Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица

20 декември 1944 г.

Чл. 1. Лица, опасни за държавния ред и сигурност, могат да бъдат принудително настанявани в особени трудововъзпитателни общежития, обзаведени при някои държавни стопанства или предприятия, или в определени селища и поставени под надзора на Народната милиция.

Чл. 2. Настаняването става с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи, по доклад на директора на милицията след проведено дознание.

Чл. 3. Срокът за престояването в местата, указани в чл. 1 от настоящия закон, не надминава шест месеца, освен ако бъде подновен с нова мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи.

Чл. 4. Особен правилник ще се изработи за реда и усройството на тия трудововъзпитателните общежития, а също и за реда в държавните стопанства, предприятия и в селищата, в които са настанени лицата по чл. 1 от настоящия закон.

По Държавен вестник, № 15, 20 януари 1945 г.

Коментар:

И тази наредба-закон е приета от министрите от всички отечественофронтовски политически сили - комунисти, социалисти, земеделци, звенари и независими - по доклад на министъра на вътрешните работи. Та е в пълно противоречие с чл. 73 на конституцията (действащата тогава Търновска Конституция), който повелява, че: "Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежния съд, която е вече добила законна сила." (по "Конституция на Българското Царство", С., Държавно книгоиздателство, 1945.) С този закон на Министерството на вътрешните работи се предоставя правото да задържа и изпраща в трудови лагери всички, които органите на Народната милиция преценят като "политически опасни лица", едно твърде неопределено и разтегливо понятие. Трудововъзпитателните общежития за "престъпления" с политически характер стават съществен елемент от репресивния апарат на отечественофронтовската власт.