English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
 
ИСТОРИЯ
 
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
Декомунизация >  Декомунизация > България
  Декомунизацията в България



КОНВЕНЦИЯ
за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид

(Приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III). Ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г. – ДВ, бр. 153 от 1950 г. В сила за България от 12 януари 1951 г.)

Договарящите страни,
като имат предвид декларацията, направена от Общото събрание на Организацията на обединените нации в негова резолюция 96 (I) от 11 декември 1946 г., че геноцидът е престъпление съгласно международното право в противоречие с духа и целите на Организацията на обединените нации и е осъден от цивилизования свят;
признавайки, че през всичките периоди на историята геноцидът е причинил огромни загуби на човечеството; и
убедени, че е необходимо международно сътрудничество, за да бъде освободено човечеството от това отвратително бедствие,
се споразумяха за следното:

Член І
Договарящите страни потвърждават, че геноцидът, независимо дали е извършен в мирно време, или по време на война, е престъпление съгласно международното право, което те се задължават да предотвратяват и наказват.

Член ІІ
В тази конвенция геноцид е всяко от следните действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
а) убиване на членове на групата;
b) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;
c) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение;
d) налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;
e) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

Член ІІІ
Следните действия са наказуеми:
а) геноцид;
b) заговор за извършване на геноцид;
c) пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид;
d) опит за извършване на геноцид;
e) съучастие в геноцид.

Член ІV
Лицата, извършили геноцид или което и да е друго действие, посочено в член ІІІ, се наказват независимо дали са отговорни по конституция управляващи, държавни служители или частни лица.

Член V
Договарящите страни се задължават да вземат съгласно техните съответни конституции необходимите законодателни мерки за осигуряване изпълнението на разпоредбите на тази конвенция, и по-специално да предвидят ефективни наказания за лицата, виновни за извършването на геноцид или на което и да е друго действие, посочено в член ІІІ.

Член VІ
Лицата, обвинени в геноцид или в което и да е друго действие, посочено в член ІІІ, трябва да бъдат съдени от компетентен съд на държавата, на чиято територия действието е било извършено, или от международен наказателен съд, който може да бъде компетентен по отношение на онези договарящи страни, които са признали неговата юрисдикция.

Член VІІ
Геноцидът и другите действия, посочени в член ІІІ, няма да се смятат като политически престъпления, що се касае до екстрадицията.
Договарящите страни се задължават в такъв случай да допускат екстрадицията в съответствие с тяхното законодателство и действащите договори.

Член VІІІ
Всяка договаряща страна може да сезира компетентните органи на Организацията на обединените нации с оглед последните да предприемат в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации мерките, които смятат за подходящи за предотвратяване и преследване на актовете на геноцид или на което и да е друго действие, посочено в член ІІІ.

Член ІХ
Споровете между договарящите страни относно тълкуването, прилагането или изпълнението на тази конвенция, включително и споровете относно отговорността на държава по отношение на геноцид или на всяко друго действие, посочено в член ІІІ, се отнасят до Международния съд по молба на една от страните в спора.

Член Х
Тази конвенция, чиито английски, китайски, испански, френски и руски текст са еднакво автентични, носи датата 9 декември 1948 г.

Член ХІ
Тази конвенция е открита за подписване до 31 декември 1949 г. за всеки член на Организацията на обединените нации и за всяка държава – нечленка, на която Общото събрание е изпратило покана за тази цел.
Тази конвенция подлежи на ратификация и ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
След 1 януари 1950 г. всеки член на Организацията на обединените нации и всяка държава – нечленка, която е получила посочената покана, може да се присъедини към тази конвенция.
Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член ХІІ
Всяка договаряща страна може по всяко време чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, да разпростре прилагането на тази конвенция върху всички или която и да е от териториите, за чиито външни отношения тя е отговорна.

Член ХІІІ
В деня, в който първите двадесет документа за ратификация или присъединяване бъдат депозирани, Генералният секретар съставя протокол, като изпраща препис от него до всички държави – членки на Организацията на обединените нации, и до държавите – нечленки, посочени в член ХІ.
Тази конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на двадесетия документ за ратификация или присъединяване.
Всяка ратификация или присъединяване, извършени впоследствие след тази дата, влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на документа за ратификация или присъединяване.

Член ХІV
Тази конвенция е валидна в продължение на десет години от датата на влизането й в сила.
Тя остава в сила за всеки следващ период от пет години по отношение на онези договарящи страни, които не са я денонсирали най-малко шест месеца преди изтичането на съответния срок.
Денонсирането се извършва с писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член ХV
Ако вследствие на денонсирания броят на страните по тази конвенция спадне на по-малко от шестнадесет, конвенцията престава да бъде в сила от датата, на която последното от тези денонсирания е влязло в сила.

Член ХVІ
Искане за преглед на тази конвенция може да бъде направено по всяко време от всяка договаряща страна чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар.
Общото събрание решава, ако сметне за необходимо, какви мерки трябва да се вземат относно такова искане.

Член ХVІІ
Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави – членки на Организацията на обединените нации, и държавите – нечленки, посочени в член ХІ:
а) за подписванията, ратификациите и присъединяванията, извършени в съответствие с член ХІ;
b) за уведомленията, получени в съответствие с член ХІІ;
c) за датата, на която тази конвенция влиза в сила в съответствие с член ХІІІ;
d) за денонсиранията, получени в съответствие с член ХІV;
e) за прекратяването на конвенцията в съответствие с член ХV;
f) за уведомленията, получени в съответствие с член ХVІ.

Член ХVІІІ
Оригиналът на тази конвенция се депозира в архивите на Организацията на обединените нации.
Заверен препис от конвенцията се изпраща до всички държави – членки на Организацията на обединените нации, и до държавите – не- членки, посочени в член ХІ.

Член ХІХ
Тази конвенция се регистрира от Генералния секретар на Организацията на обединените нации в деня на нейното влизане в сила.

Преводът на български език на заглавието на конвенцията, така както е в Указ № 300 от 1950 г. (Конвенция за преследване и наказване на престъп­ленията по геноцида), не съответства изцяло на официалните езици, на които конвенцията е съставена, поради което е поправен.

Публикувана в Държавен вестник, бр. 99, 17 декември 2010 г.

ДОКУМЕНТИ

Резолюция 1096 (1996) за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи, 27 юни 1996
На английски
На български

Doc. 7568 - доклад на Комисията по правни въпроси и права на човека, докладчик - г-н Северин, 3 юни 1996

Международна кръгла маса "Резолюция 1096 на ПАСЕ и проблемите при прилагането й в някои страни от бившия социалистически лагер"

Заклеймяване на тоталитарния комунизъм - Резолюция на Европейската народна партия, 5 февруари 2004

Решение на Европейския съд по правата на човека от 22 март 2001 (Щрелец, Кеслер и Кренц срещу Германия)
На английски

Всеобща декларация за правата на човека

Римски статут на Международния наказателен съд
На английски

Експертно заключение към заседанието на Конституционния съд на Руската федерация от 26 май 1992 по делото за КПСС

в системата на Съвета на Европа:

Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи

в системата на ООН:

Международен пакт за граждански и политически права

Конвенция за преследване и наказаване на престъплението геноцид

Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството

 


Препоръка 530 на ПАСЕ за реакция срещу военната интервенция на Варшавския договор в Чехословакия, 1968 г.

Резолюция 376 на ПАСЕ за военната интервенция на Варшавския договор в Чехословакия, 1968 г.

Резолюция 718 на ПАСЕ за ареста и заточението на Андрей Сахаров, 1980

Резолюция 739 на ПАСЕ за човешките права в СССР и за свободата на сдружаване в страните от Източна Европа

Резолюция 787 на ПАСЕ за свободата на мисълта, съвестта и религията в страните от Източна Европа

Резолюция 846 на ПАСЕ за положението на етническите и мюсюлмански малцинства в България, 1985 г.

Препоръка 1086 на ПАСЕ за положението на църквата и свободата на вероизповедание в Източна Европа, 1988 г.

Резолюция 908 на ПАСЕ за положението на църквата и свободата на вероизповедание в Източна Европа, 1988 г.

Препоръка 1109 на ПАСЕ за положението на бежанците от българска националност в Турция, 1989 г.

Резолюция 927 на ПАСЕ за положението на етническите и мюсюлмански малцинства в България, 1989 г.

 

 

Кратка хроника на приемането на Резолюция 1481 на ПАСЕ
Лъчезар Тошев

Проекторезолюцията и докладът на г-н Линблад
на английски > и на френски >>

Дебати в петото заседание на сесията на ПАСЕ на 25 януари 2006 г.

 

 

Инициатива на Лъчезар Тошев в ПАСЕ за разследване на изнесените капитали от страните от Източна и Централна Европа в края на комунизма

Предложение на Комисията по правата на човека в НС за декларация в подкрепа на Резолюцията 1481/2006 на ПАСЕ за осъждане на комунизма, 13.06.2006

Кореспонденция между народния представител г-н Филип Димитров и НОИ по повод приложението на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица

 

 

Във френското Национално събрание е внесено предложение за закон, с който 9 ноември да бъде обявен за ден в памет на жертвите на комунистическите режими.

 
Честване в ПАСЕ на 50-годишнината от Унгарското въстание
 

 

С приетата на 5 октомври 2006 резолюция 1522 ПАСЕ призова за създаването на мемориален център за жертвите на депортации и етнически чистки през 20 век, който да има изследователски и популяризаторски задачи. Резолюцията не можа да събере две трети от гласовете, за да стане препоръка към Комитета на министрите.

 


Комитетът на министрите
на външните работи на страните членки на Съвета на Европа осъди престъпленията на тоталитарните режими, извършени в името на комунистическата идеология и призова те да бъдат осмислени и да бъде отдадена почит на страданията на техните жертви и близките им. Това стана в отговор на зададен въпрос от Гьоран Линдблад, който се позовава на Препоръка 1736 на ПАСЕ за международно осъждане на режима на Франко и на Резолюция 1481 на ПАСЕ от 26 януари 2006, осъждаща комунистическите режими.

повече >>>

 


На конгреса си на 5 февруари 2004 Европейската народна партия изиска от Европейския парламент да приеме официална декларация за международно заклеймяване на тоталитарния комунизъм и да бъде създаден Европейски център за изследване на тоталитарния комунизъм; прикани да бъде определен "Ден на Жертвите" на тоталитарните комунистически режими; предложи да бъде създаден мемориален музей на жертвите на комунизма. ЕНП призова всеки, който има намерение да заема политическа длъжност в институциите на Европейския съюз, да разкрие професионалните и политическите си дейности в бившите комунистически страни и да се въздържа да приема европейска длъжност, ако е бил част от репресивните комунистически структури или част от престъпления срещу човечеството.

повече >>>

 

След като резолюцията, приета от ПАСЕ, постави начало на международното осъждане на комунизма, и членове на Европейския парламент от Европейската народна партия призоваха за приемането от европарламента на резолюция, осъждаща престъпленията на комунизма в страните от Централна и Източна Европа. Те предлагат създаването на международен институт, който да извърши историческо и правно изследване на съветския комунизъм. >>>
повече на страницата на групата на ЕНП

Източна Европа вече не е в уводните статии
Алфред Ерих Сен

Опасната амнезия
Франсоаз Том

 

Историческата справедливост
интервю на Про&Анти с Лъчезар Тошев за хода на проекторезолюцията

 

Мемориал GLORIA VICTIS

Парламентарната група на ОДС дари 2000 евро за Мемориала в памет на жертвите на комунизма в Будапеща, открит на 21 октомври 2006 по случай 50-годишнината от Унгарското национално въстание и като морален акт в изпълнение на резолюция 1481 на ПАСЕ.

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори