|
Денацификацията
Основните действия по денацификацията на Германия,
чиято цел е "възстановяването на германския политически живот
върху демократична основа", са изложени в заповед на американското
командване
JCS 1067 до Айзенхауер от април 1945:
•Разпускане на нацистката партия, на нейните формации, на всички
нацистки обществени институции, които са били инструмент на партийното
господство; забрана на тяхното възстановяване в каквато и да е форма.
•Отменяне на законите, които са създали политическата
структура на националсоциализма и всички закони, които са създали
дискриминация на расова, национална, политическа или религиозна
основа.
•Уволнение на активните нацисти от държавни служби
и отстраняването им от обществения живот:
1) от граждански, икономически и трудови организации;
2) от корпорации и други организации, в които германската власт
има важни финансови интереси;
3) от индустрията, търговията, селското стопанство и финансите;
4) от образованието;
5) от пресата, издателските къщи и агенциите, чиято област са новините
и пропагандата.
Активните нацисти, които са били повече от номинални
членове на партията, са определени като такива, когато:
1) са ръководили партийна служба или са били активни на всяко ниво
от местно до национално в партийните или други подобни структури;
2) са въвлечени в нацистки престъпления, расово преследване или
дискриминация;
3) открито са декларирали вяра в нацизма, расистки или милитаристични
идеи;
4) доброволно са оказвали материална или морална подкрепа, или политическо
сътрудничество на нацистите.
•Собствеността на нацистката партия и подлежащите
на арестуване активни нацисти минава под контрола на Военното управление.
•Същото с всички архиви, паметници и музеи на нацизма.
• Запазване на всички записки, планове, книги, документи,
научни и икономически данни на централната германска власт, на националсоциалистическата
партия и нейните подчинени организации, на всички полицейски служби,
включително политическата полиция и сигурността, на всички важни
икономически организации, контролирани от националсоциалистическата
партия или от нейни членове.
•Заповядва се издирването и арестуването на нацистките
ръководители и отговорните за военните престъпления, за да бъдат
съдени. (Заповедта съдържа списък на категориите, подлежащи на арестуване.)
•Поставя се под контрола на военното управление всякаква
политическа активност; забранява се пропагандирането под всякаква
форма на нацистки, милитаристични и пангермански идеи.
•Ликвидират се извънредните съдилища, създадени от
националсоциалистическия режим; също се предвижда да бъдат временно
затворени обикновените граждански, криминални и административни
съдилища до елиминирането на нацисткото влияние. (80% от практикуващите
юридически професии са били членове на националсоциалистическата
партия.)
•Предвижда се да бъдат ликвидирани всички видове специална
полиция, с изключение на криминалната полиция, след прочистване
от нацисти и поставянето й под контрола на Военното управление.
•Всички образователни институции се закриват, като
закриването на нацистките е завинаги. Предвижда се изработване на
образователна програма, от която да е отстранена нацистката доктрина
и да се насърчат демократичните идеи. Откриването наново на училищата
трябва да стане възможно най-скоро след отстраняването на активните
нацисти. Учебниците с нацистки идеи да се заменят.
Според решенията на Потсдамската конференция след
капитулацията на Германия започва процес на денацификация: разпусната
е нацистката партия, нейните членове трябва да бъдат отстранени
от заеманите длъжности, създават се трибунали за военните престъпления.
Съюзническите сили арестуват представители на различни категории
нацисти - от върховните националсоциалистически водачи до местните
групови лидери, от шефовете на Гестапо до водачите на "Хитлеровата
младеж" и на Немския работнически фронт. Книжата на нацистката партия
са давали достатъчно информация, за да се идентифицират функционерите
й.
Международният военен трибунал, т.нар. Нюрнбергски
процес, срещу нацистките водачи се състои от ноември 1945 до 1 октомври
1946. Обвиненията срещу тях са по следните пунктове:
1. Престъпления срещу мира - планиране, подготовка, иницииране и
разпореждане на военна агресия в нарушение на международни закони
и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления;
2. Престъпления срещу човечността - убийства, изтребления, депортация,
поробване на цивилно население преди или по време на война; преследване
по политически, расови или религиозни причини, независимо дали са
извършени в нарушение на националното законодателство;
3. Военни престъпления - нарушаване на законите на войната, убийства,
депортации и принудителен труд на мирно население и военнопленници,
разрушаване на селища без военна нужда. Трибуналът търси индивидуална
отговорност от лидерите, организаторите, подстрекателите и съучастниците
за осъзнато участие в създаването на система на беззаконие, несправедливост
и жестокост, срещу всички законни и морални принципи на цивилизования
свят.
На 1 октомври 1946 присъдата над 21 от 24 обвиняеми
е произнесена: десет са осъдени на смърт чрез обесване, всички останали
без трима са осъдени на затвор с различна продължителност - от доживотен
до 10 години. Трибуналът отхвърля възраженията на защитата, че само
държава, а не личности могат да са отговорни за военни престъпления.
Процесът оповестява на света масовите престъпления на нацизма.
Американското управление организира други 12 процеса
в Нюрнберг и един в Дахау в периода 1945-1946. Британските власти
организират процеси в Люнебург и Хамбург. От тогава до наши дни
подобни процеси са водени в Западна Германия, Израел и САЩ, включително
нашумелите процеси срещу Адолф Айхман и Иван Демянюк в Йерусалим.
През 1963-1965 във Франкфурт се води процес срещу 22 бивши офицери
от СС в Аушвиц.
Още преди капитулацията в окупираните територии кандидатите
за общински служби попълват детайлни въпросници, Fragebogen,
които изясняват тяхното минало: членство в националсоциалистическата
партия или във военни организации, заплата, работа преди Хитлеровия
период. Тази информация е нужна на Военното управление, за да идентифицира
активните нацисти, но и симпатизантите, милитаристите и хората,
облагодетелствани материално от нацизма. Верността на сведенията
е проверявана от специална американска служба.
В американската зона позициите в държавните служби,
от които трябва да бъдат отстранени служители, са определени надолу
в йерархията до бургмистри и полицейски началници. Всички лица,
назначени на такива или по-високи длъжности след 30 януари 1933,
трябвало да бъдат уволнени. Подлежат на уволнение и личности с влияние
в "полуофициални и частни институции". Това са служителите в граждански,
икономически и трудови организации, в корпорации, в индустриални,
селскостопански и финансови институции, в пресата и в образованието,
включително учители. От тези позиции на влияние трябва да бъдат
отстранени членове на партията, които са оглавявали в нея отдел,
които са влезли в нея преди 1 май 1937 (след която дата служителите
са били принуждавани да влязат в партията или са загубвали работата
си) или са влезли в партията след 1 май 1937, но не са били само
номинални членове. До октомври 1945 в американската зона са уволнени
от държавна работа 100 000 души, а в частния сектор - 30 000.
Първоначално от частен бизнес са лишавани нацистите
с капитал над 1 милион марки или с 250 наемни работници. По-късно
дефиницията е разширена и ако се докажело, че са повече от номинални
нацисти, те са отстранявани от бизнеса си независимо от размера
му, а ако са били собственици, собствеността им минавала под контрола
на Военното управление. Закон №8 на Военното командване от септември
1945 налага още по-сурови забрани за наемане на работа на членовете
на националсоциалистическата партия. На практика те имали право
да бъдат само общи работници. Една поправка на закона дава възможност
германски апелативни органи да разглеждат жалбите на засегнатите
лица. В огромния процент от случаите тези апелативни органи решават,
че става дума за номинални, а не за активни нацисти. В Бавария от
90 000 жалби 65 000 били положително удовлетворени, което означавало
възстановяване на собствеността и връщане на работа.
На местните избори през януари 1946 Военното управление
проверява за принадлежност към националсоциалистическата партия
4 750 000 имена от избирателните списъци и дисквалифицира 326 000
от тях. Кандидатите също преминават ново преглеждане на попълнените
от тях въпросници Fragebogen. В началото на 1946 американското
военно управление се готви да предаде отговорността по денацификацията
на новите германски власти. Дискутират се положенията на закон за
денацификацията. При обсъждането има противоречия между американската
и германската страни - в идеята си за денацификация американците
правят разлика между активни и номинални нацисти, но германците
прокарват още разлики: главни престъпници, престъпници, дребни престъпници,
последователи и оневинени. Където американците са наложили постоянно
отстраняване на активните нацисти от позициите на влияние върху
обществения и икономически живот, германците възприемат скала от
санкции и виждат смисъла на денацификацията във възвръщането на
виновния в обществото. От американското военно управление не възразяват
на това, но настояват нацизмът да се третира като престъпление и
да има точно определени наказания: до 10 години затвор за главните
нацистки престъпници, 5 или по-малко за престъпниците, глоба до
10 000 марки за дребните престъпници и глоба до 1000 марки за последователите.
Американците знаели, че глобите ще бъдат платени с инфлационни пари,
но че воденото във всеки такъв случай дело ще предпази от всеобщо
оневиняване.
Спор се води и за определянето на главните престъпници.
За германците това са личностите, които са заемали относително висок
пост в нацистката партия или са били генерали в армията. Американците
посочват в 99 категории хората, които се определят като главни престъпници
и престъпници, и препоръчват много внимателно проучване на всички
офицери от армията, хора на "пруската юнкерска традиция", членове
на студентски организации и други.
На 5 март 1946 в американската зона влиза в сила Законът
за освобождаване от националсоциализма и милитаризма. В края на
1946 той става задължителен и за другите зони. Според закона 13,5
милиона души в американската зона - всички германци над 18 години
- трябвало да попълнят съкратена форма на въпросника на Военното
управление, Fragebogen. Тези, които са имали подсъдна дейност, трябвало
да се явяват пред денацификационни местни съдилища, които след слушане
на двете страни поставят подсъдимия в една от петте категории и
налагат съответстващото наказание. Тези подсъдими, които са определени
като "оневинени", и тези, които са платили наложената глоба, са
обявени за денацифицирани, а гражданските им права възстановени.
Законът изисква членовете на трибуналите да бъдат местни жители,
познати противници на нацизма, честни и справедливи. Трибуналите
обаче били трудно сформирани заради нежеланието или страха на хората
да влязат в тях.
До края на май 1946 Военното управление намира 314
000 души за активни нацисти и за подлежащи на отстраняване от държавна
работа и от влиятелни позиции в частния сектор. След влизането в
сила на Закона за освобождаване от националсоциализма и милитаризма
германските денацификационни съдилища разследват 887 252 души от
отговорните по този закон 3 623 112 души. От тях до 30 юни 1948
са осъдени 117 523 души като нацистки престъпници в петте по-ниски
категории. 83 775 получават присъди или глоби над 1000 марки.
Още в първите месеци след капитулацията започва преобразуване
на образователната система и освобождаването й от нацисткото влияние.
В американската зона са уволнени мнозинството учители, 70-80%. Учебниците
са внимателно преглеждани и тъй като почти всички са пропагандирали
нацистката или пангермански идеи, са сменени.
Американското военно командване строго лицензира и
наблюдава медиите, и прави специални усилия, за да гарантира, че
в пресата и радиото ще работят хора с антинацистко минало. Военното
управление създава свой орган, който да контролира и реконструира
германските информационни служби, което става в три фази. Първо,
всички медии се закриват в началото на окупацията. Второ, Военното
управление избира медии за свои информационни органи. Трето, постепенно
се възстановяват и връщат медиите в германски ръце след даване лицензии
на антинацистки, демократично мислещи германци. Освен тези критерии
при издаването на лицензи се цели различните издания да представят
различни социални, политически и религиозни виждания.
Една от важните цели е да бъде създадена нова журналистическа
класа и за целта биват наемани и обучавани млади журналисти. При
наемането на журналисти за Германската информационна агенция DANA
американците предпочитат пред опитните журналисти тези, които макар
млади и без опит, но имат антинацистко минало. От юли до края на
1945 са наети и обучени 130 журналисти на средна възраст 26 години.
Театралните и музикални дейци са между първите професии,
подложени на проверка от германски органи за саморегулиране. Съвети,
съставени от местната власт и граждани, от март 1946 проверявали
въпросниците, попълнени от продуценти, артисти и собственици на
театри. След проверка и от Военното управление местната власт можела
да направи избора за своите театри и оркестри.
Освен в театъра, музиката, информационните агенции
и пресата, американското военно управление провежда освобождаване
от нацисткото влияние и пропагандиране на демокрацията и в радиото,
книгоиздаването и киното.
В различните зони процесът на денацификация е с различен
обхват. Най-добре издържана е процедурата в американската зона.
В британската и френската зони денацификацията търпи компромиси
поради икономически и административни съображения. В съветската
зона денацификацията е използвана за създаването на тоталитарната
комунистическа държава. Затова и високопоставени нацисти не били
засегнати от денацификационните мерки, когато са показвали желание
за сътрудничество с новата власт, и дори достигнали високо положение
в новата комунистическа управляваща класа. Определянето на вината
също е с различна строгост. Случаите, поставени в категорията "главни
виновници", в американската зона са 2,5 % от общия брой, в британската
- 1,3 %, във френската - 0,1 %.
В съветската зона денацификацията завършва през 1948.
В останалите зони приключва постепенно в годините 1950-1954.
Днес в няколко страни - Австрия, Белгия, Франция,
Германия, Израел, Испания и Швейцария - съществуват закони, които
инкриминират публичното отричане, грубо омаловажаване, одобрение
или оправдаване на националсоциалистическия геноцид и престъпления
срещу човечеството. В Германия забрана е наложена и над нацистките
символи. Във всички случаи делата се водят от държавата, в някои
- с участие на антинацистки организации или отделни личности. Предвижда
се възможност за даване на широка публичност на съдебното решение.
Наказанията са затвор и глоби, но варират в строгостта си в различните
страни.
The
U.S. Army in the occupation of Germany 1944-1946 by Earl F.
Ziemke
Mazal
Library
America's
Role in Nation-Building: From Germany to Iraq
Combating
Holocaust denial through law in the United Kingdom
|
