Петров

Видение
из цикъла "Вик от каторгата", 1956-1959

Във мойта малка каменна килия,
препълнена със скръб и самотия,

за вас си мисля аз и дни и нощи.
Ах, как ми беше домъчняло снощи!

Нощес, в потайна доба, как - не зная,
аз влязох леко в тихата ви стая.

Видях ви двете в първи сън заспали,
с лица от скрита обич просияли.

Намерих Лазаринка променена,
порасла, едра, ябълка червена,

а ти - отслабнала и отмаляла,
с коса от грижи вече посивяла!

Не ви събудих и не заговорих.
Със мъката си дълго аз се борих!

Наведох се полека над детето
и го целунах кротко по челцето.

То не помръдна в мекото възглаве.
Изправих се и го поплюх за здраве!

А тебе нежно със ръка погалих.
Погледах те. За младостта пожалих.

Сълза гореща леко ме опари
и капна между двете ти пендари.

И мигом, както влязох неусетно,
изчезнах като сянка мимолетно.

Градът бе сякаш запустял без хора.
Невидим се завърнах пак в затвора.

Прибрах се в каменната си килия,
препълнена със скръб и самотия!

Потрепнах призори и се събудих.
Огледах се и сам си се почудих:

едно легло сред четири стени,
и аз - с изпепелени младини!

Зореше пролетна зора навън,
а другото било е само сън!

Йосиф Петров, "Добър ден, народе мой...", София 2003, изд. "Звезди"

 

Йосиф Петров Лалов е роден на 14 май 1909 г. в с. Чирен, Врачанско. През 1931 г. завършва Школата за запасни офицери, след което е адютант на дружина, взводен и ротен командир. Участва във Втората световна война. Бомбардировките над София отнемат живота на двете му невръстни деца.

В периода 1937-1942 г. работи като учител в София и Бяла Слатина. Хумболтов стипендиант в Германия (1942-1943 г.). Директор на занаятчийското училище във Враца (1943-1945 г.). Чиновник в Министерството на земеделието (1945-1948 г.).

От 1933 г. е член и деец на БЗНС.

След унгарските събития от 1956 г. е изпратен в концлагера на остров Персин край Белене, където престоява до 1959 г. Народен представител от СДС в Седмото Велико Народно събрание, 1990-1991, първото демократично избрано народно събрание след установяването на еднопартийната система в България, което той откри като негов доайен.

През 1990 г. излиза книгата му “Вик от каторгата” с неговите 32 стихотворения, които помни наизуст до освобождаването си. Едва след това ги написва на хартия и ги заравя в земята, където престояват 30 години.

Първите си стихове пише през 30-те години: “Април 1925”, “Тъжовна пролет”, “Дни”, “Селска орис”. През 1939 г. излиза стихосбирката му “Родна земя”. Други книги: “Под развети знамена. Стихове” (1944 г.), “Селски и войнишки хуморески” (1945 г.), “Босилкова китка. Народни мотиви” (1946 г.), “Оранжева земя. Стихове” (1947 г.), “Чорапът се разплита. Комедия” (1948 г.).

През 2000 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на литературата и по случай 90 години от рождението му.

Почина на 16 октомври 2004 в София.