Доклад, изнесен пред научно-практическа конференция Будапеща, март 2002

Методи Андреев
председател на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб

Вече 12 години след рухването на тоталитарния режим в България процесът на разкриването на архивите и изясняването на дейността на комунистическите тайни служби продължава да среща сериозна съпротива от страна на основните държавни институции и ведомства. Този процес, както и цялостният процес на демократизация в страната, има противоречив и драматичен характер, като драмата и противоречивостта на двата процеса са в пряка връзка помежду си.

Идеята за разкриването на истината за комунистическата репресивна машина до ден-днешен продължава да среща както неразбиране, така и откровен отпор от страна на политическата класа в България. Донякъде изключение от това печално правило имаше само в определен период от управлението на коалицията ОДС, приключило с изборната й загуба в средата на миналата година.

Въпреки спомената упорита съпротива, въпреки подчертано недоброжелателното отношение и на някои водещи фигури сред управляващото мнозинство процесът на разкриването дейността на комунистическите тайни служби е реалност. Реалност със своя история (макар и мъчителна) и със свое неизбежно прогресивно развитие в бъдещето - независимо от надвисналата сериозна опасност за връщане на този процес на публичност назад към скритостта и непрозрачността на комунистическото минало. Ключов показател за посоката на развитието на този процес в България в близкото бъдеще ще бъде съдбата на комисия, чийто председател съм, и възможността и да прилага закона, на базата на който тя е конституирана.

Историята на процеса на разкриване дейността на комунистическите тайни служби.

С решение на Великото народно събрание през 1990 г. беше създадена анкетна комисия по досиетата на избраните в този парламент народни представители. Тази първа комисия беше ръководена от депутата Георги Тамбуев, член на БСП - партията на бившите комунисти. Плахият опит за открехване на завесата на тоталитарните тайни служби тогава завърши със скандал и в крайна сметка с провал. В пресата бе публикуван нелегитимен списък с имена на депутати, сътрудничили на бившата Държавна сигурност и след разразилия се скандал се стигна до странен финал. Без да излезе с официален доклад парламентарната комисия по досиета във Великото народно събрание (в което абсолютно мнозинство имаше БСП) прекрати дейността си.

На 24 април 1991 г. ВНС, позовавайки се на чл. 79, ал. 1 от Конституцията, излезе със следното решение: "по повод злонамерено огласяване на данни за народни представители":

1. Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана.

2. Анкетната комисия по досиетата на народните представители и парламентарните групи в тридневен срок да предоставят в архива на Великото народно събрание всички материали, свързани с дейността на комисията.

3. Министърът на вътрешните работи да осигури достъп до персоналните секреции и строго секретни материали на засегнатите от публикациите лица, а при необходимост - и с ръководителя на съответната парламентарна трупа. Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона.

Все пак през 1994 година бе постигнат сериозен законодателен пробив. На 13 октомври XXXVI Народно събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията, гласува следното фундаментално решение: "Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България." (Въпросните две точки от този списък гласят: т. 19.: "Обобщени сведения за състава, бойната готовност, специалната подготовка, боеспособността и разпределението на кадрите, за материално-техническото и финансовото осигуряване на поделенията на Министерството на вътрешните работи (без тези на Народната милиция и Противопожарната охрана) и разузнавателните служби на Народна република България; т. 20. Сведения за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на контраразузнавателните и разузнавателните служби на Министерството на вътрешните работи, на криминалната и стопанската милиция на Народна република България, както и данни за специалните им съоръжения."

Това решение на Народното събрание от 13 октомври 1994 г. обаче и до ден-днешен е само лист хартия. По отношение на него не бяха предприети необходимите действия от ръководителите на ведомствата, притежаващи документация на бившата Държавна сигурност. Конкретно става дума за ръководителите на Министерствата на вътрешните работи, отбраната, външните работи и Министерство на правосъдието, както и за директорите на Националната разузнавателна служба. От влизането на решението в сила на 24 октомври 1994 г. ръководните държавни органи на споменатите по-горе институции на практика не го изпълняват. Този отказ да се изпълнява решение на Народното събрание на Република България е факт въпреки изричните разпореждания на Конституцията на страната. Чл. 86, ал. 2 от Конституцията гласи: "Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите", като в същото време в чл. 108, ал. 3 на Конституцията ясно е казано: "Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите действия."

Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност

През 1997 г. XXXVIII Народно събрание (първото след падането на тоталитарния режим, в което антикомунистическа коалиция имаше абсолютно мнозинство) прие Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. В този закон също имаше категоричен текст, който изискваше архивите на бившата Държавна сигурност да станат публични. Член 13 от закона гласеше: "До изтичане на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив по реда на Глава трета от Закона за държавния архивен фонд след изтичане на срока по чл. 10, ал. 4., т. 1 от Закона за държавния архивен фонд." (ЗДАФ, чл. 10, ал. 4: Приключените в деловодството документа се съхраняват в архивите на учрежденията и организациите в продължение на следните срокове: (т. 1) за висшите органи на власт и управление, за централните и окръжните учреждения и организации - 10 години.) Това изискване на закона не беше обаче също спазено, дори и при дадената от същия закон възможност част от документите на бившата Държавна сигурност да бъдат поставени при друг режим на съхранение по преценка на комисията, прилагаща Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.

Но този закон постигна една важна цел - беше дадена възможност на жертвите на комунистическия режим да се запознаят с оперативните дела, които бившата Държавна сигурност е разработвала за тях. Пълнотата и коректността на този достъп обаче не бе гарантиран с граждански контрол. Основната причина за това беше, че по отношение на състава на комисията, прилагаща закона, беше допуснат очевиден конфликт на интереси, тъй като всички нейни членове бяха представители на съвременните спецслужби и силови ведомства. А някои от членовете на тази комисия бяха и служители в съответните ведомства от времето на комунистическия режим. Приетият закон имаше още много слабости. Той бе едновременно схематичен и в много отношения непълен и на практика се оказа с твърде тясно приложение.

Промените в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност

В началото на 2001 г. Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност бе основно реконструиран и детайлизиран. Една от най-важните промени бе, че бяха създадени две независими една от друга комисии. Членове на тези комисии вече не можеха да бъдат не само представители на комунистическите спецслужби, но и на съвременните служби за разузнаване или сигурност.

Комисията, на която имам честта да съм председател, е мандатна и постоянно действаща, съставена от политически и обществени дейци. По закон тя е седемчленна. Пет от тях са избрани от Народното събрание и двама от Министерския съвет. Петгодишният мандат на членовете и е една гаранция за нейната независимост. Нейният независим и граждански статут се гарантира и от законовата забрана членовете и да заемат по време на своя мандат изборна длъжност в държавни и общински органи, както и в ръководни органи на политически партии, коалиции или професионални организации.

Промените в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност през 2001 г. бяха одобрени с гласовете на всички парламентарни групи в XXXVIII Народно събрание, с изключение на тази на БСП (бившите комунисти). Петима от членове на комисията бяха избрани от Народното събрание по предложение на петте парламентарно представени партии. А именно: от СДС - един представител, от БСП - един представител, от БЗНС-НС - един представител, от ДПС - един представител и от Евролевицата - един представител. Останалите двама членове на комисията бяха избрани от Министерския съвет като специалиста по история и архивистика.

Нашата комисия се конституира и започна своята дейност на 6 април 2001 г. По закон комисията се представлява от председателя. Тя има и двама заместник-председатели. Всички членове на комисията са подписали клетвени декларации за опазване на държавна тайна, както и честта и достойнството на гражданите. Заседанията на коми-сията се провеждат при кворум повече от половината от членовете и, а решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове при явно гласуване. За заседанията на комисията се води стенографски протокол.

Нашите правомощия

Според законовите правомощия на комисията основната и дейност и задължения са насочени в три главни посоки:

1. Приоритетна проверка и разкриване на сътрудниците на комунистическите тайни служби, които от падането на тоталитарния режим насам са заемали или заемат определени публични длъжности или са извършвали или извършват определена публична дейност. С резултатите от всяка такава индивидуална и групова проверка комисията излиза с официален доклад, който се публикува на постоянен достъп в Интернет. (Подготвя се собствена страница на комисията в Интернет, като до момента публикуваме докладите си в други електронни информационни средства.)

2. Издирване, събиране, анализиране, оценка и разкриване на документи на комунистическите тайни служби.

3. Осигуряване достъп на засегнатите от комунистическите тайни служби лица до цялата налична информация за тях, събирана от тези служби.

Втората независима комисия се състои от пет члена. Тя също е мандатна, но не е постоянно действаща. Именно на тази втора комисия след извършване на проверките за сътрудничество с комунистическите тайни служби и преди оповестяването на имената на сътрудниците в публичен доклад нашата комисия предоставя фактите и данните за сътрудничество. Втората комисия е съставена на следния принцип: председател, предложен от Президента на републиката, двама съдии, предложени от Върховния касационен съд и двама прокурори, предложени от Главния прокурор. Петчленната комисия, опирайки се на изрично посочени в закона критерии за сътрудничество, гарантира правомерността при публичното оповестяване на дадено лице като сътрудник. Т. е. комисията ни не може да обяви някого за сътрудник без санкцията на втората независима комисия.

В дейността си комисиите се подпомагат от администрация. Служителите в администрацията са подписали същите клетвени декларации, както членовете на комисията.

Взаимодействие с държавните органи, трудности и проблеми при работата на нашата комисия с тези органи

В изпълнение на своите задължения нашата комисия работи:

- с ведомства, чиито служители подлежат на проверка;
- със спецслужбите;
- с граждани - жертви на комунистическия режим.

Съществуват сериозни проблеми, свързани с изпълнението на закона от страна на институции, ведомства и други юридически лица за лицата, заемали или заемащи публична длъжност или извършвали или извършващи публична дейност. От една страна, много рядко се използват възможностите на чл. 6а за предварителна проверка, а от друга, не се спазват и разпоредбите на чл. 4е от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Много често получаваме непълна и неточна информация за лицата, подлежащи на проверка. Освен това органите, поддържащи база данни за лицата, заемащи публични длъжности и изпълняващи публични дейности, не информират комисията за настъпили кадрови промени, както е необходимо по закон.

Комисията среща големи трудности и в работата си със съвременните спецслужби и силови ведомства по отношение на другите основни нейни правомощия и задължения - събирането, анализирането и разкриването на документите на бившите тайни служби. Тук става дума за отказ от изпълнението на закона в някои основни негови пунктове и недвусмислено спъване на дейността на комисията от тези служби и ведомства. Това става чрез оспорване на законовите правомощия на комисията, чрез произволно тълкуване на текстовете от закона, който тя прилага или като се създават други формални пречки. Тези служби и ведомства са конкретно НРС (която е на подчинение на Президента на републиката) и Министерство на вътрешните работи. С тези си действия ръководителите на тези служби и ведомства на практика осуетяват гражданския контрол върху достъпа и използването на документите на бившата Държавна сигурност. В същото време в комисията продължават непрекъснато да постъпват и да се натрупват молби от граждани за проверка дали за тях е събирана информация от комунистическите тайни служби. В сградата, където се помещаваме, е обзаведена и читалня, в която гражданите могат да се запознават с наличните за тях дела. На практика в момента целият този процес е блокиран, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от закона проверките дали за български граждани бившата Държавна сигурност е събирала информация, трябва да се извършват от комисията. Службите обаче отказват достъп на членовете на комисията до картотеките, за да бъдат извършени тези проверки. В това отношение голям недостатък на закона се явява фактът, че архивът на бившата Държавна сигурност не е на разпореждане на комисията, а на въпросните НРС и МБР.

Унищожаването на огромен масив от архива на бившата Държавна сигурност и произтеклото от него решение на Конституционния съд на Република България като значителни трудности пред работата на комисията

Много важно е да се отбележи, че огромен проблем при издирването на данни и оповестяването на имената на бившите сътрудници на тоталитарните тайни служби в България е незаконосъобразното широкомащабно унищожаване на личните и работните дела на секретни сътрудници в началото на 90-те години, станало по заповед на тогавашния министър на вътрешните работа ген. Атанас Семерджиев - представител на управляващата по това време комунистическа партия.

Този проблем бе значително задълбочен след решение на Конституционния съд от 22 септември 1997 г. Според това решение регистрирането на един секретен сътрудник на комунистическите тайни служби като такъв в картотеката и регистрите на тези служби само по себе си не е доказателство, че въпросното лице е сътрудник и следователно той не може да бъде обявен за такъв. Трябва да се отбележи, че това решение на Конституционния съд бе взето при явен конфликт на интереси, тъй като, преди да се произнесат, самите конституционни съдии не бяха проверени за връзки с бившата Държавна сигурност - каквато реална възможност имаше. В така формулираните мотиви на решението на Конституционния съд се съдържат заключения, които при приемането на поправките в закона през 2001 г. доведоха до допълнително усложняване на процедурата за фактическо доказване на сътрудничество с комунистическите тайни служби. Поради тези причини по-малко от 50 процента от лицата, за които има данни, че са били сътрудници на тези служби, попаднаха в нашите публични доклади до този момент. Това създава сред обществеността известно недоверие и скептицизъм по отношение на нашата работа.

Комисията има право да издирва във времето законово необходимите доказателства за определянето на едно лице като сътрудник, но в това отношение неразрешеният ни достъп до архива на бившите тайни служби е много сериозен проблем. Също така са необходими законови промени за максимално възможно - при наличието на споменатото решение на Конституционния съд - либерализиране на изискванията за класифицирането на едно лице като "безспорен сътрудник". Както са необходими и законови промени за увеличаване правомощията на комисията за издирване на факти за сътрудничество на дадено лице.

След всичко казано дотук трябва да подчертая следното: в България от падането на комунистическия режим до настоящия момент държавата никога не е заставала недвусмислено и категорично зад законодателство в посока на максимално осветляване дейността на комунистическите тайни служби, както и за разкриване на агентите на тези служби и пресичане пътя им към високите етажи на властта и възможностите им и в настоящето да влияят по недопустим нерегламентиран начин на политическия, икономическия и обществения жи-вот в страната. Все пак, макар и не докрай последователни и категорични, действителни опити в правилната посока бяха направени по време на управлението на ОДС. Именно тогава бе гласуван Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и по време на управлението на тази коалиция този закон бе значително, макар и недостатъчно, подобрен.

"За" и "против" Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб

След промяната в политическото управление на страната, настъпила след парламентарните избори на 17 юни миналата година, отношението към нашата комисия се промени коренно. От страна на новото управление на държавата е налице недвусмислено желание да се блокира приложението на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

Сега на работата на нашата комисия се пречи на практика на всички държавни нива, по всички възможни начини. Новото управляващо парламентарно мнозинство и новото правителство гледат на комисията като на доведено дете, което трябва да бъде търпяно само заради общественото мнение. В случая става дума за съвсем основателни притеснения, че евентуална отмяна на закона би се изтълкувала от Европа и Америка като акт, насочен срещу демократичния процес в Република България.

Не напразно в края на своя мандат предишният президент на страната г-н Петър Стоянов окачестви Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб като белег на демократичност. Г-н Стоянов буквално каза: "Този закон има нужда от ремонт. Но, според мен, законът в никакъв случай не трябва да бъде променен по отношение на онези, които са сътрудничили на политическата полиция в България, на бившата Държавна сигурност, които са клеветили свои близки, свои роднини, свои колеги, които са причинили огромни житейски катастрофи. Тези хора нямат право днес да морализаторстват в нова, демо-кратична България и отново да ни дават съвети по начина, по които го правеха преди 10 ноември 1989 г. Затова, според мен, белег на изграждането на демокрацията в България ще бъде един нов прочит на закона. Този прочит, разбира се, да не оскърбява по никакъв начин достойнството на хора, които са работили за страната си - например военното разузнаване. Но прочит, който да даде ясна представа на българския народ кои са били тези, които доносничеха на политическата полиция, тези, които отравяха климата на нашия живот преди 1989 г., ни трябва. Така че аз съм за запазване на този закон, той е белег на демократичност." Още преди да спечелят властта, високопоставени представители на сегашните управляващи, включително и настоящият премиер г-н Сакскобургтотски, заявиха, че въпросът с наследството на комунистическата Държавна сигурност трябва да се реши по най-бързия начин веднъж завинаги. Тези господа обаче не пожелаха да пояснят какво точно имат предвид. Съдейки по поведението на сегашните парламентарно мнозинство и правителство, намеренията им са по-скоро документацията за комунистическата тайна полиция да бъде укрита от обществеността. Като от някои политически лица и кръгове дори се лансира абсурдната идея тази документация да бъде унищожена. По този повод в споменатата вече реч експрезидентът Петър Стоянов категорично заяви: "В никакъв случай не приемам това радикално решение - досиетата да бъдат изгорени и каквото било - било."

Законодателни опити за блокирането на процеса на разкриване на документацията и дейността на комунистическите тайни служби и произтичащите от тях опасности и опасения

Като опит на управляващите за скриване на истината за ролята на комунистическите тайни служби в обществения живот на България може да се приемат и някои текстове от предложения от правителството Закон за защита на класифицираната информация. Такъв закон безусловно е необходим както за нормалното функциониране на държавата, така и за приемането на страната ни в ЕС и НАТО. Но за съжаление в този му вид законът отдалечава България от стандартите на ЕС и НАТО.

В частта, засягаща пряко дейността на комисията, законът предвижда документацията от архивите на бившите комунистически спецслужби за последните 37 години от съществуването им да се класифицира като секретна информация и по този начин да се засекрети. Така процесът на разкриването на характера и същността на тези служби като политическа полиция на комунистическия режим не само се блокира, но и се създава възможност техните щатни и нещатни агенти да заемат ключови постове в системата за сигурност на съвременна България. В този смисъл Законът за защита на класифицираната информация има сериозни противоречия с директива С-М (55) 15 (FINAL) на НАТО, в която са определени основните изисквания за гарантирането на т. нар. персонална сигурност.

Допълнително улеснение за инкорпорирането на агентите на комунистическите тайни служби в системата за сигурност на съвременна България е и липсата до този момент на закон за граждански контрол върху дейността на спецслужбите. Всичко това буди едновременно тревога и недоумение и поставя под съмнение заявените на висок глас от правителството основни приоритети на политиката му - присъединяването към ЕС и НАТО. Стремежите и опитите за неразкриването на тайната история на комунистическия режим и особено на истината за репресивната му машина - Държавна сигурност - е явна заплаха и за развитието на демократичния процес и гражданското общество в България.

В тази връзка съм длъжен да посоча поне още два красноречиви факта. В становището на Консултативния съвет по законодателството към парламента по отношение на Закона за защита на класифицирана информация се предлага: "да се обмисли съотношението между този закон и действащия Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, както и възможността за евентуалната отмяна на последния." Това становище е подписано от председателя на Консултативния съвет проф. Васил Мръчков, който беше последният главен прокурор на комунистическа България.

Твърде любопитно и не по-малко печално е и предложението на шефа на една от съвременните спецслужби в България. В становището си относно законопроекта за защита на класифицираната информация директорът на Националната разузнавателна служба предлага да бъде отменено цитираното вече от мен решение на XXXVI Народно събрание от 1994 г., според което сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на бившата Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи не представляват държавна тайна. Т. е. предлага се всичко това отново да бъде покрито със секретност, и то по законов ред!

Отношението на следствените и съдебните органи към проблема с архивното наследство на бившата Държавна сигурност

Говорейки за отношението на държавата към процеса на осветляване дейността на комунистическите тайни служби, ще посоча още един факт, който не се нуждае от коментар. Както вече изтъкнах, огромен брой досиета бяха незаконно унищожени по заповед на ексминистъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев. Заповедта датира от януари 1990 г. Става дума за унищожаването на около 144 000 секретни единици от архива на комунистическата Държавна сигурност. Благодарение на това крупно престъпление бяха прикрити извършителите на хиляди престъпления на комунистическия режим. По този повод срещу въпросния о. з. генерал от години се извършват следствени и съдебни действия, който обаче и до ден-днешен така и не довеждат до някакъв краен резултат.

Отгоре на всичко в средата на декември миналата година Върховният касационен съд, давайки ход на делото срещу ген. Семерджиев и шефа на МБР-архива до началото на 90-те о. з. генерал Нанка Серкеджиева, взе решение да засекрети това дело и то да се провежда при закрити врати. Устно изразените от представителите на съда мотиви за засекретяване на делото бяха, че материалите на бившата Държавна сигурност представляват държавна тайна. Това становище на Върховния касационен съд на Република България е в крещящо противоречие с цитираното по-горе решение на парламента, съгласно което архивът на бившата Държавна сигурност не представлява държавна тайна.

В заключение на всичко казано дотук ще отбележа, че въпреки цялата тази съпротива от страна на официалните държавни институ-ции ние се стремим да изпълняваме своите задължения, включително и това да се отчитаме пред парламента за извършената от нас работа два пъти годишно.

Комисията ни поддържа активни контакти със сродните и институции в страните от бившия Източен блок. Имаме подписани меморандуми за сътрудничество с колегите от Германия и Румъния.

Скоро ще открием заедно с германските си колеги изложба в България на тема: "Държавна сигурност - гарант на диктатурата в ГДР", която ще е посветена на дейността на ЩАЗИ.