English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
 
ИСТОРИЯ
 
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История >  Документи
  Заключени слова

 

Мехмед Карахюсеинов


Стайно цвете

За мене твърде неудачно свърши лятото -
интервенции от кръста до шията…
Сняг навя, а аз съм заел място
до мушкатото -
пуснах корени в тази стая,
както то - в саксията.
За мене твърде задъхана беше тази есен -
кратки разходки с предълги почивки…
Сняг наваля, а аз стоя на балкона
както заглъхнала песен
някъде на най-трудната си извивка.
Снегът вали на парцали -
чувам това шумолене.
Хубава зима, а аз не мога да дишам.
Щърба ще бъде лакираната ви история
                                            без мене…
Цъфна мушкатото -
призори на прозореца ще се впишем.

25 ноември 1988

Мехмед Карахюсеинов, "Не по ноти ", изд. "Стигмати", София 1999

 

Мехмед Хасанов Карахюсеинов, поет и художник, роден на 5 октомври 1945 в с. Севар, Разградско. Работи като печатар, осветител в киноцентъра, уредник в списание "Нов живот", строителен работник.

На 1 февруари 1985 поетът се самозапалва. Прави го не демонстративно, а в усамотение, в двора си във Владая. Случаен таксиметров шофьор го загасява и откарва в Пирогов. Докато е в безсъзнание, сменят името му с българско. Лекарите спасяват живота му, но обгарянията са изключително тежки и предизвикват нелечима болест. Мехмед Карахюсеинов умира на 3 май 1990 в София. Три месеца по-късно се ражда синът му.

Из предговора към стихосбирката на Мехмед Карахюсеинов "Не по ноти", издадена от издателство "Стигмати" през 1999:

Драги читателю, авторът на тази стихосбирка не е вече между живите. Той е скъпа жертва на възродителния процес. Самозапали се. Тези стихове са рожба на агонията, която продължи няколко години.

Неговото самоубийство аз възприемам като най-благородна форма на инстинкта за самосъхранение - унищожаваш тялото, за да спасиш душата си. Не препоръчвам никому такова спасение, но се прекланям пред мъжеството му. Извърши го тихо, без героични пози. В това време на фалшиви герои и показни жестове, той ни доказва, че човешкото достойнство е по-велико от пресметливата смелост.

Неговото самоубийство не е патология, а крайно отрицание на патологията. Защото живяхме в система, където законите за физическото оцеляване заповядваха да се откажеш не само от име и род, но и от собствената си личност. За някои това беше добре дошло, за други мъчително, а трети...

Скъпи Мехмед, твоите кръстници сега правят опит да заличат следите - прекръщават самите себе си. Това не е утешение, не е възмездие. Аз знам, че ти няма да злорадстваш, няма да се усмихнеш дори - разплатата на поета е по-висша.

Сбогом. И здравей...

Константин Павлов

 

Рисунката е автопортрет на Мехмед Карахюсеинов.

 

 

 

Начало

Предговор към романа на Дянко Марков "Пътищата са затворени", Иван Дичев, 1957


Васил Зафиров

Полейте гробовете, 1956


Ганчо Савов

Затворнически песни, 1974-85


Георги Заркин

Марш на българските политзатворници, 1968

Присъда, 1968


Дянко Марков

Решетки, решетки..., 1949

Зов от отвъдното, 1957

Биография на едно полупоколение, 1962

Приятелите, 1983


Иван А. Хаджииванов

Терзание, 1951


Иван Дичев

"Народен" съд, 1956

Русия, 50-те години

Есета, 70-те години

Предговор към "Пътищата са затворени", 1957


Илия Стоименов Кехайов

И свободата, 1953/54


Йордан Русков

Зов за свобода, 1956


Йосиф Петров

Жалейно, 1956/59

Видение, 1956/59


Мехмед Карахюсеинов

Стайно цвете, 1988

Горене, 1989


Стефан Г. Попстефанов

На двадесет и пет, 1948

Молитва, 1952


Стефан Стамов

Европа, 1954

Изпращане, 1968

 
  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори